Решение № 15706 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15706 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110161019 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Д., ЕГН **********, с адрес ...., чрез пълномощниците му адв. Д. Г. К., и адв. К.Е.Д., със съдебен адрес в гр. София, пл. „Позитано“ № 3, ет. 3, офис 35, против П. Е. А., ЕГН **********, с адрес в ..., с който е предявен иск по чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в срам, унижение, стрес, безсъние и емоционално безпокойство, причинени в резултат на клеветнически твърдения, изказани от ответника на 22.02.2023 г., ведно с лихва за забава от датата на непозволеното увреждане- 22.02.2023 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.02.2023 г. ищецът, заемайки длъжността старши полицай към OOP, сектор ОП при 08 РУ- СДВР, и в изпълнение на служебните си задължения, заедно със старши полицай А. Л. Й., е извършвал обход на маршрут в ..., като забелязал движението на лек автомобил с марка „Ауди“, модел „А 4“, с peг. № ..., управляван от ответника, теглещ лек автомобил с марка „Сеат", с peг. № ..., управляван от Е. Е.а Д..

Излага се, че ищецът и колегата му са спрели за проверка П. А. и в хода на същата, ответникът се обадил на тел. 112 с оплакване, че полицейските служители се държали „неадекватно“, а управляваният от тях патрулен автомобил не бил изправен, тъй като били замърсени, нечетливи и неосветени регистрационните табели. Твърди, че на място са дошли други полицейски служители, които са извършили полеви тест на ищеца за употреба на алкохол и наркотици, а впоследствие Р. Д. предоставил и биологичен материал за изследване, като резултатите от всички проби са отрицателни. Посочва се, че след приключване на проверката П. А. депозирал и писмена жалба, в която е изложил същите твърдения, както и в устния сигнал на тел. 112. Твърди, че по повод на жалбата срещу ищеца била образувана проверка, която е установила, че той не е употребил алкохол или наркотици по време на изпълнение на служебните си задължения, а патрулният автомобил бил изправен. Излага се, че вследствие на изложените от ответника неверни позорни обстоятелства ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в срам, унижение, 1 стрес, безсъние и емоционално безпокойство. Моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание Р. Д., лично и чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Моли допълнително за събирането на писмени доказателства и допускането и назначаването на съдебно – техническа експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв. В. Ч., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е разгласил клеветнически твърдения по отношение личността на ищеца. Излага, че при извършената проверка ищецът не се е легитимирал и е нарекъл ответника „тарикат“, държал се е подигравателно, агресивно и неадекватно спрямо ответника. Сочи, че ищецът му е съставил АУАН, без да му обясни какви нарушения твърди да е установил. Ищецът поддържа, че номерът на полицейския автомобил не светел и бил силно замърсен, за което подал сигнал на тел. 112. Оспорва да е имало счупване на предното стъкло, както било отбелязано в съставения АУАН. Сочи, че в резултат на сигнала пристигнали служители на ОПП-СДВР и инспектор в група на 08 РУСДВР, като с последният ищецът демонстрирал близки отношения. На ищеца била направена кръвна проба за алкохол и наркотични вещества, която резултатът бил отрицателен. Поддържа, че проверката по сигнала срещу ищеца не е била разгласена публично, с оглед което оспорва твърденията на ищеца, че същата би могла да урони честта и достойнството му. Оспорва да е обвинил пряко проверяващите го полицейски служители, че са употребили алкохол или наркотици, а твърди, че е изразил съмнения за същото. Излага, че не е целял да урони доброто име на ищеца. Оспорва да е налице противоправно поведение. Не било ясно дали колегите на ищеца са узнали за подадения срещу ищеца сигнал. Счита за недоказано от деянието на ответника да са настъпили сочените в исковата молба вреди. Поддържа, че се е възползвал да упражни правото си да подаде сигнал срещу поведението на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание П. А., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа направените в отговора възражения и искания. Моли допълнително за събирането на писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на свидетелските показания на свидетелите Й. и А., както и данните в преписка с вх. № 513р-20446 от 23.02.2023 г. съдът приема за доказано, че към процесния момент ищецът е бил старши полицай в гр. „Охрана на обществения ред“ към сектор „охранителна полиция“ при 08 РУ – СДВР. На 22.02.2023 г. срещу 23.02.2023 г. Р. Д. е бил на работа, като е бил автопатрул заедно със свидетеля А. Й.. Във времето от 23.00 – до 23.25 ч. служебният униформен автомобил с рег. № ..., с който ищецът и свидетеля Й. са изпълнявали задълженията си, се е намирал на територията на с. Бистрица, Столична община. Около 23.00 ч. Р. Д. е спрял за проверка лек автомобил марка Аудис рег. № .., управляван от ответника П. А., който е теглил лек автомобил марка Сеат, модел Ибиса с рег.

№ .., управляван от Е. Д.. Когато ищецът е спрял автомобилите за проверка, свидетелят Й. е останал известно време в патрулния автомобил, тъй като е следвало да докладва за предприетата проверка. След като се е присъединил към колегата си – ищеца Р. Д. свидетелят Й. е установил, че са констатирани следните нарушения: ответникът не е представил контролния талон и на предното стъкло на управлявания от него автомобил не е имало залепен стикер, удостоверяващ, че за моторното превозно средство има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят Й. сочи, че е 2 възникнал спор между ищеца и ответника – поведението на ответника е било спокойно до момента, в който е разбрал, че ще му бъде съставен акт установяване на административно нарушение, когато е заявил, че ако му бъде съставен такъв, ще сигнализира на телефон 112, че двамата полицаи са употребили алкохол и наркотици.

Свидетелите Д. и М., които са се возили в автомобила, управляван от П. А., също потвърждават, че са били спрени за проверка в с. Бистрица на 22.02.2023 г., както и че автомобилът на ответника е теглил друг автомобил, който те са видели аварирал по пътя между с. Железница и с. Бистрица. И двамата свидетели сочат, че ищецът не се е легитимирал, когато е започнал проверката. Констатирал е, че П. А. не носи контролен талон, няма залепен стикер на застраховка „Гражданска отговорност“ на стъклото и на предното стъкло е имало малка пукнатина (шупла). Когато П. А. се е опитал да обясни, че не носи контролния талон, тъй като същият му е отнет във връзка с административнонаказателно производство, по което той обжалва издаденото наказателно постановление, Р. Д. е нарекъл ответника „тарикат“. Тези двама свидетели потвърждават и обстоятелството, че П. А. се е обадил на телефон 112, но сочат, че той е сигнализирал, че задната регистрационна табела на патрулния автомобил не е била видима, тъй като е изгоряла светлина и е била замърсена, както и че единият от полицаите се държи неадекватно.

Обстоятелството, че ответникът се е обадил на телефон 112 на 22.02.2023 г. в 23.11 часа се потвърждава и от представената справка от Дирекция „Национална система 112“.

Към същата е приложен оптичен носител, съдържащ звукозапис на обаждането.

Съдържанието на звукозаписа е приобщено по делото посредством изслушаната в открито съдебно заседание на 24.09.2024 г. и приета съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице и справката от Дирекция „Национална система 112“ установяват, че лице, представящо се като П. А. се е обадило от телефонен номер ... и е заявил, че се намира в с.

Бистрица и е спрян за проверка от патрулен автомобил. Посочил е, че задният номер на патрулния автомобил е мръсен и не светлините му не работят, а полицаите се държат неадекватно и „иска да ги проверят за алкохол и наркотици“. Операторът от телефон 112 е уверил ответника, че сигналът му е предаден в 08 РУ на СДВР и на място ще дойдат други патрули.

След така подадения сигнал, на мястото, където са се намирали ищеца и ответника и част от разпитаните по делото свидетели (Й., Д. и М.) са пристигнали други полицейски служители, а ищецът и свидетелят Й. са били снети от наряд. Направени са им полеви тестове за алкохол и наркотици, които на се отчели употреба на някоя от субстанциите, но независимо от това двамата са били откарани във ВМА за взимане на кръвни проби за употреба на алкохол или наркотични вещества.

На 22.02.2023 г. Р. Д. е съставил акт за установяване на административно нарушение № 893952, затова че П. А., като водач на лек автомобил с рег. № .., на 22.02.2023 г. н 23.00 часа е управлявал автомобила без да представя контролен талон към СУМПС и не е залепил валиден стикер за ГО в долния ляв ъгъл на предното стъкло – нарушения на чл. 100 ал. 1 т. 1 и чл. 100 ал. 3 от ЗДвП.

На 23.02.2023 г. П. А. е депозирал заявление пред Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в което отново посочва фактическата обстановка относно спирането за проверка в с. Бистрица предишната вечер и моли да бъде уведомен дали е съставен акт за установяване на административно нарушение на водача на патрулни автомобил – марка и модел Опел Астра с рег. № ..., затова че задната регистрационна табела е била неосветена и мръсна.

По повод на сигнала ответника, отправен на телефон 112, е образувана преписка с вх.

№ 513р-20446 от 23.02.2023 г. по описа на 08 РУ – СДВР. В хода на извършената проверка е установено, че ищецът и свидетелят Й. не са били под въздействието на алкохол и 3 наркотични вещества на 22.02.2023 г. по време на изпълнение на служебните им задължения. В преписката са приложени и протоколи от химически експертизи, удостоверяващи горното обстоятелство.

В съдебно заседание, проведено на 04.06.2026 г. са разпитани и свидетелите Й. А. и Д. К., съответно колега и пряк ръководител на ищеца. Двамата установяват, че след случката на 22.02.2023 г. и започналата проверка, Р. Д. се е изолирал от колегите си, чувствал се е зле, бил е накърнен професионалния му авторите, особено пред по-младите от него полицейски служители, ограничил е социалните си контакти. Свидетелят К. дава показания и относно проведената проверка – на място и впоследствие, които кореспондират с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен иск за допустим и частично основателен, предвид следните съображения:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице виновно противоправно поведение на ответника, осъществено на 22.03.2023 г., изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като полицейски служител след употребата на алкохол и/или наркотични вещества; вид и размер на претърпените неимуществени вреди; наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния резултат.

При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е поправил вредите.

Основателността на иска по чл. 45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни последици, както от имуществен, така и от неимуществен характер.