Присъда № 1 от 16.01.2023, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 1 от 12.01.2023г. по НОХД № 297/2022г. по описа на Районен съд – Бяла

Производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла, е внесла обвинителен акт срещу А.С. С. от с.Д.

С., обл.Р., за това че на 26.01.2022г. в гр.Б. обл.Р., в условията на повторност, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „М.“ с рег.№ ..., след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, амфетамин и кокаин – престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК.

В съдебно заседание, представителя на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия по така повдигнатите обвинения.

Защитникът на подсъдимия С. пледира за доказаност на обвинението, като излага съображения единствено по отношение индивидуализацията на наказанието. Акцентира се, че подсъдимият не следва да бъде охарактеризиран като лице със завишена обществена опасност, тъй като същият е бивш спортист, представлявал България в олимпийски състезания. На следващо място според защитата, прокуратурата е изложила само отегчаващи вината обстоятелства, сред които са фактът на предходно осъждане, това, че деянието е извършено в условията на повторност и лоши характеристични данни на подсъдимия. Сочи се, че те не могат да бъдат отчитани като такива, тъй като законодателят е предвидил завишена санкция при извършване на деяние в условията на повторност.

Изразява се несъгласие с извода на прокуратурата, че подсъдимият се е опитал да избяга от полицейските органи и в този смисъл интерпретацията му като отегчаващо обстоятелство. С оглед на тези съображения, се иска от съда наказанието да бъде индивидуализирано така, че след неговата редукция по чл.58а от НК, то да бъде определено към минимума предвиден в нормата, в размер на 1 година. Иска се след привеждане в изпълнение на предходното условно осъждане в размер на 10 месеца, да бъде определен общ режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият Симитчиев иска от съда определяне на наказание към минимума.

Производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК с признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие от страна на подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията му, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият А.С. С. е роден на ...г. в гр.П. обл.Па., с адрес в с.Д. С., обл.Р., ул.“О.

П.“ №., български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Със Споразумение № 23 от 24.06.2021г. по НОХД № 189/2021г. по описа на Районен съд – Бяла, в сила от 24.06.2021г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Освен това, на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3 от НК, му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца, считано от 21.09.2020г., което било изтърпяно на 21.07.2021г.

На 26.01.2021г. подсъдимият С. управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „М.“ с рег.№ ........ по улиците на гр.Б. като преди това бил употребил наркотични вещества – амфетамин, метамфетамин и кокаин. Подсъдимият бил сам в автомобил, като около 17:25ч. се движил в посока от главен път I-5 Русе – Велико Търново (кръгово кръстовище) към централната част на гр.Б. и се приближавал към кръстовището на 1 бул.“С. С.“ с ул.“Ц. О.“. В същото време св. Г.Ц.И. и колегата му М. Й. И. – полицейски служители в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, осъществявали контрол по ЗДвП на кръстовището. Подс. С. възприел полицейските служители и се притеснил, тъй като бил употребил три вида наркотик, поради което спрял рязко и обърнал посоката на движение на автомобила обратно към кръговото кръстовище. Полицейските служители възприели движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил марка „М.“ с рег.№...... и веднага тръгнали със служебния автомобил след него. На кръговото кръстовище обаче изгубили видимост към следвания автомобил, поради което извършили обход в участък от главен път I-5 Русе – Велико Търново, но същият не бил установен, след което се върнали в гр.Бяла.

След това, около 17:40ч. подс. С. продължавал да се движи с управлявания от него автомобил, като преминал през кръстовището на бул.“С. С.“ с ул.“В. Л.“. В същото време полицейските служители, които се били върнали в гр.Б.забелязали лекия автомобил и веднага го последвали, като подали от служебния автомобил светлинен и звуков сигнал.

Подсъдимият се насочил към пл.“Е. Й.“, като започнал да управлява автомобила рисково, застрашавайки живота и здравето на останалите участници в движението и пешеходците.

Полицейските служители следвали неотлъчно автомобила, като правили опити да го спрат, но подсъдимият минал през няколко улици и в резултат на рисковото управление на автомобила, се блъснал в бетонна ограда на ул.“1.“ № .. Служителите извършили проверка на водача, който не носил никакви документи, с изключение на СРМПС част II на лекия автомобил марка „М.“ с рег.№ ....... Чрез деж. РУ – Бяла установили самоличността на водача, а именно подсъдимия Симитчиев. В хода на проверката, на служителите им направило впечатление, че подсъдимия лъха на алкохол, държал се неадекватно и агресивно, поради което му извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело концентрация на алкохол от 0,83 на хиляда. След това на подсъдимия била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DrugTest 5000“, с фабр. № ARND-0002, което отчело положителен резултат за употреба на кокаин и метамфетамин. При така установеното, св. Георги Иванов съставил на подсъдимия АУАН № 155585 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, АУАН № 155586 за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, АУАН № 155587 за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и АУАН № 155588 за нарушение на чл.103 и чл.147, ал.1 от ЗДвП, които четири акта, подсъдимият подписал без възражения. На подсъдимия били издадени 2 бр. талони за изследване съответно с № 115179 и № 115180, като в последния, подсъдимия записал, че не приема показанията на техническото средство и желае да бъде изследван за употреба на наркотични вещества чрез медицинско и химическо изследване.

Служителите съпроводили подсъдимия до ФСМП – Б. където същият дал проби от кръв и урина за химическо изследване. Във връзка със съставения АУАН № 155586, на 27.01.2022г. била издадена ЗППАМ № 22-0247-000008, с която, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата била връчена лично на подсъдимия Симитчиев на 31.01.2022г., когато същият предал и своето СУМПС №...

В хода на разследването била изготвена токсикохимична експертиза, в заключението на която било посочено, че в кръвната проба на подсъдимия Симитчиев е установено наличие на метамфетамин, а в пробата му от урина – наличие на амфетамин, метамфетамин, кокаин и метаболити на кокаин.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК доказателства. Направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението, както и авторството на подсъдимия Симитчиев. В хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК не е необходимо извършване на доказателствен анализ, след като признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното 2 производство доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед фактите по делото се налага извод, че подс. Симитчиев е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна, на 26.01.2022г. в гр.Б., обл.Р. по улици в гр.Бяла, управлявал МПС – лек автомобил марка „М.“ с рег.№ ........, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, амфетамин и кокаин. Деянието е извършено след като същият е бил осъден с влязло в сила от 24.06.2021г. Споразумение № 23 от 24.06.2021г. по НОХД № 189/2021г. по описа на Районен съд – Бяла, за деяние по чл.343б, ал.3 от НК. Със същото му било наложено наказание в размер на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години. Налице е квалифициращото обстоятелство на чл.343б, ал.4 от НК – при условията на повторност, тъй като деянието е извършено след като подсъдимият е бил осъждан за друго такова престъпление и не е изтекъл срока по чл.30, ал.2 вр. с ал.1 от НК – пет години от изтърпяване на наказанието.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества, както и че извършва деянието след като е осъждан за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването им.

По описаните съображения съдът прие, че подсъдимият Симитчиев е виновен по така повдигнатото му обвинение и следва да му бъде наложено съответно наказание.

При индивидуализацията на наказанието на подс. С., за извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.4 вр. с ал.3 от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства направеното признание на вината и изразеното съжаление за стореното.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита на първо място лошите характеристични данни на подсъдимия предвид наличието на негови предходни осъждания.

Настъпилата реабилитация не заличава факта на извършването на предходните деяния и следва да се отчете именно като лоши характеристични данни за неговата личност. Доводът на защитата, че подсъдимият бил бивш спортист, представлявал страната ни в олимпийски състезания не оборва извода за лоши характеристични данни, напротив, именно поради това, деянието му е още повече морално укоримо, като личност известна сред обществото и модел за подражание. Следва да се посочи също, че възражението на защитника, относно отчитането на предходното осъждане по чл.343б, ал.3 от НК, в чийто изпитателен срок е извършено настоящото деяние, като отегчаващо обстоятелство, е неоснователно, доколкото не е наведено такова. Както в обвинителния акт, така и в пледоарията си прокурорът изрично посочва, че предходното осъждане обуславя признака „в условията на повторност“ и не се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.

На второ място, като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид, че подсъдимият има наложени 67 административни наказания за нарушения на ЗДвП. Това характеризира подсъдимия като системен нарушител на правилата за движение, спрямо когото целите на чл.12 от ЗАНН не са били постигнати, въпреки огромния брой наложени наказания.

На трето място, като отегчаващо обстоятелство следва да бъде взето предвид опита на подсъдимия да осуети извършването на полицейската проверка, в резултат на което е причинил и пътно-транспортно произшествие. В този смисъл следва да се обсъдят наведените възражения от страна на защитата, които оспорват този извод. Основателно се сочи, че това не влияе на квалификацията на обвинението и не е пряко свързано с него, поради което стои извън предметния обхват на направеното самопризнание. Неоснователно обаче се сочи, че същото не се установява от доказателствата по делото и поради това не 3 следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство. От установената фактическа обстановка и показанията на свидетелите - полицейски служители, както и факта, че подсъдимият е подписал без възражения съставения му АУАН за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, безпротиворечиво се установява, че същият не се е подчинил на разпореждането за спиране чрез подадените звуков и светлинен сигнал. Напротив, същият предприел рисково управление на автомобила, при което катастрофирал в бетонна ограда. С това си поведение е създал непосредствена опасност за останалите участници в движението и пешеходците.