Решение № 6495 от 14.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6495 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110167086 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ЛЮДМ. ЦВ. М. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 42928/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ЛЮДМ. ЦВ. М. за сумите от:

3 040,49 BGN /три хиляди и четиридесет лева и 49 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, 382,90 BGN /триста осемдесет и два лева и 90 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.07.2021 г., 54,95 BGN /петдесет и четири лева и 95 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.07.2021г. до изплащане на вземането, 10,72 BGN /десет лева и 72 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 09.07.2021 г., държавна такса в размер на 69,78 BGN /шестдесет и девет лева и 78 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна 1 енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Изгрев, ул. „Антон П. Чехов“ 1, вх.А, ет.5, ап.9, аб. № 36060.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че е налице незаконосъобразно проведено заповедно производство.

Оспорва доказателствената стойност на представените от ищцовото дружество доказателства.

Твърди, че не е потребявал твърдяната топлинна енергия. Същата не била отчитана правилно. Прави възражение за изтекъл период на погасителна давност. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД сочи, че в процесния период не е извършвало услугата дялово разпределение в процесния имот с абонатен № 036060.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, респективно – погасени ли са същите поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том ХХVI, нот. дело № 4865/1993 г. по описа на нотариус с район на действие – СРС, се установява, че собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, общ.

Изгрев, УЛ. Антон П. Чехов 1, вх.А, ет.5, ап.9 е ответникът ЛЮДМ. ЦВ. М., който е придобил собствеността чрез дарение от своята майка Елена Тодорова М.а. Видно е, че с нотариалния акт е предвидено ползването на имота от дарителката и нейния съпруг Цветан Евстатиев М. до настъпването на смъртта им. С оглед липсата на признание от страна на ответника на факта дали е настъпила смъртта на родителите му, по делото са приети две справки, съставени по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от които се установява, че и двамата родители на ответника са починали преди процесния период, а именно: Елена Тодорова М.а – на 04.01.2013 г. и Цветан Евстатиев М. – на 16.08.2017 г. С настъпването на смъртта им се е погасило и запазеното право на ползване на имота от тях.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 3 броя отоплителни тела, и щранг-лира в банята и 3 броя водомери за топла вода, като на 3 от отоплителните тела /в хол и две стаи/ са поставени ИРРО с радиоотчет. Посочено е, че за периода 2018/2019 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите, а на 01.02.2000 г. било изключено отоплението на стълбите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от „Директ“ ООД на база реален отчет на разпределителите. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 24.03.2022 г. няма данни за извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното задължение е 3095,44 лв., от които 3040,49 лв. топлинна енергия и 54,95 лв. дялово разпределение.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 333,68 лв. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 393,62 лв., от които 382,90 лв. върху непогасената топлинна енергия и 10,72 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 22.07.2018 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това 3 е сума от 3014,28 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 378,29 лв. По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея, вещото лице е отразило размерите, претендирани от ищеца без промяна.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като същите са приети без възражения от страните.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.07.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.07.2018 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 22.07.2018 г. – 3014,28 лв. относно вземането за топлинна енергия и 378,29 лв. относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия. Така посочените вземания не са погасени поради изтекъл давностен срок.