Решение № 2901 от 16.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13444/2023
- Вид
- Решение № 2901
- Подписан
- 16.05.2024
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 142, ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 260, ал. 1, 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 260, ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 260, ал. 1, 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 5, ал. 5 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 2901 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100113444 по описа за 2023 година искове с пр.осн. чл. 260, ал. 2 (отм.) от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА , в исковата си молба и уточнения на същата от 18.12.2023г. и 26.02.2024г., твърди, че на 10.08.2018г. на основание чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ бил сключен договор за военна служба № 611/10.08.2018г. между Г. М. Н. и МО, съгласно т. 12 от заповед № ОХ-1252/07.12.2017г. на министъра на отбраната.
В раздел I, чл. 2 от сключения договора бил определен срокът на военната служба общо 16 години, от които 6 (години обучение и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението).
Със заповед № ЛС-7/10.01.2023г. на началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ договорът за военна служба на курсант главен старшина Г. М. Н. - В. бил прекратен на основание чл. 97, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Висшето военноморско училище „Н. И. Вапцаров“ и чл. 12 от договор за военна служба № 611/10.08.2018г., въз основа на подаден от курсант главен ответника - старшина Г. М. Н. рапорт с вх. № 2/03.01.2023г. за прекратяване на договора ù. Със заповед № ЛС7/10.01.2023г. тя била отчислена от списъчния състав на училището, считано от 12.01.2023г.
- Разходи за Персонална издръжка (обучение - 21 165,84 лв., от 1-ви до 4-ти курс), включващи разходите за стипендии, храна, вещево доволствие, работно и специално облекло, и постелен инвентар;
- Задължения към ВМА - 4 800 лв. - 8 бр. семестриални такси по 600 лв. всяка;
- Разходи за стипендии, изплатени за периода на непрекъснати болнични, поради бременност - от 09.2022г. до 12.2022г. включително - 736,00 лв., от 09.2022г. до 11,2022г. 1 три стипендии по 160 лв., за 12.2022г. - 256 лв.
- Разходи за Издръжка (съдържащи разходите свързани с осъществяване на учебния процес - за персонал, за издръжка - разходи по икономически елементи (и разходи за учебен процес), в размер на - 14 864,72 лв.;
Всички горепосочени разходи били калкулирани при отчитане на отсъствията по здравословни причини - 242 дни, от 08.2018г. до 19.09.2022г. включително.
При калкулиране стойността на издръжката, било взето предвид следното: изчисленията били извършени само за четири години - от 1-ви до 4-ти курс (от 08.2018г. до 09.2022г.), предвид това, че преди началото на 5-ти курс, ответницата излязла в непрекъснат болничен поради бременност. За 5-ти курс, дължими суми не били начислявани;
Предвид големия брой неприсъствени дни за четирите години обучение от 08.2018г. до 09.2022г. - 242 дни отсъствия по здравословни причини, при изчисляване стойността на издръжката, от 1 340 учебни дни, били взети предвид само присъствените дни за периода на обучение -1 098 дни, както за Разходите за Персонална издръжка/обучение, така и за Разходите за издръжка (приложена е и таблица – л. 75 горе).
Размерът на подлежащите на възстановяване разходи за периода от 08.2018г. до 19.09.2022г., бил в общ размер на 41 566,50 лева.
С Покана за доброволно изпълнение рег. № 69/10.01.2023г., получена лично срещу подпис от ответника на 10.01.2023г., г-жа В., била поканена в 30-дневен срок да внесе дължимата сума, но това не било сторено.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 41 560,50 лева, представляваща разходите за издръжка и обучение за времето на обучението във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, за периода, за който е била обучавана;
- сумата от 4 161,80 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от 10.02.2023г. до 29.11.2023г.; .
- законната лихва.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Г. М. Н., оспорва иска:
- признава, фактическата обстановка, изложена в исковата молба – постъпила на военна служба, като имала намерение да се развива професионално в тази насока;
- междувременно обаче ù било установено следното заболяване: Синкоп R55 и придружаващо заболяване. Невровегетативна дистония F48. Последвали различни усложнения и престои в болници. Това било известно на администрацията на МО;
- била принудена да подаде рапорта, описан в исковата молба;
- оспорва размера на разходите;
- оспорва и поставянето ù в забава – подписът нямал дата.
2
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Цялата фактическа обстановка, описана в исковата молба, включително и подаването на рапорта за напускане е, безспорна. Правоотношението датира от 10.08.2018г.
В чл. 13 е предвидено, че в случай на прекратяване на правоотношението и при незавършване в рамките на срока, предвиден в чл. 2, се възстановяват разходите за обучение.
В рапорта е посочена нормата на чл. 97, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н. И. Вапцаров“ – по собствено желание. Посочено е още, че ответницата е запозната с нормата на чл. 99, ал. 1 и че е наясно, че следва да възстанови разходите за издръжка.
До ответницата е изпратена покана, която безспорно е получена. Волеизявлението на МО е от 10.01.2023г.
Добросъвестното процесуално поведение предполага да се оспорва само това, която страната не знае или няма задължение да знае. Може да се оспорва при несигурност, но съобразно посоченото в предходното изречение (арг. от чл. 3 и чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК).
Доказателствената тежест е не е обърната. Всеки доказва тези факти, което го ползват – в случая поставянето в забава (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът установява волеизявление, което е достигнало до ответника. Последният, ако потвърди чрез подписа си получаването на поканата, ако не е съгласен с вече поставена дата, е коректно след подписа си да изпише правилната според него дата. В противен случай при евентуален спор е длъжен да я установи. Във всички случаи г-жа В. е наясно кога е подписала, както се установи и в о.с.з.
Отговорът на иска е от 6 страници (л. 33-8). На първата страница се признава, че ответницата е била курсант. След това, стр. 2 до се описва влошеното ù здравословно състояние, считано от 19.08.2018г. На страница 3 сочи, че ищецът бил запознат с проблема, но я посъветвали да „изрази желание за напускане“, което и сторила. Използваният терминът „доброзорно“ едва ли е подходящ за съдебна кореспонденция. Бил оказан натиск.
Дори подала рапорт пред лекарска комисия (доказателства в тази насока не са ангажирани, като следва да се има предвид, че това е субект за която не е ясно дали е различен или не от МО – по-долу е взето допълнително отношение към въпроса). В крайна сметка подала рапорта, описан в исковата молба. По-нататък се оспорва размерът на претенцията (стр. 4) и поставянето в забава (стр. 5). Стр. 6 са доказателствени искания.
В о.с.з. становището на ищеца е следното: Както в писмения отговор, така и днес твърдим, че доверителката ми е подписала под натиск всеки един документ в началото на м. януари 2023г. (чл. 175 – признание за неизгоден за страната факт)… на доверителката ми е оказан психологически натиск и ù е диктувано да подпише всеки един от документите – огромен брой, наръч документи, както и че същата е 3 депозирала рапорт за освобождаване по медицински причини, по който не е взето отношение. В тази връзка ми е и следващото доказателствено искане – ищецът по делото да бъде задължен да предостави доказателства какво е отношението взето от страна на ръководителите на медицинския институт по отношение на рапорта депозиран от доверителката ми за освобождаване по медицински причини, назначавана ли е експертно-лекарска комисия и какво е било нейното становище и заключение, каква е резолюцията на компетентното длъжностно лице на този рапорт.
…
На въпроса на съда в какво се изразява този натиск отговарям, че се изразява в това да те извикат да се явиш пред ръководителите ти, които са в едно военно учреждение, да те сложат на едно бюро и да ти диктуват къде какво да пишеш. В това се изразява психологическия натиск.
Репликата е в хода по същество: Считам, че ответника, независимо от помощта оказана му от настоящия съдебен състав, включително и с назначаването на служебна ССчЕ … С определението за насрочване са дадени указания на ищеца за уточняване на иска.
Представена е справка, подписана за началника на ВВМУ от Зам.началник по логистиката капитан I ранг А., която напълно отговаря на изискванията на чл. 22 от наредбата от 2020г. – като съдържание.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От нея, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з., се установява, че:
За периода на обучение 2018г. - 2022г. стойността личната издръжка и обучение на курсант Г. М. Н., специалност „Медицинско осигуряване на ВС“ е в размер на 50 780,11 лева. Стойността е изчислена и формирана на база Наредба Н-1/14.01.2013г. за уч.година 2018г. - 2019г. и Наредба Н-11/29.10.2020г. за учебни години 2019г. - 2020г., 2020г. - 2021г. и 2021г. - 2022г. на министъра на отбраната. Посочените суми за всеки един показател, регламентиран в Наредбите, и предвид броя на курсантите е изчислен на база осчетоводени разходи по съответните параграфи по ЕБК (единна бюджетна класификация).
С оглед на големия брой неприсъствени учебни дни по здравословни причини, изчислените стойности за разходи за възстановяване от курсанта поради подаден Рапорт за прекратяване на Договора за военна служба, са редуцирани с оглед на реалните присъствени учебни дни. Така изчислената стойност на разходите е в общ размер на 41 564,55 лева.
При прегледа на документите предоставени от МО експертът е установил налични отделни финансови справки изготвени по Наредба 1/2013г. и Наредба 13/2020г.,като изрично са поискани разбивки. Такива са били предадени на курсово нИ. - как са се разпределили и как се е стигнало до конкретните стойности за един обучаем във Военноморската академия; представени са също разчети. „Финансова справка“ е различен документ и такива не са били искани. От страна на министерството е указано пълно съдействие. от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 260, ал. 2 (отм.) от ЗОВСРБ, курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време 4 на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.
Договорът за военна служба с курсанта се прекратява от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по време на обучението при:
1. настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи;
2. настъпила психологична непригодност за военна служба, установена от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване;
3. напускане на училището по собствено желание (чл. 97, ал. 1, т. 3 от ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров").
Тъй като твърденията не са за правнозначим натиск по отношение на волята на г-жа В., съобразно изложеното, те не подлежат на установяване (спокойно може да се приеме, че те не са и спорни).
Според Определение № 302 от 27.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 727/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.: … Необходимо ли е за редовността на исковата молба … както и че няма законова пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност; също:
Решение № 50034 от 22.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 1375/2022г., I г.о., ГК, докладчик председателят М.С.. В случая е сторено точно това – препраща се към Обяснителна записка, който следва да се счита, чест от исковата молба. Подобен подход за отстраняване на нередовности в искова молба едва ли е най-удачният ( в тази хипотеза има особености, за които е взето отношение по-долу), но юридически е допустим. Последното означава, че ответникът може да оспори не документа, а някое от перата на вземането, описани в него.