Определение № 291 от 21.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Кърджали, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500178 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5464/19.05.2026 г., подадена от Р.

Х. М. чрез пълномощника адв. А. С. срещу протоколно определение № 554/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 57/2026 г. по описа Районен съд – К., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и приложимото право на ЕС. Сочи в жалбата, че Районен съд – К. не е съобразил, че е първоинстанционен съд по смисъла на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111, не е обсъдил правното значение на първото сезиране и не е приложил правилата относно висящия процес по Регламента. Счита, че в противоречие на европейското право е дал приоритет на втория сезиран съд, въпреки установеното по делото, че пред българския съд исковата молба е подадена на 26.01.2026 г., а производството пред Районен съд – Х. е образувано на 12.02.2026 г.

Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд относно обичайното местопребиваване на страните. Твърди, че същият не е извършил необходимата комплексна преценка на всички релевантни факти относно понятието „обичайно местопребиваване“ на страните, въпреки представените доказателства, че жалбоподателят е български гражданин; че има постоянен адрес в Р. Б.; че има настоящ адрес в Р. Б.; че притежава МПС, регистрирано в Р Б.; че страните имат недвижимо имущество в Р Б. и бракът им е сключен в Р Б., както че първото съвместно местопребиваване след брака е било в Р. Б..

Според жалбоподателя всички тези обстоятелства установявали реалната, трайна и непрекъсната връзка с Р Б., касаеща чл. 3 – Обща компетентност, от Регламента.

На следващо място жалбоподателят счита, че е налице необсъждане на 1 частично оттеглените искове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, режима на лични отношения и издръжката на децата, които с оглед обичайното местопребиваване на децата в Н., следва да бъдат разгледани от Н. съд. Изтъква, че след извършеното частично оттегляне, предмет на производството е останал единствено брачният иск и без да съобразява самостоятелния характер на международната компетентност по брачните искове и исканията относно родителската отговорност, първоинстанционният съд е прекратил изцяло производството, което противоречи както на Регламент (ЕС) 2019/1111, така и на трайната практика на българските съдилища и Съда на ЕС.

Според жалбоподателя са налице и нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства, чрез разпит на свидетели относно трайните връзки на жалбоподателя с Р. Б.; жизнения и имуществен център на интересите му; характера на пребиваването му в Н.; обстоятелствата относно обичайното местопребиваване и разполагат ли страните с друго гражданство освен българското, и по този начин е нарушил правото му на защита и принципът за пълно и всестранно изясняване на делото, което е довело до постановяването на необоснован и неправилен съдебен акт.

На последно място, жалбоподателят твърди, че обжалваното определение противоречи на практиката на Съда на ЕС относно обичайното местопребиваване, практиката относно самостоятелната компетентност по брачни искове и родителска отговорност и трайната практика на българските съдилища относно международната компетентност при брачни спорове. В подкрепа на твърдението си сочи Определение № 303 по ч. гр. дело № 2429/2022 г. на ВКС, IV ГО. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от С. И. М. чрез адв. Л. А.-М., е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност и оставянето й без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – К. е образувано на 21.01.2026 г. по предявен от Р. Х. М. чрез пълномощника адв. А. С. против С. И. М. иск за развод по чл. 49, ал.1 СК, съединен с небрачнитe искове за упражняване на родителските права, издръжката и личните отношения с непълнолетното дете М. Р. Х. и малолетното дете М. Р. Х., родени от брака, и ползване на семейното жилище.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника С. И. М., чрез адв. Л. А.-М. е подаден отговор на исковата молба, с който е направено възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод и свързаните с него искове относно родителската отговорност.

Изложени са твърдения, че ответницата живее и пребивава в Н., гр. Х., ул. „Б.“ № *, където е и семейното жилище на страните, както че ищецът също пребивава в Н.; че в Районен съд Х., Н., е образувано бракоразводно дело, 2 което понастоящем е висящо; че двете непълнолетни деца трайно пребивават в Н., град Х. с майка си, където имат адресна регистрация и посещават учебни заведения.

По делото не се спори, че ищецът Р. Х. М. и ответницата С. И. М. са сключили граждански брак на 20.08.2009 г. в с. Н., общ. Ч. и че имат две деца:

М. Р. Х., родена на **.**.**** г. и М. Р. Х., родена на **.**.**** г. и двете – в гр.К..

По делото не се спори, че ищецът Р. Х. М. е гражданин на Р Б., с постоянен и настоящ адрес в с. Д., общ. Ч., както и че на **.**.**** г. е закупил недвижим имот в с. Ч..

По делото не се спори и относно обстоятелството, че въз основа на подадена от С. И. М. молба от 12.02.2026 г., пред Районен съд – Х., Н., е образувано бракоразводно дело срещу Р. Х. М., за обявяване на развод между страните; за определяне семейното жилище на ул. Б. № * в Х. да бъде продадено на трета страна, като нетната сума се раздели поравно; да се замести съдействието на съпруга при продажбата и прехвърлянето на жилището, ако той откаже да сътрудничи; да се определи, че обзавеждането се разпределя на съпругата, без да се прави прихващане от съпруга; да се определи издръжка на децата за сметка на съпруга в размер на 264 евро на дете на месец или сума, която да бъде разумно определена от U.E.A., както и издръжка на съпругата за сметка на съпруга в размер на 316 евро или сума, която да бъде разумно определена от U.E.A. Посоченото се потвърждава от представеното в превод от нидерландски на български език писмо до Адвокатска кантора А.. Същото удостоверява, че делото е висящо и нидерландският съд е компетентен да се произнесе по спора, тъй като и двете страни имат нидерландско гражданство и са пребивавали в Х. повече от шест месеца.

Липсва спор, че майката и децата са трайно установени в Н., гр. Х., където имат адресна регистрация към 21.09.2021 г. Децата посещават училище за учебната 2025/2026 г.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание ищецът Р. Х.

М. чрез пълномощника си е направил изявление за оттегляне на иска в частта за родителските права, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл.

С обжалваното пред настоящата инстанция протоколно определение № 554/18.05.2026 г., съдът е приел, че делото не е подведомствено на българския съд съгласно чл. 3 от Регламент № 2019/1111, предвид че ответницата С. И. М. и децата М. Р. Х. и М. Р. Х. имат обичайно местопребиваване в К. Н. и е прекратил производството по делото.

Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 3, б. „а“, т. iii) от Глава ІІ на Регламент № (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод са съдилищата на държавата членка, на чиято територия ответникът има обичайно местопребиваване, а съгласно чл. 10.1 съдилищата на държава членка имат компетентност по въпроси, свързани с родителската отговорност, когато са изпълнени следните условия: а) детето има тясна връзка с тази държава членка, по-специално по силата на факта, че: (i) поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно 3 местопребиваване в нея. Такъв е настоящият случай. От обсъдените по-горе доказателства е установено, че както ответницата съпруга, която фактически осъществява родителските права по отношение на децата на страните, така и децата имат обичайно местопребиваване в Н., в която държава членка тя е подала аналогични искове. Посоченото изключва компетентността на българския съд в т.ч. по иска за развод, доколкото съгласно чл. 322 ГПК с брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5464/19.05.2026 г., подадена от Р. Х. М. чрез пълномощника адв. А. С. срещу протоколно определение № 554/18.05.2026 г., постановено по гр.д. № 57/2026 г. по описа Районен съд – К., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред В. к. с. на Р. Б. с частна жалба в едноседмичен срок от връчване му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4