Решение № 195 от 26.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. К.., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Пламен Ал. А.

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255100600224 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда рег.№ 2/15.05.2025 год., постановена по Н.ч.х.д. № 41/2024 год., К. районен съд е признал подсъдимият М. М. А. от с.П., общ.К., обл.К.., за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 09.08.2024 год. до 02.12.2024 год. в качеството си на сродник - дядо по майчина линия на детето С. И. Ю., не изпълнил протоколно определение № 67/15.03.2022 год., постановено по гр.д. № 817/2021 год. по описа на Pайонен съд - Х., влязло в законна сила на 22.03.2022 год., по силата на което на М. М.

А. и Н. М. А. са определени режим на лични контакти с децата С. И. Ю. и У.

И. Ю., като не изпълнил задължението си да предава детето С. И. Ю. след изтичането на определеният им срок на упражняващият родителските права баща И. Ю. И. - престъпление по чл.182 ал.2, предл. първо, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. Със същата присъда съдът е признал и подсъдимата Н. М. А. от с.П., общ.К., обл.К.., за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 09.08.2024 год. до 1

02.12.2024 год. в качеството си на сродник - баба по майчина линия на детето С. И. Ю., не изпълнила протоколно определение № 67/15.03.2022 год., постановено по гр.д. № 817/2021 год. по описа на Pайонен съд - Х., влязло в законна сила на 22.03.2022 год., по силата на което на М. М. А. и Н. М. А. са определени режим на лични контакти с децата С. И. Ю. и У. И. Ю., като не изпълнила задължението си да предава детето С. И. Ю. след изтичането на определеният им срок на упражняващият родителските права баща И. Ю. И. престъпление по чл.182 ал.2, предл. първо, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите М. М. А. и Н. М. А. да заплатят солидарно на Ю. Ю. И. от гр.М. направените по делото разноски, н размер на 1 012 лв., от които адвокатско възнаграждение 1 000 лв. и държавна такса в размер на 12 лв.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимите М. А. и Н. А. – адв.А. П. от АК – Х., който я обжалва като неправилна. Жалбодателят твърди в жалбата си, че детето С. е посетило подсъдимите в изпълнение на определения им режим на лични контакта през м.август 2024 год. в с.П., като оттогава отказвало да се върне в дома на баща си в гр.М., като изтъквало причина, че баща му и новата му жена го малтретирА. психически и физически. Твърди се още в жалбата, че подсъдимите не можели да принудят детето и да го върнат в дома на баща му, като частния тъжител нито веднъж не бил направил опит лично да отиде и да вземе сина си. Многократно социални работници, вкл. и със съдействието на полицията били правили опити да вземат детето и да го предадат на баща му, но безуспешно. Жалбодателят излага твърдения, че нито веднъж през посочения период подсъдимите не са възпрепятствА. служителите да вземат детето, а дори по образуваното изпълнително дело оставили детето при ДСИ при РС - К., за да бъде предадено на баща му, но безрезултатно, като детето категорично отказвало да отиде в дома на баща си от страх от малтретиране.

Счита, че подсъдимите по никакъв начин не са осуетявА. изпълнението на съдебното решение, а напротив – винаги са съдействА. на служителите да вземат детето, но С. категорично отказвал да се върне в дома на баща си, като дори бил заплашвал със самоубийство. Твърди, че съдът е кредитирал единствено събраните доказателства в подкрепа на частния тъжител, като по 2 този начин произнесъл неправилен съдебен акт. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като подсъдимите М. А. и Н. А. бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание подсъдимата Н. М. А. не се явява, редовно призована. Подсъдимият М. А., лично и чрез защитника си поддържат въззивната жалба. Защитникът на подсъдимите развива подробни съображения в подкрепа на жалбата, аналогични на изложените в нея. Твърди, че няма пряк умисъл у подсъдимите за извършване на престъплението. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат оправдани. Претендира присъждане на направените от подсъдимите разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – частният тъжител И. Ю. И. от гр.М., обл.Х., не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Повереникът му – адв.Л. С. от АК –Х., в съдебно заседание изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна - законосъобразна, като развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Твърди, че детето не е върнато на баща му и до момента, като не е ходило на училище през предходната учебна година и по този начин е поставено в риск. Моли първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила, като претендира присъждане на направените от доверителя й разноски за втората инстанция.

Окръжният съд, при извършената изцяло служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е положил дължимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на всеки от подсъдимите по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се е наложило извършването на процесуалноследствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по 3 делото доказателства първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. А. е роден на **.**.**** год. в гр.К.., като постоянно живее в с.П., общ.К., обл.К... Същият има завършено средно образование, женен е, не е осъждан, работи като управител в ЕТ „М. М. А.“.

Подсъдимата Н. М. А. е родена на **.**.**** год. в гр.К., като постоянно живее в с.П., общ.К.. Същата е без образование, омъжена е, не е осъждана, работи като общ работник в ЕТ“М. М. А.“.

Подсъдимите М. М. А. и Н. М. А., които живеели в с.П., общ. К., са дядо и баба по майчина линия и се явяват роднини по права линия на малолетното дете С. И. Ю.. Тъжителят И. Ю. е негов баща, а дъщерята на подсъдимите - С.

М. А., е негова майка. Бащата и майката на детото С. били разведени, като тъжителят живеел в гр.М., а майката на детето живеела в Кралство Нидерландия.

Съгласно Решение № 136/05.10.2018 год., постановено по гр.д.№ 1028/2017 год. по описа на Pайонен съд – Х., родителските права по отношение на детето У. И. Ю. били предоставени на тъжителя, а на майката е бил определен режим на лични отношения с него; докато родителските права по отношение на детето С. И. Ю. били предоставени на майката, като на тъжителя бил определен режим на лични отношения с него. Впоследствие, с Решение № 121/04.04.2019 год., постановено по В.гр.д № 101/2019 год. по описа на Окръжен съд - Х., Решение № 136/05.10.2018 год., постановено по гр.д.№ 1028/2017 год. по описа на Pайонен съд - Х. било отменено в частта, с която родителските права по отношение на детето С. И. Ю. били предоставени на майката, а на тъжителя бил определен режим на лични отношения с него, като с това решение на Окръжен съд - Х. родителските права по отношение на детето С. Ю. също били предоставени на тъжителя, а на майката бил определен режим на лични отношения с него, съгласно който може да го взема всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа на съботния ден до 18 часа в неделя, както и за един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата, със задължение да връща детето след изтичането на определения срок в дома на бащата.

По силата на протоколно определение от 15.03.2022 год., постановено по гр.д. № 817/2021 год. по описа на Pайонен съд – Х., е била постигната 4 спогодба, съгласно която били определени мерки за лични отношения на подсъдимия М. М. А. и подсъдимата Н. М. А., според които същите могат да вземат децата С. И. Ю. и У. И. Ю. всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа на съботния ден до 16 часа в неделя, както и за 15 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата, със задължението да връщат децата след изтичането на определения срок в дома на бащата И. Ю. И. в гр.М., ул."Д.М." №**, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*.

Майката на детето С. - С. А., по силата на цитираните по-горе съдебни решения, се възползвала от правото си на личен контакт с детето от един месец през лятото, като на 09.07.2024 год. същата се върнала от чужбина (където живеела постоянно) и взела детето. Същото било отведено в дома на родителите й в с.П., общ.К., като на 25.07.2024 год. майката напуснала страната и оставила детето С. в дома на родителите си. Детето следвало да бъде върнато на тъжителя на 09.08.2024 год., но това не се случило. През инкриминирания с частната тъжба период - от 09.08.2024 год. до 02.12.2024 год., когато е подадена тъжбата в съда, частния тъжител И. Ю. водил разговори с бабата и дядото на детето /подсъдимите/, но същите категорично отказвА. да го върнат, така както е определено със съдебния акт. В резултат на това, от началото на учебната година, детето С. Ю. не посещавало учебни занятия и било поставено в риск, тъй като било лишено от правото му да посещава учебни занятия. Тъжителят сезирал РП - К.., ТО – К., като с постановление № 2700/24.09.2024 год. било отказано образуването на досъдебно производство. Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - гр.К. предприели мерки за връщането на детето на бащата, но всички предприети мерки завършили с неуспех, включително и била инициирана междуинституционална среща с всички заинтересовани страни - ДСП - К., ДСП - И., РД - Х., РД – К.., на която били поканени роднините и бащата. Целта на тази среща била да доизяснят и набележат някакви действия, с които да се започне отнякъде изграждане прекъснатата връзка между детето и бащата. На тази среща се отзовА. дядото и бабата на детето, провело се обсъждане и се решило дядото като близък човек на детето, да поговори и да обясни на детето в присъствието на психолог, че е необходимо да се върне при баща си, но подс.М. А. отказал и заявил, че няма нищо да направи, поради което било потърсено съдействие от полицията и съвместно с екип на РУ - К. посетили дома на подсъдимите, като при посещението детето не било открито, тъй като 5 по думите на роднините същото било избягало, което се случвало за пореден път. По този начин подсъдимите, въпреки че заявявА. желание и демонстрирА. готовност да съдействат, като се отзовавА., когато ги викА., но когато трябвало да стигнат до същински действия да съдействат за възстановяване на прекъсната връзка между детето и бащата, не правели нищо в тази насока и детето продължавала да се намира в риск по тази причина.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена от обясненията на подсъдимите М. А. и Н. А., които е кредитирал отчасти; от показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Н. С., Ю. И. и В.П., по отношение на които е посочил, че дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите С. А. и М.С., дадени пред първоинстанционния съд, на които е дал вяра отчасти; от заключението на вещото лице Т.Д. по извършената в хода на съдебното производство съдебно – психологична експертиза и разясненията по него на вещото лице пред първоинстанционния съд, кредитирано изцяло, както и от писмените доказателства по делото, приети и приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по надлежния ред.