Определение № 25454 от 19.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25454 гр. София, 19.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20231110133308 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. М. М. против К.-МО с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6000 лева – незаплатено обезщетение при освобождаване от военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2400 лева – незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

Прави искане за експертиза, както и искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

По направените доказателствени и други искания:

Представените с исковата молба и отговора документи следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца на основание чл.

190, ал. 1 ГПК е безпредметно, тъй като посоченият документ е представен с отговора на исковата молба. Искането за назначаване на експертиза е основателно.

На основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проектодоклада си по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25 септември 2023 г. от 14:25 ч., за което страните да бъдат призовани.

П Р И Е М А като доказателства представените с исковата молба и отговора документи така, както са описани в тях.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото 1 лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка там, където е необходимо, да отговори на поставените с отговора на исковата молба въпроси. Назначава за вещо лице Л. З. С. при депозит от 300 лева, платими от бюджета на съда.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Подадена е искова молба от Р. М. М. против К.-МО с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6000 лева – незаплатено обезщетение при освобождаване от военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2400 лева – незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на длъжност Началник на сектор „Анализи и поуки от практиката“ в отдел „Трансформация“ на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Със Заповед № КВ- 159/22.03.2023 г. на министъра на отбраната изпълнението на военна служба от ищеца било прекратено и той бил освободен от длъжност и военна служба, считано от 15.04.2023 г. Във връзка с прекратяването на военната служба била издадена и Заповед на началника на комендантство - МО № РД-03-7/06.04.2023 г., съгласно която му били изплатени следните обезщетения: на основание чл.

227, ал.1 ЗОВСРБ еднократно обезщетение при освобождаване от военна служба в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, всяко едно в размер на 3243,80 лева или общ размер на обезщетението 64876 лева; на основание чл. 199 ЗОВСРБ обезщетение за неползван отпуск 188 дни в размер на 29507,54 лева. Ищецът твърди, че при изчисляването на брутното му трудово възнаграждение неправилно не било включено допълнително възнаграждение в размер на 300 лева, като излага подробни съображения за това. Счита, че същото следвало да бъде 3543,80 лева, а не 3243,80 лева. Поради това пълният размер на това обезщетение възлизал на 70876 лева, вместо на 64876 лева. Среднодневният размер на обезщетението за платен годишен отпуск възлизал на 156,96 лева, а следвало да възлиза на 169,72 лева, а общият му размер – на сумата от 31907,54 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати така дължимите суми, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на служебно правоотношение, както и размера на основното трудово възнаграждение на ищеца. Счита, че същото било правилно определено, като допълнителното възнаграждение от триста лева не следвало да се включва в него. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Предявени са искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл.

199, ал. 1 ЗОВСРБ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че между ищеца и ответника е съществувало служебно правоотношение, както и че последното му основно възнаграждение е било 3243,80 лева. В тежест на ищеца е да докаже, че възнаграждението му е следвало да бъде 3543,80 лева.

Представени са доказателства за установяване на този факт. Ответникът не е длъжен да доказва факти.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото 2 задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3