Решение № 64 от 12.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кърджали, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20205100500190 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 109/10.06.2020 г., постановено по гр. д. № 444/2019 г. по описа на Pайонен съд - Момчилград, Г. "Г. п." при М. – гр. С., бул. „К. М. Л.“ № *, е осъдена да заплати на В.

Х. Й., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1436.67 лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2016 г. до 02.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.

С решението Г. "Г. п." при М. е осъдена да заплати на В. Х. Й. сумата от 350 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

С решението Г. „Г.“ при М. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд Момчилград сумата от 57.46 лева, представляваща държавна такса по предявените искове и сумата от 100 лева - разноски за възнаграждение за вещо лице, както и д.т. в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. д. „Г. п.“ – М., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са специфична категория служители, извършващи специфични дейности със специфична насоченост – защита на 1 правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, работещи при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Също така специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд, за което била издадена и приложима Наредба № 8121з776/29.07.2016г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай установява КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд – 8 часа. Застъпва се становището, че при съотношение 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд, или коефициент 1.143, работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, била трудно приложима. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не били налице нейните предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и чл.250 от КТ. С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемата страна и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ били неприложими спрямо процесното служебно правоотношение, което правело неоснователна претенцията на страната по главния и акцесорния иск. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание представени по делото писмени бележки поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия. Излага съображения,изтъква нов довод, а именно, че съгласно чл.2, ал.3 от 2

НСОРЗ, същата била неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Въззиваемият В. Х. Й., чрез представителя си по пълномощие, е представил отговор на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се излагат съображения, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. Сочи се, че в противен случай държавният служител в МВР се поставял в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Застъпва се становището, че специалната закрила се изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ. В случая наредбите на министъра на вътрешните работи за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определяли по-ниска стойност от предвидената по КТ.

Поради това процесното възнаграждение следвало да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Районен съд-Момчилград. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, представя писмена защита, в която излага подробни съображения. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, се явява допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така очертаната от въззивната жалба рамка на осъществяваната в това производство проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и за допустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд през процесния период от 2016-2019 г. и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефициент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на 3 вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищеца за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143.

В производството от фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време.

Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143.

По така поставения основен във въззивното производство въпрос, настоящия съд съобрази следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, относим към процесния период). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР относим към процесния период)). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР, относим към процесния период). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР, относим към процесния период).

В разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, относима към процесния период, е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 4

1.143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било уредено в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизъм за преизчисляване на нощния труд.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.