Решение № 1486 от 20.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1486

19.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светлана Т. Кирякова

Цветелина Г. Хекимова

Ивелина Д. Чавдарова

Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100501465 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 8 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 23154/24.03.2020г., депозирана от „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 200429329, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. "Славейков" №1, действащо чрез процесуалния си представител адв. Ж. К., срещу Решение №875/24.02.2020г., изменено с Определение №6278/18.05.2020г. в частта за разноските, постановено по гр. д.

№5365/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника, против Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 3 600 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност всяка от 600 лева, съгласно сключения между страните Договор №031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед №803 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1669/2019г. по описа на ВРС.

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, постановено при неспазване на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че мотивите на съдебния акт са неясни, непоследователни и съдържат 1 вътрешни противоречия, доколкото, от една страна, съдът е приел, че извършената медицинска дейност отговаря на всички изисквания на сключените индивидуални договори от 2015г., а същевременно – че същата тази дейност не отговаря на изискванията за заплащането от НЗОК, предвидени в същите индивидуални договори. Освен това, в мотивите било прието, че болничната помощ е надлежно отчетена и осчетоводена, вкл. с издадени медицински документи за извършването , а същевременно съдът е приел, че тази дейност не може да бъде отчитана с финансово-отчетни документи, тъй като е надлимитна. Твърди се неправилност на съждението на съда, че дейността не е извършена поради спешност за диагностика и лечение, нито че представлява увеличен размер на стойността на разходите за БМП за сметка на стойностите по приложение №2 към договора за следващите три месеца. Сочи се, че ВРС е приел, че не са ангажирани доказателства за това, както и за оразмеряване на претенцията съгласно посоченото по-горе нормативно предвидено увеличение на разходите. Излага се, че първоинстанционният съд не е отчел посочените допълнително от ищеца с молба от 10.10.2019г. факти, че извършената БП е осъществена при планов прием на пациенти, които са имали по-дълъг период на пролежаване, а междувременно са били приемани, съответно обслужвани и спешни пациенти, които са изписани преди плановите, като именно това е довело до увеличаване на месечната стойност на лечението на плановите пациенти.

Твърди се допуснато от ВРС процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съдът е приел и кредитирал изцяло заключението на изготвената по делото ССчЕ, въпреки липсата на даден от експерта отговор на поставения въпрос в т.5 от същата и обстоятелството, че вещото лице не е изследвало хронологичните отчети на БП за м.април 2015г., ежедневните електронни отчети и отчета на ЛЗ в края на месеца, а е анализирало общи математически стойности, като в същото време е отхвърлил направеното в тази връзка искане за допълнителна ССчЕ. Поддържа се неправилно приложение от страна на съда на действащата матeриална нормативна база, доколкото съдът е приел, че се дължи заплащане единствено на отчетената в определени стойности БП.

Прави се довод, че в чл.25 от ЗЗО изрично се предвижда резерв в бюджета на НЗОК за непредвидени и неотложни случаи, като тази опция е доразвита и в чл.26, ал.2 от ЗЗО. Поддържа се, че заплащането на здравна помощ на ЗОЛ съгласно чл.45 ЗЗО е задължително от НЗОК, като посочената разпоредба е императивна и не може да се дерогира с НРД и индивидуалните договори.

Твърди се, че в изпълнение на чл.52 от КРБ, при разходване на бюджета за годината по-рано, касата не следва да отказва, а следва да използва предвидения в закона бюджетен резерв. Поддържа се, че категорично доказани се явяват дейностите, описани в чл.45 ЗЗО и НРД за 2015г., като същите са реално извършени съобразно изискванията на чл.46, ал.2 и ал.3 от ЗЗО. Поддържа се, че при съвкупно тълкуване на всички приложими нормативни актове към процесното правоотношение следва, че възложената от НЗОК на лечебното заведение работа не е единствено в границите на посочените в Приложение №2 към договора стойности. Сочи се, че в Методиката за остойностяване заплащането на медицинската помощ, 2 одобрена с ПМС №57/16.03.2015г., приложима за отчитане на дейността и през процесния период, превишаването на стойностите по приложението не е предвидено като условие за отхвърляне на дейността. Поддържа се, че извършената от ЛЗ болнична помощ не представлява дейност, за която не е предвидено бюджетно планиране. Твърди се, че ЛЗ не е осъществило планов прием на пациенти след достигане лимита за месеца, което се е случило при дехоспитализацията на пациент с ИЗ 1275, съгласно приложена справка на РЗОК към приетата ССчЕ. Сочи се, че дори да се стигне до превишаване на лимита, то НЗОК и по – точно НС на НЗОК може да се възползва от предвидената в чл.26, ал.2 от ЗЗО възможност. Твърди се, че клаузите от процесния договор и допълнително споразумение към него, които ограничават правото на изпълнителя да получи плащане по отчетената дейност над рамките на лимита по приложение №2, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД – поради противоречие с императивни законови разпоредби. В тази връзка се излага, че уговарянето на лимити на БП и плащанията на НЗОК, влиза в пряко противоречие с чл.59, ал.2 ЗЗО и забраната договорите да се сключват при условия по – неизгодни от приетите с НРД, както и забраната, визирана в чл.55, ал.3 ЗЗО – в НРД и договорите с изпълнителите на МП да се предвиждат условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурени лица на изпълнители на медицинска помощ. Твърди се, че не е налице неизпълнение на ЛЗ да отчете в срок извършената болнична помощ, съответно не е налице основание за отказ от заплащането .

Преценява се като неправилна преценката на ВРС, че обявяването за нищожни на т.2 и т.3 от решение на НС на НЗОК от 27.01.2015г. поради липса на компетентност на Надзорния съвет, съгласно решение на ВАС по адм.дело №11702/2016г., е ирелевантно, доколкото двете клаузи приемат начина на разпределяне в проценти на средствата за 2015г. Сочи се, че месечните лимити за 2015г. са незаконосъобразно определени, именно поради нищожността на посочените две точки от решението за приемане на правила за определяне и изменение на съответните лимити. Оспорва се и основателността на възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията, като се твърди необоснованост на становището на НЗОК за приложимост на чл.111, б.в от ЗЗД и погасяване на вземането с кратката тригодишна давност. Поддържа се приложимост на общата давност по чл.110 ЗЗД. Поради изложеното се претендира отмяна на решението на ВРС и уважаване в пълен размер на предявения иск. Претендира се и присъждане на разноските за първа и въззивна инстанция, както и тези, направени в заповедното производство.

В срока по чл.263 ГПК от НЗОК, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.И. - С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за неоснователност на последната и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Твърди се, че начинът за заплащане на отчетена надлимитна дейност е регламентиран в разпоредбите на чл.40, ал.8–11 от сключения между страните Договор №031016/25.02.2015г., изменен с Допълнително споразумение от 15.04.2015г. Поддържа се, че дейностите, извършени през м.04.2020г., надхвърлят определените в 3 приложение №2 лимити, както и че са извършени за планови пациенти, а не са спешна диагностика и лечение. Излага се, че процесният договор има за предмет престиране на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки съгласно чл.40, ал.3 и чл.32, ал.13, т.6 от същия. Поддържа се, че лимитирането в заплащането на БП от НЗОК не е в колизия с правата на ЗОЛ, закрепени в ЗЗО и КРБ. Сочи се, че изменението на одобрените месечни/тримесечни медицински услуги се подчинява на строго определени правила /напр. спешна диагностика и лечение/, като се поддържа, че процесната надлимитна дейност няма спешен характер, а от своя страна въззивникът не е навел твърдения за обективни пречки за приложение на чл.8, ал.4 от Правилата, респ. за форсмажорни обстоятелства съгл.чл.40, ал.10 от договора. В тази връзка въззиваемата страна прави довод, че писмото на въззивника до ответната РЗОК за заплащане на дейността е от 03.10.2018г., а се касае за дейност, извършена през м.04.2015г. Сочи се, че фактурите за същата са издадени на 19.09.2018г., което е в разрез с изискванията на чл.40 от Правилата и чл.8, ал.5 от същите. Твърдят се за неоснователни оплакванията за допуснати от ВРС процесуални нарушения, а също така и тези срещу аргументите на ВРС за ирелавнтност на решението на ВАС по адм.дело №11702/2016г. относно Решение на НС на НЗОК. Оспорва се и твърдението за нищожност на клаузите от договора, които ограничават правото на изпълнителя да получи плащане по отчетената дейност над рамките на лимита по приложение №2. Претендират се сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД се представлява се от адвокат Женя Койчева, която поддържа жалбата, моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване в цялост на предявения иск. Представя списък с разноски.

Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА

КАСА се представлява се от юрисконсулт П.И. - С., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Представя списък с разноски и прави възражение за прекомерност относно претендирания адвокатски хонорар от въззивника.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба /уточнена с писмена молба 13.5.2019г./, депозирана от „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, срещу Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 3 600 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по клинична пътека № 104, изразяваща се в 6 отделни интервенции на стойност всяка от 600 лева, съгласно сключения между страните Договор №031016/25.02.2015г., за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 01.02.2019г. до окончателното 4 изплащане, за което вземане е издадена Заповед №803 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1669/2019г. по описа на ВРС. Претендирани са и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

С атакуваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло, което е и предмет на настоящото въззивно производство.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните на основание чл. 59 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между