Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5088 от 23.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5076/2026
Вид
Решение № 5088
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Дамян Ивайлов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5088 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100505076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу решение № 4450/09.03.2026 г. по гр.д. № 43944/2025 г. по описа на СРС, 56 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Минолби“ ЕООД на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 10,99 евро (21,49 лв.), платена без основание сума по фактура № 0463626998 за периода от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2025 г. до погасяването.

Жалбоподателят - „А1 България“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно.

Поддържа, че по делото не е доказано плащането на сумата да е извършено от „Минолби“ ЕООД, поради което не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Минолби“ ЕООД, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Минолби“ ЕООД с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „А1 България“ ЕАД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 10,99 евро (21,49 лв.), платена без основание по фактура № 0463626998 за периода от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2025 г. до погасяването.

Ищецът – „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответното дружество „А1 България“ ЕАД. Въз основа на посочения договор е ползвал мобилен номер ********. За периода на потребление от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г. ответникът е издал фактура № 0463626998, като е начислил за потребените услуги сумата в размер на 193,94 лв. Твърди, че част от общата сума по фактурата, а именно – 21,49 лв., е начислена при начална липса на основание, доколкото не отговаря на договорената цена за ползването на мобилни услуги съгласно договора. Твърди, че е заплатил пълния размер на сумата по фактурата, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 21,49 лв. (10,99 евро), която е платена при начална липса на основание, съгласно фактура № 0463626998.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сумата по фактура № 0463626998, издадена за претендираните спрямо „Минолби“ ЕООД от страна на ответника „А1 България“ ЕАД мобилни услуги за периода от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г., касаещи мобилен номер ********, по договор № 503554975, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между страните, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за извършеното плащане, а именно – че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г. е предоставил такива за мобилен номер ********, с цена в размер на сумата по фактура № 0463626998.

2

Не се спори по делото, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги, ползвани за мобилен номер ********, съгласно договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, че за периода от 28.01.2023 г. до 27.02.2023 г. ответникът е начислил за потребените услуги за мобилен номер ******** сумата в размер на 193,94 лв., за което е издадена фактура № 0463626998, задължението по която е платено в полза на „А1 България“ ЕАД.

Не се спори във въззивното производство също така, че сумата по фактурата е с 21,49 лв. (с ДДС) в повече от дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по посочения мобилен номер.

Това се установява и от представените по делото писмени доказателства, доколкото в процесната фактура са начислени следните допълнителни суми за мобилния номер, ползван от страна на ищеца, а именно – 5 лв. за пакет мобилен интернет 20 GB за периода от 16.02.2023 г. до 27.02.2023 г. и 12,91 лв. за пакет мобилен интернет 20 GB за периода от 28.02.2023 г. до 27.03.2023 г. В същото време, ответникът, който носи тежестта на доказване на основанието за полученото плащане, не е доказал ищецът да е заявил ползването на такива допълнителни пакети, които не са включени в абонаментния план по договора.

Ето защо, въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 21,49 лв. по фактура № 0463626998 (начислена за ползвани допълнителни пакети) е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при начална липса на основания.

Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на ищеца.

Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД. Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура № 0463626998 е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор № 503554975, сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).

3

Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното обогатяване, е основателна, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.

При посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

Предвид изхода от обжалването въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4450/09.03.2026 г. по гр.д. № 43944/2025 г. по описа на СРС, 56 състав.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати в полза на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основани чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4