Решение № 190 от 06.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. С., 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500234 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 186/11.06.2021г. ,постановено по гр.д.№ 152/2021г. по описа на С.ски районен съд е признато за установено по отношение на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113, че дължи на М. Р. П., с ЕГН **********, с адрес:гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 сумата от 790 лева-главница,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по изп.дело № 915/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, сумата от 80,10 лева –законна лихва от 08.11.2019г. до 06.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№ 1012/2020г. по описа на С.ски районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъдена е Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113 да заплати на М. Р. П., с ЕГН **********, с адрес:гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 разноски по водене на делото в размер на 385 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на 325 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3842/18.06.2021г. от Кооперация „ВЗКАЧС-Смилян“, представлявана от председателя Сафидин Исенов Чикуртев, чрез пълномощника му адв. Б.М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и задължителната практика на ВКС. Излагат се доводи, че съдът е обосновал изводите си само на част от цитираната съдебна- Определение № 618/03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 411/2009 г. на ВКС относно приложимостта на общите правила на ГПК и към останалите производства, 1 уредени в същия кодекс, като е пропуснал да посочи, че „когато особеностите на производството налагат отклонения от общия режим това е изрично уредено в закона-така чл. 79 ГПК урежда изрично дължимите разноски по изпълнението.” Съдът е приел на основание чл.78 ал.4 ГПК,че въпреки разпоредбата на чл.79 ГПК е възможно извън изпълнителното производство в заповедно и исково да се присъдят разноски направени в изпълнителното. Правното основание за възникване по основание и размер на вземането за разноски по изпълнително производство е актът на съдебния изпълнител- Постановление за определяне на разноските във всеки един етап на това производство.Този акт на съдебния изпълнител е приложим само в изпълнителното производство,той не е облигационна връзка между взискателя и длъжника по изп.дело, която да ги обвързва извън това производство и не обвързва и съда с доказателствена сила в заповедното и исково производство.В жалбата се твърди още, че чл.79 ал.2 ГПК урежда иск в полза на частния съдебен изпълнител относно незаплатени такси на ЧСИ,но такъв иск не е уреден за адвокатското възнаграждение. Правилата относно адвокатското възнаграждение са изяснени от задължителната практика на ВКС. Адвокатското възнаграждение на взискателя се определя въз основа на действащите тарифи за адвокатски възнаграждения и правна помощ от съдебния изпълнител и се събира чрез принудителните изпълнителни способи в това производство. Относно разноските е предвидена защита по чл. 435 ГПК.Изпълнителното производство по изп.д.№ 915/2018 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е прекратено по искане на М.П. с Молба вх. № 10665/30.08.2019 г., с Постановление на ЧСИ от 11.09.2019 г., като с молба на 13.09.2019г. от адв. Донева са предявени разноски по изп.дело във вече прекратено изпълнително производство. В това им качество вече М.П. има качеството на взискател относно разноските, а Кооперация "ВЗКАЧС" има качеството на длъжник. Преди да е поискано прекратяване на изпълнителното производство е следвало да се поискат от взискателя М.П. събиране на разноските в същото това производство, като се спазват правилата чрез акт на ЧСИ за определяне на разноските, уведомяване на страните, покана за доброволно изпълнение, при неплащане, принудителни способи и т. н., което не е осъществено.

Напротив, някои от тези действия са извършени след прекратяване на изпълнителното производство. Подадената от кооперацията жалба срещу постановлението на ЧСИ за определяне на разноските е отхвърлена от С.ския окръжен съд по В.ч.гр.д. №259/2020г. именно защото производството по изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.З ГПК. Съгласно т.6 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.Това означава, че след като в самото изпълнително производство не са поискани и предприети изпълнителни способи за събиране на задължението не се дължи и възнаграждение, тъй като не са поискани и извършени принудителни действията, за които е упълномощен адвоката. Разноските остават за сметка на взискателя. В тази насока е и становището по т.5. на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на ОСГТК, съгласно което при липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Взискателят може да избегне извършването на тези разноски, ако извърши предварително проучване на имуществото на длъжника по чл. 431 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ, като пропускът това да бъде направено не може да се вмени във вина на длъжника. Посоченото ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК изяснява изцяло как се осъществява отговорността за разноски в изпълнителното 2 производство и че то не може да породи основание за плащане извън самото изпълнително производство, както в случая е постановил С.ския районен съд. В т. 2 от същото е посочено, само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 4249/08.07.2021г. от М. Р. П. чрез пълномощника му адв.Л.Д., в който оспорва същата като неоснователна.Излагат се доводи, че за да постанови обжалваното решение съдът правилно и законосъобразно е приел, че предвид обезсилването на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 45/ 2014г. на СмРС, образуваното срещу М.П. изпълнително дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 от ГПК с постановление на ЧСИ. По изпълнителното дело са направени разноски за адвокатско възнаграждение от длъжника П., които подлежат на възстановяване от Кооперацията взискател, с оглед незаконосъобразното завеждане на изпълнителното дело, тъй като в случая намират приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 79 от ГПК. Твърди се, че изложените във въззивната жалба твърдения са необосновани, неподкрепени с доказателства и не се основават на закона и са лишени от правна логика. Голяма част от твърденията в жалбата не касаят съдържанието на първоинстанционния акт и са неотносими към правния спор. Декларативно се сочи, че актът противоречи на материалния закон и задължителната практика на ВКС, без д а се позовава на конкретни разпоредби и практика. Неоснователни са възраженията на кооперацията за недължимост на претендираните суми, още повече при наличието на влезли в сила окончателни 3 съдебни актове в противен смисъл, които касаят същите разноски по изпълнителното делоРешение № 447/ 08.11.2019г. по В.гр.д. № 409/ 2019г. на СмОС и Решение № 20201/ 09.07.2020г. по В.гр.д. № 259/ 2020г. на СмОС, по които кооперацията е страна и решенията са задължителни за нея и за всички учреждения и съдилища, съгласно чл. 297 от ГПК. Както по сочените граждански дела, касаещи разноските по изпълнителното дело, така и по първоинстанционното дело се установява, че тези разноските са направени именно в изпълнителното производство.По делото не е спорно,че изп. производство е прекратено от ЧСИ по реда на чл.433, ал.1, т.З ГПК поради обезсилване на изпълнителния лист. След като изп. производство е прекратено, то на взискателя следва да се възложат и направените от длъжника разноски по него, като в случая това следва да се извърши по реда на чл.79,ал.1,т.1 ГПК, както правилно е приел районният съд.

Разпоредбата се намира в общата част от ГПК - Раздел II, Държавни такси и разноски и същата изрично указва за чия сметка са разноските, направени от страните в изпълнението. Длъжникът не само не понася разноските на взискателя - инициатор на процес, който не е следвало да бъде завеждан, но има право да възстанови собствените си такива.Съдебната практика е константна, че заплащането на разноски в изпълнителния процес е проявление на общия принцип за репариране на вредите на страната, която ги е претърпяла - в случая, когато длъжникът е бил принуден да направи разноски в резултат на незаконосъобразните действия на взискателя в изпълнителното производство. Затова и правният интерес от водене на делото пред СмРС е именно поставеното изискване от ЧСИ за представяне на изпълнителен лист за репариране на заплатените разноски.

Безспорно, такъв изпълнителен лист не може да бъде издаден без наличието на постановен и влязъл в сила съдебен акт, който да представлява основание по чл. 404 от ГПК. Именно такава е и целта на търсената защита в проведеното производство пред СмPC, като постановеното решение е правилно и законосъобразно,поради което моли да бъде потвърдено.