Решение № 404 от 16.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Смолян, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100803 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Х. П. против Й. Б. П., в която се твърди от ищцата, че има къща и имот в с. ***, общ. Смолян. На 29.03.2022 г. е провела телефонен разговор с ***, която живее на семейни начала с ответника Й. П. и които също притежават къща и имот в с. ***. В разговора е попитала *** дали може да разгледа тяхната оранжерия за зеленчуци. *** се съгласила и казала, че може да я разгледа, когато пожелае.

Ищцата твърди, че на 31.03.2022 год., около 18.00ч. -18.30 ч.. решила да отиде да разгледа оранжерията, като отишла по пътя до къщата на ответника и се спряла пред входната врата. Огледала се и се ослушала, защото знаела, че собствениците държат в двора на къщата куче. След като се уверила, че кучето не дава признаци да е вътре, тя посегнала да отвори външната порта и в същия момент от към гърба й дошло голямо куче и я нападнало в гръб, като я захапало за левия крак в областта на прасеца. Кучето било без намордник и след като разкъсало захапаното място на крака й и й причинило много силни болки и страх и ужас, то я пуснало и се върнало обратно по пътя, от където било дошло. След като кучето я пуснало и тръгнало обратно видяла, че от ухапаното място шурти силно кръв, че висяло отхапано парче месо и кожа. Тръгнала обратно, за да отиде да търси помощ. След като направила няколко крачки видяла собственика на кучето-ответника Й. П., който вече бил закачил кучето на каишка и го водел, но едва го удържал, тъй като то било много едро и силно- порода „Каракачанска овчарка", и се дърпало силно, за да се отскубне и налитало пак да я захапе. След като се разминали тя си отишла в къщата си. Като се прибрала дошла и съседката й ***, която донесла бинт и помогнала да се превърже раната, която много я уплашила поради вида и размера й. След малко дошъл и ответникът П., който се бил преоблякъл и я закарал с личния си автомобил в болницата в Смолян.

Твърди се от ищцата, че била настанена в отделението по „Травматология“, където пролежала до 04.04.2022 г., като на 01.04.2022г. й била направена операция на ранения крак и било проведено болнично лечение, за което има издадени ИЗ № 2918/2022 год и Епикриза № 138/. Ответникът П. заплатил престоя й в болницата, който възлизал на 23.00 лв., но не поел никакви други разходи. На 15.04.2022 год. е била освидетелствана от съдебен лекар и било издадено СМУ №6/2022 год.

1

Ищцата твърди, че от изписването до момента подаване на исковата молба в съда ходи периодично вече пети месец в болницата на превръзки и консултации, но раната все още не е зараснала и ще се нуждае от продължително лечение. През цялото време от момента на ухапването до завеждане на иска, в продължение на четири месеца изпитва силни, на моменти, особено в началото нетърпими болки, най-вече в областта на ухапването, но болката се разнася и по целия крак. Тези болки продължават и досега, като леко са отслабнали по сила и интензитет. Първоначално й било много трудно да се придвижва, за да се обслужва сама в къщи. Нарушил се и съня й. Сънувала е кошмари как отново я напада кучето и се е будела нощем, след което не можела да заспи. Този дискомфорт бил непрекъснат и продължава и досега, също както и болките на мястото на ухапването. Макар и не толкова силни и по-рядко като проявление, те се проявяват и досега.

Описаните болки и страдания и техните проявления представляват неимуществени вреди, причинени от деликт, извършен от ответника и които съгласно закона, подлежат на обезщетение. От изложеното се установява по безспорен начин, че травмите й са причинени от действията на кучето, порода "каракачанска овчарка", като съгласно закона отговорността за настъпилия вредоносен резултат носи собственика на вещта – ответника.

Тази отговорност е безвиновна и не отпада дори и животното да се е отскубнало, отдалечило или избягало на по-голямо разстояние от собственика и без той да го е искал.

Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждане на животни, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда.

Според ищцата настъпването на вредоносния резултат причинен от процесното куче е било улеснено от следните причини и условия: неизпълнение на правила и законови изисквания от собственика на кучето, като е допуснал свободно - без надзор и контрол движение на собственото му куче на обществено място, без повод и намордник, в резултат на което са възникнали условия и се е реализирал рискът и то да я захапе за левия крак в областта на прасеца и от захапката му са и били причинени, травматични увреждания :

„...По кожата на лявата подбедрица в средна трета по задно-вътрешната и повърхност се установява рата с липса на кожа, с размери на този участък 3/4 см. И нагоре продължаваща като линейна рана с наложени хирургични конци и дължина 3,5 см. Над раната се установяват 4 малки охлузвания с размери до 4/3 мм подредени в дъга. Цялата подбедрица в областта на раната и около нея е оточна. Движенията са болезнени, но в пълен обем__", описани в СМЕ № 6/2022 год.,като крайното заключение за причинените телесни увреждания е : Рана от ухапване от куче в областта на лявата подбедрица. Разкъсване на мускула на лявата подбедрица.

В конкретния случай действията/бездействията на ответникът П., които са улеснили причиняване от неговото куче на вредоносния резултат са : неизпълнение на задължението за вземане на мерки кучето му да не създава опасност за хора или други животни (чл.172 т.2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност), неспазване на забраната да извежда кучето без повод, а тъй като е агресивно - и без намордник (чл.177 ал.1 т.З от същия Закон за ветеринаромедицинска дейност), както и несъобразяване с въведеното за собствениците на кучета задължение да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора или животни (чд.35 ал.2 от Закона за защита на животните). Неосигуряване на мерките за безопасност и пускането на кучето без повод и намордник, са допуснати от ответника нарушения на свои императивни законови задължения и те са в причинна връзка с възникване на предпоставки и условия кучето-негова собственост със своите действия да й причини вредоносния резултат - описаните неимуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- физически болки и страдания, дискомфорт, тревоги, вследствие на пуснато свободно движещо се без повод и без намордник, оставено без надзор и контрол куче - негова собственост, в резултат на което то е ухапало ищцата, причинявайки и рана от ухапване от 2 куче в областта на лявата подбедрица- разкъсване на мускула на лявата подбедрица ,ведно със законната лихва върху главницата от момента на увреждането-31.03.2022г. до окончателното и изплащане.Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска.Относно мястото на събитието твърди, че се касае за имот частна собственост, на вратата на който има поставена обозначителна табела, че имота се охранява от куче. Този факт е безспорно известен на ищцата, която въпреки че от години знае, че отглеждат куче, без тяхно знание е влезнала в имота, за да огледа оранжерията им.

Ответникът твърди, че в процесния ден, както обикновено около 17.00ч. е разхождал кучето си, което е кръстоска между „ Каракачанка“ и „ Кавказка овчарка“ с име „ Сара - Дара“. Кучето се отглежда изцяло съобразно законовите изисквания за регистрация и отглеждане на кучета /домашни любимци/- има си къщичка на двора, паспорт, всички изискуеми ваксини, като при разходка се води на повод и с намордник. В процесния ден, по изключение, не му бил поставил намордника, тъй като по това време на годината селото е напълно безлюдно и разходката я правят в близката гора, като по пътя си не се срещат с никого. На връщане, както обикновено е повел кучето през северния / заден вход на къщата, откъдето винаги се прибират. Приближавайки към портата на градината усетил, че кучето започнало да го дърпа по-силно, но тъй като не виждал никого наоколо, решил че вероятно около входа има котка. Приближавайки до входната врата, която се намира на по-ниско ниво от пътя / шест стъпала надолу/, кучето силно се опънало, той успял да я удържи на повода, но едва се задържал да не падне. Точно пред стълбите имало наредени дърва, които пречели на видимостта към входната врата. В момента, когато той залитнал, повлечен от кучето, то скочило на стълбите пред входната врата, загубил видимост към кучето и не успял да види момента, в който то е захапало ищцата. Чувайки женски вик, разбрал че има човек до портата и приближавайки се видял, че това е ищцата. Веднага издърпал кучето, вързал го за оградата и отишъл да види как е ищцата. Тя вдигнала панталона и видял, че Сара я е захапала, като е засегнала част от кожата на прасеца. Веднага предложил на ищцата да я закара до болницата. Тя казала, че ще отиде към дома си и там ще го чака. Вкарал кучето в двора, преоблякъл се и закарал ищцата до МБАЛ „ Д-р Братан Шукеров“ в гр.

Смолян. Оказало се, че лекарят, който трябва да я прегледа ще закъснее малко и ищцата поискала да се върнат в село ***, за да прибере котето си в апартамента в град Смолян. През цялото време по пътя тя не се оплаквала, по нищо не личало тя да изпитва толкова силни болки, както се описва в исковата молба. Вземането и превозването на котето им отнело повече от час. Когато се върнали пред болницата там ги чакала и жена му *** ***, която същия ден се прибирала от град Пловдив. Тя влезнала заедно ищцата в болницата, за да може да й съдейства, с каквото е необходимо. След като ищцата била прегледана я настанили в отделението по травматология, като от доктора разбрали, че на следващия ден ще й направят оперативна манипулация. На следващия ден жена му отново отишла в болницата в град Смолян, за да посети ищцата и да разговаря с докторите за състоянието на й. Лично от лекуващия лекар е разбрала, че интервенцията е минала успешно, и че няма засягане на мускули и сухожилия на крака. Това било причина и ищцата да бъде изписана още на третия ден. Жена му отново отишла за изписването, платил дължимата към болницата такса и закарала с колата им ищцата до дома й. След това многократно жена му е посещавала ищцата, като след около две-три седмици тя му казала, че ищцата се е възстановила изцяло и дори вече работела на двора. Бързото възстановяване на ищцата се установява и от представената по делото епикриза, от която е видно, че при изписването й е била в добро общо състояние, без оплаквания, без сетивни и циркулаторни смущения в крайника, като са й препоръчани и два контролни прегледа след изписване. Данни ищцата да се е явила на контролни прегледи след изписването й липсват. Липсват и доказателства същата да е търсила и медицинска помощ до 05.07.2022г. Тоест повече от 3 месеца след случая ищцата е била в добро здраве, без никакви оплаквания. Такива са и техните впечатления като съседи, тъй като редовно са виждали ищцата и тя не се е оплаквала от никакви усложнения след болничното лечение.

3

След приключване на прокурорската проверка, обаче нещата се променили. Явно ищцата е очаквала да бъде съден за случая и след като бил постановен отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство, тя променила отношението си към тях, като контактите им били преустановени. Този период съвпада изцяло с периода, в който ищцата отново е започнала да посещава лекари-специалисти с оплаквания от болки и оток в крака. Тъй като специалиста-травматолог е констатирал, че раната е зараснала на ищцата са й предписвани единствено аналгетици при нужда. Предвид изложеното счита, че в конкретния случай първо следва да се отчете факта, че ищцата напълно неправомерно е влезнала в имота им, пренебрегвайки изричното указание, че в имота има куче, същата сама е поела риска от влизане в имот, при безспорното знание и очакване от нейна страна да бъде посрещната от кучето, за което тя от години знае, че живее в двора на къщата им. Именно тези нейни действия са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента и те следва да се характеризират като виновно поведение от страна на ищцата. В тази връзка задължителната съдебна практика, свързана с отговорността за непозволено увреждане е категорична, че собственика на вещта /съответно кучето/ и лицето под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинени от нея вреди, когато се установи, че вредите са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия - / т.10 от Постановление № 7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС/.