Решение № 392 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пазарджик, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500663 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от Граждански процесуален кодекс.

Жалбоподателят „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ" ЕООД с ЕИК202763936, със седалище и адрес на управление област Пазарджик, община Септември, с.

Виноградец, длъжник по изп. д. № 20218850400538 на ЧСИ Самарджиев обжалва действията по начисляване на разноски в негова тежест.

На 24.10.2023 г. кредиторът сезирал ЧСИ с писмено искане за прекратяване на изпълнителното дело.

ЧСИ Георги Самарджиев вместо да състави постановление за прекратяване на изпълнителното производство и служебно да вдигне наложените запори начислил в тежест на жалбоподателя разноски по делото, сред които са и начислени такси по т. 26 по Тарифата по ЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и на основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК обжалват действието на ЧСИ, в частта , с която на жалбоподателят се вменява отговорност за разноски по т. 26 в размер на 2064 лева .

Молят това действие да бъде отменено.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство била регламентирана с разпоредбите на чл. 79, ал.1 и 2 от ГПК.

1

Според чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато :1. делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В изпълнителното производство взискателят плащал авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Ако тези разноски са направени от кредитора, съответната сума се събирала от имуществото на длъжника и се възстановява на кредитора преди удовлетворяване на вземането му, а ако авансовите такси не са внесени от взискателя, съдебният изпълнител събира съответната сума от имуществото на длъжника и я задържа за себе си, тъй като таксите по изпълнението са неговото възнаграждение. При изпълнение на задължения за парични вземания частният съдебен изпълнител събира и т.нар. окончателна такса-пот. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Длъжникът обаче не отговаря за всички разноски по делото.

При прекратяване на изпълнението съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички наложени запори и възбрани. И в двата случая длъжникът не дължи такси и разноски за неприложените изпълнителни способи , както и пропорционалната такса по т. 26 при положение , че кредиторът се е десезирал от изпълнението в следствие на извънсъдебно уреждане на отношенията между страните.

Посочената пропорционалната такса по т.26 се дължала при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната от ЧСИ по изпълнителното дело сума /т. 1 от забележките към чл. 26 от Тарифата/. Тази разпоредба обаче следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 78, ал.1, т.1 и 2 от ЗЧСИ, че таксите се дължат за реално извършени изпълнителни действия от ЧСИ. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , по естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай взискателят е поискал прекратяване на делото, като дължимият остатък на вземането не е събран от ЧСИ, съответно последният не е положил 2 труд за да получи възнаграждението по т.26 от ТТРЗЧСИ.

За да получи плащане на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съответната сума следва да е постъпила по сметката на ЧСИ, като така събраната сума по изпълнителното дело да е в резултат на приложени изпълнителни способи и действия на ЧСИ.

Причината кредитора да изостави изпълнителните действия и да десезира ЧСИ от принудителното изпълнение е , че страните по изпълнителното дело и трети неучастващи в изпълнителното производство лица, са сключили извънсъдебно споразумение, където освен изпълнителното производство , са уредили породените между тях съдебни спорове по четири граждански дела разглеждани от PC Пазарджик , както и облигационните отношения произтичащи от един предварителен договор и друг договор за аренда. Извършените разплащания между страните са доброволно извършени и извън изпълнителното производство. Вследствие на доброволното уреждане на отношенията между страните, за дължимия остатък от вземането по ИД изпълнителните действия са изоставени от взискателя, а за събирането му от съдебния изпълнител не са извършвани изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи .При липса на извършени изпълнителни действия, чрез които да се е достигнало до принудително събиране от самия ЧСИ на дължимите към взискателя суми, на практика няма извършени изпълнителни действия, за които длъжникът да дължи възнаграждение/такси по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Позовават се на съдебна практика.

Ответникът по жалбата е предоставил на съда да се произнесе по основателността и.

ЧСИ е изготвил мотиви , като счита жалбата за допустима ,но неоснователна.

Съдът , като прецени доказателствата и доводите на страните , за да се поизнесе , взе предвид следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Е. В. Ч. против жалбоподателя за изпълнение на парично задължение след представяне на титул за изпълнение – изпълнителен лист , издаден въз основа съдебно 3 решение.

До длъжника е отправена покана за доброволно изпълнение и тъй като в дадения срок плащане не е направено ЧСИ е пристъпил към извършване на изпълнителни действия..

На 25.10.2023 година от взискателя е постъпила молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.Съдебният изпълнител е изтълкувал тази молба , обсъждайки съдържанието на приложено към нея пълномощно и е приел,че прекратяване на производството е поискано, поради подписано споразумение длъжникът да заплати на взискателя сумата 25 000 лева.

Позовавайки се на съдебната практика ЧСИ е счел , че такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители му се дължи ,тъй като плащането е след започване на изпълнението ,независимо дали е направено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

При така установеното , съдът намира жалбата за допустима и основателна , но не по съображенията , подържани от жалбоподателя.

Позовавайки се нормата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК ,жалбоподателят е изпуснал да отбележи ,че след цитирания от него текст следва“… освен поради плащане ,направено след започване на изпълнителното производство“.

Формирана е последователна съдебна практика,според която р азноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител . Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен 4 изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е образувал производство и предприемал действия.

Отделен е въпроса, дали това разбиране е напълно в синхрон с тезата ,че тази такса представлява възнаграждение и следва да се определя тогава , когато за събиране на сумата са положени усилия.

В конкретния случай , съдът приема,че жалбата е основателна по други съображения.

В молбата от взискателя за прекратяване липсва мотивировка , позволяваща да се приеме ,че искането е мотивирано от удовлетворяване на вземането извън рамките на изпълнителното производство.

За да стигне до такива изводи ,ЧСИ се позовал на приложеното към молбата пълномощно ,което е изтълкувал малко произволно.Пълномощното е очертало рамките на представителната властна адвоката и съдържа евентуалната воля на взискателя за уреждане на отношения,като няма никаква яснота как точно са уредени отношенията между страните.

Недопустимо е основано на предположения начисляване на такса.

Поради това съдът намира ,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена , като се отменят действията на ЧСИ по определяне на такса в размер на 2064 лева за изпълнение на парично задължение на стойност 25 000 лева.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба „ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ" ЕООД с ЕИК202763936, със седалище и адрес на управление област Пазарджик, община Септември, с.

Виноградец, длъжник по изп. д. № 20218850400538 на ЧСИ Самарджиев действията на ЧСИ по определяне на такса в размер на 2064 лева за изпълнение на парично задължение на стойност 25 000 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6