Решение № 142 от 03.11.2023, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 274/2023
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 03.11.2023
- Състав
- ИЛИЯ ТОДОРОВ ИЛИЕВ, ВЛАДИМИР ДОБРЕВ СТОЯНОВ, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. В., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. Т. И.
Членове:
В. Д. С.
В. Р. Г. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно гражданско дело № 20231300500274 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
С решение № 466 от 30.11.2022 година по гр. д. № 236/2021 година по описа на РС – В. по реда на чл. 127 ал.2 СК е определен размер на издръжка от 200 лева месечно, която бащата Й. С. А. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на майката А. В. А.а с ЕГН********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Й. С.А с ЕГН **********, считано от 08.02.2021 година до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й.
Ответникът А. е осъден да заплати държавна такса в полза са съда.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищцата А. В.
А.а, с която иска размерът на издръжката да бъде увеличен на 500 лева месечно.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника Й. С. А., който иска да бъде потвърдено решението на ВРС.
1
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на възнаграждение в полза на пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Видинският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните по реда н а чл.271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я приема за допустима и следва да я разгледа по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.
Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така, както е въведено то в исковата молба.
Извършвайки проверка на решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, в рамките на наведените в жалбата оплаквания и само по отношение на обжалваната му част, съобразно правомощията съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно.
Съображенията за това са следните:
В исковата молба се твърди, че от съжителството на ищцата и ответника ответника е родено малолетното дете Г. Й. С.А с ЕГН**********. Твърди се, че бащата живее и работи в чужбина и разполага с прилични доходи.
2
Твръди се, че ВРС не е обсъдил галопиращата инфлация и нуждите на детето.
Ответникът не се явява в с.з., но в хода на първоинстанционното производство чрез особения представител оспорва иска по размер.
Основните факти, установени в хода на първоинстанционното производство, относими към разглеждания правен спор са следните:
Безспорно е установено, че ответникът е баща на малолетното дете Г. Й.
С.А.
С решението на ВРС е установено местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, и издръжката за детето.
Определено е детето да живее при своята майка и тя да упражнява родителските права спрямо него.
Определена е ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. месечно, която бащата да заплаща за детето си чрез неговата майка и законна представителка.
По делото няма данни майката или бащата да страдат от нелечими заболявания, няма такива данни и за детето.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Налице са основания за определяне на първоначален размер на издръжка на малолетно дете.
Съобразявайки нуждите на малолетното дете и възможностите на дължащите издръжка родители Районният съд намира, че следва да определи размер на дължимата за детето издръжка, която следва да бъде разпределена между родителите според техните възможности.
Правилно ВРС е преценил, че б а щ а т а с л е д в а д а заплаща издръжка в размер на 200 лева.
Ето защо съдът приема за основателен и доказан по размер иска по чл.150 СК до размерът на 200 лв. и в тази част следва да бъде уважен.
До този извод след обстоен и пълен анализ на доказателствата е стигнал и районният съд.
С оглед изложените по-горе аргументи съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
3
В резюме на гореказаното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно исканията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, относими към спорните обстоятелства, което прави неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Решението в обжалваната му част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода по делото не следва да присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Тъй като адвокат К. е назначен за особен представител, а ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, то за заплащане на неговия хонорар не може не може да бъде осъдена ищцата.
При това положение за тези разноски следва да бъде осъден ответника Й.
С. А..
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК , Видински окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част Решение № 466 от 30.11.2022 година по гр. д. № 236/2021 година по описа на РС – В.
На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатски услуги на особения представител адвокат Р. К. А. в размер на 500 /петстотин/ лева, платими от ответника по делото Й. С. А. с ЕГН с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ответника Й. С. А. с ЕГН с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. А. от адвокатска колегия В. СУМАТА от 500, 00 лв.
/петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5