Решение № 247 от 24.04.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Разград, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330102110 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. с чл.

33 ЗПК.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, обл.

Разград, ***, чрез пълномощника му адв. М. при АК – Пловдив, съдебен адрес: гр.***, против "НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.С., се иска съдът да приеме, че клаузите на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202208261203180108, сключен на 26.08.2022 г. между страните, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави, както и сключени при неспазване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.

21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Претендира сторените разноски.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 26.08.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 202208261203180108. Съгласно чл. 1 от договора на ищеца бил предоставен кредит в размер на 800,00 лева. В чл. 11 на договора страните уговорили възнаградителна лихва, при ГПР 48,29 %, годишен лихвен процент 40,06 %. Ищецът се задължил да върне преодставената сума ведно с уговорената лихва на 12 погасителни вноски.

Според чл. 4, ал. 3 от договора ищецът се задължил да предостави до края на следващия ден от сключване на договора гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора, със срок на валидност до 28.08.2023 г. Банковата гаранция или гаранцията следвало да бъде в размер на 984 лева.

В случай, че такава не е бъде представена, текстът на чл. 6 предвижда 1 заплащане от кредитополучателя на неустойка в размер на 1104 лева. Според уговореното неустойка се предвижда само за сроковете, когато не е предоставена гаранция.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.

24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай е предоставен заем в размер на 800,00 лева, който ищецът се задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва. Същият е поел задължението до края на следващия ден от сключване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на гаранция в размер на 984,00 лева, т.е. по-голям размер от предоставената му сума. Неизпълнението на това задължение е обвързано със санкция – неустойка в общ размер от 1104 лв. Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка, която е видно, че е над размера на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер над реалната му стойност, при положение че за компенсацията им са начислени и други обезщетения, противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му, до степен изцяло да го възпрепятстват. На практика с посочения текст ответникът изцяло е прехвърлил върху кредитополучателя задължението си по ЗПК да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл е наложил на потребителя да изпълни задълженията си без той предварително да е изпълнил своите, респективно с договора е поставил условия, които не са позволили на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, доколкото непредставянето на гаранция на 2 следващия ден води до задължение за заплащане на неустойка. В този смисъл е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19.

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Налице е частен случай на нищожност, достатъчно за уважаване на иска и прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от договора.

С оглед посоченото от ищеца, съдът обаче прецени, че следва да разгледа твърденията на ищеца за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора на следващия ден, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия (предвижда предоставяне на по-голяма сума от заетата), като при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 1104 лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен изцяло да го възпрепятстват.

Доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Съдът приема, че така уговорена неустоечна клаузата води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. В този смисъл е налице накърняване на добрите нрави по смисъл на чл. 26 от ЗЗД.

С оглед горното, съдът приема, че чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202208261203180108 са нищожни. Доколкото са налице неравноправни клаузи (или накърняване на добрите нрави) още при сключването на договора, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и валидно съглашение за предоставяне на гаранция, а в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие. Съобразно чл.

146, ал. 5 от ЗЗП наличието им не води до нищожност на останалите разпоредби на договора.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса, които следва да му се присъдят изцяло. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА от адв. Д. М.. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата (предишна редакция), съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. М. в размер на 307,28 лв.

Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си нищожна клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и не му се следват разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожни като неравноправни клаузата за предоставяне на гаранция за срок до 28.08.2023 г. и клаузата за заплащане на неустойка, обективирани съответно в чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202208261203180108, сключен на 26.08.2022 г. между Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, обл. Разград, *** (от една страна), и "НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.С. (от друга страна).

ОСЪЖДА "НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. И. с ЕГН ********** от гр. Цар Калоян, обл. Разград, ***, направените от него разноски в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА ""НЕТКРЕДИТ" ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.С., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА на адв. Д. В. М., сумата от 307,28 лв. (триста и седем лева и 28 стотинки) за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4