Определение № 398 от 14.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. София, 14.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20241001000340 по описа за 2024 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1, във вр. с чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция „АРКУС“-АД чрез пълномощника му адв.Е. Л.-Т. против протоколно определение от 15.03.2024г. по т.д. №675/2021г. на СГС, TO, VI-12 състав, с което частично е върната исковата молба и е прекратено производството в тази част поради недопустимост на предявените искове:

- за установяване на нищожност на извършено от синдика на „КТБ“АД /н/ прихващане – чл.124,ал.1 ГПК, във вр. с чл.26,ал.1, предл.1 и 2 ЗЗД, вр. с чл.44, чл.103 и 104 ЗЗД и

- за установяване, че прихващането е неоснователно и не е породило правни последици – чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.103 и 104 ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в ЗБН не е налице забрана за завеждане на нови искове срещу банката след решението за откриване на производството по несъстоятелност и не може да се твърди недопустимост на иска на това основание. Нямало основание да се приеме, че разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ в общата търговска несъстоятелност относно спиране на съдебни и арбитражни производства по граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност се прилага и спрямо банка в несъстоятелност. Съгласно чл.612, ал.2 ТЗ разпоредбите на ТЗ спрямо банковата несъстоятелност се прилагат само доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Жалбоподателят твърди, че в ЗБН има изчерпателна уредба относно ефекта на откриването на производството по банкова несъстоятелност спрямо съдебните производства, по които банката е страна 1

(чл.20 и чл.21 от ЗБН) и не се съдържа разпоредба за недопустимост на нови производства. Доколкото чл.637 , ал.6 от ТЗ въвежда ограничение в правото на иск, то не може да се приеме, че разпоредбата се прилага субсидиарно.

Излага доводи, че след като съгласно чл.637, ал.6,т.1 от ТЗ е предоставено право на иск за защита правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, на още по-голямо основание такова право на иск следва да бъде предоставено на лица, които са кредитори на банката по отношение правата им върху парични средства, които са били част от масата и са им разпределени с влязла в сила сметка за разпределение.

По отношение на предявения в условията на евентуалност установителен иск за неоснователност на прихващането - липса на погасителен ефект спрямо вземанията, предмет на прихващането твърди, че прихващането се извършва с отправянето на едностранно волеизявление от едната страна на правоотношението до другата страна. В случая обаче не е налице насрещност, тъй като претендираното от синдика на „КТБ“-АД /н/ вземане е вземане на банката, а задължението на синдика да изпълни сметката не е материалноправно задължение на банката, а административно задължение на синдика технически да обезпечи и администрира изпълнението на влязлата в сила сметка за разпределение.

Твърди, че в правната теория и съдебна практика понятието „основателност“ на прихващането се свързва с годността на едно отправено изявление за прихващане да породи погасителен ефект. Възражението за прихващане е основателно, когато всички елементи от фактическия състав на правото на прихващане по чл.103 от ЗЗД са налице. В този случай с достигане на волеизявлението за прихващане до насрещната страна настъпва и целения от автора на изявлението погасителен ефект (погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях). При неоснователно изявление за прихващане такъв погасителен ефект не настъпва, т.е., въпреки отправеното и достигнало до другата страна възражение за прихващане, погасителен ефект не настъпва. Липсата на погасителен ефект на волеизявление за прихващане означава, че и след отправяне на изявлението за прихващане двете вземания, посочени в изявлението за прихващане, продължават да съществуват във вида, в който са били преди отправяне на изявлението. Неоснователността се изразявала в това, че претендираното вземане на банката, предмет на изявлението за прихващане, към момента на отправяне на изявлението не е ликвидно (не е установено по основание и размер), доколкото вземането на и щ е ц а има качеството „безспорност“. Посочените основания, подробно изложени в ИМ за неоснователност на прихващането, следвало да бъдат част от мотивите на очакваното съдебно решение по иска. Ищецът нямал искане към съда да се произнася с диспозитив, че той няма задължения по договора за гаранционна сделка /активното вземане/, респ., че има вземане по сметката за разпределение. Такъв иск (за съществуване на вземане по сметката за разпределение) би бил недопустим, тъй като това вземане вече има качеството на безспорност. Правният спор, който е дал повод за завеждане на 2 делото, е дали вземането на ищеца може да бъде предмет на прихващане, извършено от синдика и съответно, ако може да бъде предмет на такова прихващане, дали в случая прихващането е основателно и е довело до погасяване на насрещните вземания.

В конкретния случай искът за установяване, че прихващането няма погасителен ефект бил предявен в защита правото на ищеца да получи законно разпределената му сума по сметката за разпределение. Позовава се на практика на ВКС относно правния интерес за предявяване на установителен иск, съгласно която при установителния иск не е необходимо да има съвпадение между спорно право и накърнено от спорното право друго защитимо право.

Обосновава правния си интерес с това, че в конкретния случай ищецът и ответникът претендират взаимно изключващи се права - на правото на ищеца да получи разпределената със сметката сума ответникът противопоставя възражението си за прихващане, на основание на което твърди, че не дължи сумата по сметката, поради погасяването й чрез прихващане. Счита, че на засегнатия кредитор /ищеца/ следва да се признае правото на иск за отричане погасителния ефект на прихващането, включително и чрез иска за неоснователност на прихващането.

Моли съда да отмени обжалваното протоколно определение, като приеме исковете за допустими и върне делото на СГС за решаването му по същество.

Препис от частната жалба е връчена на ответника „КТБ“-АД /н/, който в срок е подал чрез юрк. В. В. писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна и напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за недопустимост на предявените искове.

Позовава се на разпоредбата на чл.637,ал.6 ТЗ, която несъмнено намира приложение и по отношение на исковете, предявени против несъстоятелна банка. Отговорът е подробно мотивиран. Моли за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното определение е правилно и съобразено със закона.

Видно от доказателствата по делото, първоинстанционния съд е бил сезиран с:

1. Главен иск с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, 3 предл. първо и второ от ЗЗД, във вр. с чл.44, чл.103 и чл.104 от ЗЗД - за прогласяване на прихващането за нищожно поради противоречие със закона и заобикаляне на закона;

2. Първи евентуален иск - прихващането да бъде прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на специалното основание по чл.22, ал.1,т.1 от ЗБН;

3. Втори евентуален иск - прихващането да бъде прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на специалното основание по чл.22, ал.2,т.1 от ЗБН;

4. Трети евентуален иск - по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.103 и 104 от ЗЗД - да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че прихващането е неоснователно, поради което не е годно да породи правни п о с л е д и ц и (поради липса на предпоставката „насрещност“ на вземанията и на предпоставката „съществуване на активно вземане“).

В исковата молба ищецът твърди, че синдикът на КТБ АД /н/ неправомерно отказва да изпълни одобрена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и влязла в сила сметка за разпределение, с която му е разпределена сума в размер на 506 763.92 лева. Отказът на синдика да изпълни сметката се основава на отправено от него след влизане в сила на сметката за разпределение изявление за прихващане. Исковете са били предявени както срещу синдика като орган на несъстоятелността, така и срещу КТБ АД /н/ и са насочени към това да се установи, че процесното изявление за прихващане не е породило правни последици.

С Определение от 31.05.2022г. и Определение от 12.12.2022г. на СГС са върнати следните предявени искове:

-исковете за нищожност по специалния закон: иск по чл.22, ал.1,т.1 от ЗБН и иск по чл.22, ал.2,т.1 от ЗБН, както и

-всички искове, които са предявени срещу синдика на банката като орган на несъстоятелността.

С Определение №315/17.05.2023г. по ч.т.д. №124/2023г. на САС двете прекратителни определения на първоинстанционния съд са потвърдени.

С Определение №254 от 06.02.2024г. по ч.т.д. №1351/2023г. на ВКС, ТК, Първо отделение, съдът е отменил определението на САС, в частта , в която е приет за недопустим иска по чл.22, ал.1,т.1 от ЗБН (относно нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност).

Със същото определение на ВКС е потвърдил определението на САС, респ. на СГС в частта, с която са върнати като недопустими: искът с правно основание по чл.22, ал.2,т. 1 от ЗБН, както и всички искове, насочени срещу синдика като орган на несъстоятелността.

4

След връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по висящите искове - приетият за допустим иск за специалната нищожност по чл.22, ал.1,т. 1 от ЗБН, иска за абсолютната нищожност по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД и установителния иск за неоснователност на прихващането (установяване липсата на погасителен ефект), в първото по делото открито съдебно заседание от 15.03.2024г. съдът е приел, че от всички предявени искове допустим е само специалния иск по чл.22, ал.1,т.1 от ЗБН, като е върнал предявените срещу „КТБ“-АД /н/ искове за абсолютна нищожност по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД и иска за неоснователност на прихващането - установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът е приел от една страна, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителни искове за абсолютна нищожност по чл.124,ал.1, вр. с чл.26 ЗЗД и този за неоснователност на прихващането, след като разполага със специалния иск по чл.22,ал.1,т.1 ЗБН. Приел е, че с оглед твърденията в ИМ относно момента на възникване на задължението,момента на неговото изпълнение и характера на извършеното погашение, осъществено не по установения ред, за ищеца е налице правен интерес единствено от водене на посочения специален иск по чл.22,ал.1,т.1, предоставен от ЗБН на кредиторите на несъстоятелната банка. Приел е по отношение на последния евентуално заявен иск, че установителен иск за факти е допустим само в нормативно предвидените случаи, следователно предмет на иска не може да бъде установяването дали прихващането е неоснователно /не е породило погасителен ефект/.Поради това и този иск бил недопустим.

Съдът се е позовал също така на разпоредбата на чл.637,ал.6ТЗ, приложим субсидиарно, който постановява забрана за образуване на искови и арбитражни производства след откриване на производството по несъстоятелност. И на това основание исковете били недопустими, изключая специалния иск за нищожност по чл.22,ал.1,т.1, който ЗБН допускал.