Решение № 4774 от 18.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509650 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7409 от 22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 56601/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127-и състав, Прокуратурата на Република България с административен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на Я. Д. Я. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, и уронване на доброто име в резултат на незаконно повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, производството по което е прекратено с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 24.08.2023г. по ДП № 1645/2023 г. по описа на Районна прокуратура Враца и задържането му във връзка с образуваното наказателно производство, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 13.10.2023 г. до погасяване на вземането.

Със същото решение Прокуратурата на Република България с административен адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на Я. Д. Я. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата в размер общо на 510 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника – Прокуратурата на Република България, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като спрямо ищеца не е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Сочи, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че ищецът е търпял неимуществени вреди във връзка с действия на полицейски служители, някои от които дори нямали качеството на разследващи органи по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи, че такова действие е взетото по отношение на ищеца задържане за срок до 24 часа, което е извършено със заповед, издадена от полицейски 1 орган на основание чл. 72 ЗМВР, която заповед представлявала индивидуален административен акт. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на чл.

31, ал. 1 от Конституцията на Република България. Оспорва уважения размер на исковата претенция, като счита, че съдът не е съобразил всички относими обстоятелства, поради което присъденият размер надвишавал справедливия такъв. Акцентира, че съдът не е отчел, че периодът от 07.03.2023 г. до 10.08.2023 г. е бил необходим за изготвяне на химикотоксикологична експертиза, както и че този период не надвишава разумния срок с оглед малкия брой лаборатории на територията на Република България, оторизирани и имащи съответно техническо оборудване за извършването на такива експертизи. В тази връзка намира, че решението е протекло в максимално кратки срокове. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е отчел обстоятелството, че Прокуратурата на Република България в лицето на наблюдаващия досъдебното производство прокурор не е огласявала данни от досъдебното производство и не е дала разрешение за такова огласяване, поради което счита, че не следва да се вменява във вина на Прокуратурата това, че живеещите в селото бързо узнали за повдигнатото му обвинение и започнали да му се подиграват. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел икономическия стандарт на живот в страната към момента на търпене на вредите, както и че прекратяването на наказателното производство само по себе си дава морално обезщетение и компенсира в известна степен твърдените страдания. С оглед изложените съображения моли съда да отмени постановеното решение, а в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна по делото, като с оглед приетото в Тълкувателно решение № 7 от 2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС Прокуратурата на Република България е освободена от държавна такса като ответник по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 154, ал.1, изр.1-во ГПК.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали 2 са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

От приложеното по делото ДП № 1645/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, се установява, че процесното досъдебно производство е образувано във връзка с уведомление от разследващ орган при Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР – Враца, за образуване на БП № 253/2023 г. за това, че на 07.03.2023г. около 11.25 часа в гр. Враца на бул. **** лицето Я. Д. Я. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № **** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство “Drug Test 5000” с фабричен номер ARMS – 0094, което техническо средство е реагирало на амфетамин. Съгласно уведомлението по повод събраните достатъчно данни за извършено престъпление разследващият орган е извършил първи акт по разследването – разпит на свидетел на 07.03.2023 г. и в РУ на МВР – Враца е започнало БП № 253/2023 г. срещу Я. Д. Я. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление от 09.03.2023 г. е назначена химическа експертиза с предмет взети от ищеца кръвна проба и урина за установяване на наличието на наркотични вещества. По искане на разследващ полицай до Районна прокуратура – гр. Враца с постановление от 13.03.2023 г. на прокурор при ВРП е прието, че разследването за процесното деяние следва да се води по общия ред и да се образува под ДП № 1645/2023 г. С постановление на прокурор от 05.05.2023 г. срокът на разследване по досъдебното производство е продължен с два месеца, считано от 05.05.2023 г. С постановление от 30.06.2023 г. срокът на разследване по досъдебното производство е продължен с два месеца, считано от 07.07.2023 г. В хода на воденото разследване е изготвена съдебна-химикотоксикологична експертиза от 10.08.2023 г., от която се установява, че от извършените изследвания на предоставени от лицето Я. Д. Я. проби не се установява наличие на наркотични вещества. От приложена по делото заповед за задържане на ищеца от 07.03.2023 г. се установява, че на основание чл. 72 ЗМВР същият е бил задържан за срок до 24 часа.

От изложеното е видно, че срещу лицето е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, във връзка с което несъмнено е налице засягане на личната сфера на ищеца - същият е задържан по ЗМВР, взети са му проби кръв и урина, предвид което се установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно - предприети процесуално- следствени действия във връзка с евентуално повдигане на обвинение на ищеца.

Предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт. Това е прието в решение № 187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г., III г.о., ВКС, в което е посочено, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение (в този смисъл и Решение № 425/1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 840/07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2020 г., III г. о.).

Установява се и втората предпоставка - с постановление от 24.08.2023 г. образуваното и водено срещу ищеца досъдебно производство е прекратено.

От изложеното дотук съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗОДОВ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и 3 обвинението, наказателното производство за което е било прекратено.

За установяване естеството и размера на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите Ц.А. и М.Н., чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и обективни, доколкото се отнасят до лично възприети от свидетелите обстоятелства и доколкото съответства на ангажираните по делото писмени доказателства.

Свидетелят А. разкрива, че при задържането му Я. Я. му споделил причините, поради които бил в гр. Враца – трябвало да закупи за болната си майка лекарства и храна.