Определение № 148 от 13.01.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 37/2023
- Вид
- Определение № 148
- Подписан
- 13.01.2023
- В сила
- 13.01.2023
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148 гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100500037 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 3507/16.11.2022 год., постановено по гр.д. № 6439/2021 год., ВРС – 51-ви състав е осъдил „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София да заплати на Б. М. А., ЕГН ********** с адрес в *** сумата в размер 800 лева – частичен иск от сума в общ размер на 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 год. по републикански път I9, в посока от гр.Варна към к.к. „Златни пясъци“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № В 0194 НТ, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ – 26.01.2021 год. до окончателно изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ като е отхвърлил иска в частта за разликата над присъдената сума от 800 лева до пълния предявен, след увеличение, размер от 2000 лева, като е разпределил и отговорността за разноски съобразно изхода от спора.
Недоволна от горното е останала ищцата по делото, която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения частичен иск за разликата над присъдените 800 лева до предявените 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021 год. Конкретните оплаквания се свеждат до определения размер на присъденото застрахователно обезщетение като се твърди, че същото е занижено и не репарира действително претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че макар и да е анализирал в съвкупност релевантните обстоятелство за определяне на застрахователното обезщетение, съдът не е извършил правилно оценка на събраните доказателства, в частност за болките по време на възстановяването на ищцата и наличието на негативни последици вследствие на претърпените травми. Излага се също така, че събраните доказателства сочат, противно на 1 възприетото на първоинстанционния съд, че получените от травматични увреждания от ищцата не са били повърхностни, както се следва и от дадените от д.р Ш. в съдебно заседание обяснения. На следващо място, при определяне на обезщетението съдът не е отчел и претърпените от ищцата психически последици, за което свидетелства свидетелката А. А. и в който смисъл са изводите на д-р Ц. по изготвената съдебно-психологична експертиза. Сочи се, че неправилно също така възрастта на пострадалата е отчетена като положителен фактор за възстановяването й, без да съобрази последиците, които получените загрозяващи травми в областта на главата имат за същата именно на тази възраст. Твърди се също така, че присъденото по размер обезщетение не съответства на социално – икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения. Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на иска пълния му предявен размер от 2 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита, че и присъдената с постановеното решение сума е прекомерна, като поддържа възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. Моли за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Б. М. А., ЕГН ********** с адрес в *** срещу решение № 3507/16.11.2022 год., постановено по гр.д. № 6439/2021 год. на ВРС – 51-ви състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Б. М. А. срещу „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София иск за горницата над присъдените 800 лв. до претендираните 2000 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 год. по републикански път I-9, в посока от гр.Варна към к.к.
„Златни пясъци“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № В 0194 НТ, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ – 26.01.2021 год. до окончателно изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 37/2023 год. на ВОС за 01.03.2023 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от 2 постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3