Решение № 5 от 05.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Христо Томов

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500166 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №10/06.01.2021г., постановено по Гр. д. №2199/2020г. по описа на РС – В.

Т., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ......., че АНТ. СТ. П., ЕГН **********, не дължи чрез способите на принудителното изпълнение, поради изтичане на законоустановената давност, следните суми: 10 088,53лв. – главница, ведно със законната лихва от 04.03.2013г. до окончателното й изплащане; 2 872,85лв. – просрочена лихва за периода от 23.03.2011г. до 24.02.2013г., 217,47лв.- наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 23.10.2011г. до 25.02.2013г., 680,04лв. – наказателна лихва върху просрочената лихва за периода от 23.04.2011г. до 25.02.2013г. – всички произтичащи от договор за потребителски кредит №183 – 53/19.05.2008г. и Анекс №1/23.09.2010г., сключени с „А. Б.“ АД, действащо чрез „А. Б. – К. Б.“, както и сумата от 1 127,18лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД №724/2013г. на РС – В. Т., както и е осъдена „Ю. Б.“ АД да заплати на АНТ. СТ. П., сумата от 2099,44лв. – разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника по делото „Ю. Б.“ АД със седалище гр. С., чрез пълномощника му адв.В. Г., САК, с която обжалва решението изцяло.

Релевира оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по процесуално недопустим иск. В условията на евентуалност, релевира оплаквания за 1 неправилност на обжалваното решение. Твърди, че първостепенният съд не се е произнесъл по всички наведени от ответника с отговора на ИМ възражения за процесуална недопустимост на предявеният иск на няколко самостоятелни основания: 1/ искът не е насочен спрямо носителя на отричаното спорно субективно материално право, т.е. не е насочен срещу пасивно процесуално легитимирана страна. Твърди, че с договор за цесия от 21.12.2017г. „Ю. Б.“ е прехвърлила на „С. Г. Г.“ ЕАД вземането си спрямо ищеца АНТ. СТ.

П., по образуваното ИД №2744/2013г. по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№ ...., с молбата за конституиране на взискател, цесионерът е представил уведомление за цесия, поради което ищецът е наясно кой е действителният му кредитор, което обуславя и процесуална недопустимост на иска; 2/възражение относно дадената от съда погрешно правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.439 вр. чл.124 ал.1 ГПК, който е и процесуално недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца, предвид липса на висящо изпълнително производство; 3/ възражение за частична недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у ищеца да претендира установяване на недължимост на исковите суми в размер на 2872,85лв. просрочена лихва за периода 23.03.2011г. до 24.02.2013г.; 217,47лв. – наказателна лихва върху просрочената главница; 1127,18лв. – разноски по издаване на ИЛ, доколкото тези суми не са обективирани в изпълнителния титул. Развити са доводи за неправилност на обжалваното решение, с позоваване на Решение №170/17.09.2018г. по гр. д.№2382/2017г., IV ГО, според което извършената с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата. Твърди, че за едно парично вземане, докато за събирането му има висящо изпълнително дело погасителна давност не би могла да тече до момента от обявяването на ППВС №3/1980г. за изгубило сила. Твърди, че за периода от постановяване на ТР №2/26.06.2015г. до подаване на ИМ, а и към настоящият момент не е изтекла погасителна давност от пет години, на която се позовава ищеца. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да обезсили обжалваното първоинстанционно такова, като постановено по процесуално недопустим иск. В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде приет за процесуално допустим, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца по делото АНТ. СТ. П., чрез пълномощника му адв. М. Н. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено като законосъобразно и обосновано, постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, по изложени съображения. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззивникът с писмено становище, чрез пълномощника си адв.Г. от САК, подържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на изложените в нея основания.

В СЗ въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. М. Н. от ВТАК, поддържа 2 подадения писмен отговор на въззивната жалба и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адв. възнаграждение, съгласно представен с отговора на въззивната жалба списък по чл.80 ГПК, В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно. Същото е и допустимо, като постановено по процесуално допустим иск.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен на 17.09.2020г. от АНТ. СТ. П., чрез пълномощника му адв. М. Н. от ВТАК, против „Ю. Б.“ АД със седалище гр. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на исковите суми, за които против ищеца е издаден ИЛ по Ч.гр. д.№724/2013г. по описа на ВТРС, въз основа на заповед по чл.417 ГПК, за които е било образувано ИД №20138630402744 по описа на ЧСИ С. Х. с рег.№ ..... с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност. В ИМ са изложени твърдения, че по ИД на 05.10.2013г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника П. в няколко банки в страната, които от своя страна са депозирали отговори, че длъжникът – ищец няма открити сметки, респ., че не са налични парични средства, след която дата по изп. дело не са предприети никакви принудителни изпълнителни действия спрямо ищеца и не са отправени искания за предприемане на такива, поради което вземанията за исковите суми за главница и лихви са погасени по давност, която погасителна давност за вземанията е започнала да тече на 05.10.2013г. и е изтекла на 05.10.2018г., т.е. преди предявяване на ИМ в съда.

Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Ю. Б.“ АД, чрез пълномощника си адв.В. Г. – САК е релевирал възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК на три самостоятелни основания с искане за оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството, а при условията на евентуалност е оспорил иска по същество като неоснователен и недоказан с доводи и на основанията, възпроизведени и във въззивната жалба. Претендирал е разноски.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Против ищеца по делото АНТ. СТ. П. са издадени в полза на кредитора „А. Б.“ АД, 3 със седалище Р. Г., действащо чрез клон „А. Б. – клон Б.“ със седалище гр. С., ЕИК ........., чийто правоприемник, поради прехвърляне на търговското предприятие е ответната „Ю. Б.“ АД, заповед №404/07.03.2013г. по чл.417 ГПК и ИЛ по Ч.гр.д.№724/2013г. по описа на ВТРС за исковите суми, установяване недължимост на които, като погасени по давност, ищецът претендира с настоящия иск по чл.439 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК, въз основа на Извлечение от счетоводните книги на „А. Б. – К. Б.“ по Договор за потребителски кредит №183-53/19.05.2008г. и Анекс №1/23.09.2010г. Срещу издадената заповед по чл.417 ГПК по ЧГД №724/2013г. на ВТРС, връчена на длъжника – ищец лично на 15.11.2013г., не е постъпило в двуседмичния срок по чл.414 ал.2 ГПК /в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр.100 от 2019г./ възражение по чл.414 ал.1 ГПК и на основание чл.416 ГПК пр.1 ГПК същата е влязла в законна сила, като паричните вземания, за които е издадена, се погасяват, съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД, с пет годишна давност по чл.110 ГПК.

По молба от взискателя „А. Б.“ АД, чрез „А. Б. – клон Б.“ от 20.09.2013г., въз основа на издадения ИЛ по ЧГД №724/2013г. на ВТРС, за принудително събиране на исковите суми е образувано против ищеца ИД №20138630402744 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № ..... с район на действие СГС, с която молба за образуване на ИД взискателят е посочил изпълнителен способ – запор на банкови сметки и е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, вкл. и да определя изпълнителния способ. На 05.10.2013г. са изпратени от ЧСИ запорни съобщения до няколко ТБ в страната, с които е наложен запор върху всички открити банкови сметки на длъжника до размера на вземанията по ИЛ от 07.03.2013г. по ЧГД №724/2013г. на ВТРС , като от третите задължени лица – ТБ са получени отговори, че длъжникът А.П. не е клиент на О. б. АД, Банка Д. ЕАД, Ц. АД, Р. България ЕАД, П. АД, респ. че липсват авоари в банковите му сметки, открити в „О.“ АД и в „У. Б.“ АД, което последно уведомление до ЧСИ от третото задължено лице „У. Б.“ АД е с вх.№ от 24.10.2013г. ПДИ от 08.11.2013г. е връчена на длъжника лично на 15.11.2013г. В рамките на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което по молба от длъжника от 14.03.2018г., с Постановление от 15.03.2018г. ЧСИ е констатирал настъпилото прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, което е връчено на взискателя на 20.03.2018г. и на длъжника на 09.04.2018г.

След издаване на заповедта по чл.417 ГПК и ИЛ по ЧГД №724/2013г. на ВТРС и след образуване на ИД №20138630402744 по описа на ЧСИ С. Х., кредиторът – взискател „А. Б.“ АД, чрез „А. Б. – клон Б.“ по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.12.2017г. и Приложение №1/21.12.2017г. към него цедира процесните вземания срещу ищеца за исковите суми, произтичащи от договор от 23.09.2010г., в полза на цесионера „С.

Г. Г.“ ООД, като последния от своя страна цедира вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2018г. в полза на „А. с. в." ЕАД гр. С., като уведомленията от 02.07.2018г. за двете осъществени цесии не са връчени редовно на длъжника до датата на предявяване на настоящата ИМ, тъй като, видно от отбелязването от „Б. п.“ ЕАД от 30.07.2018г. са непотърсени.

4

С молба от 21.09.2018г. по ИД №2744/2013г. по описа на ЧСИ С. Х. с район на действие СГС цесионерът по втората цесия – „А. с. в.“ ЕАД гр. С., закупил вземането по ИД, е поискал конституирането му като взискател по ИД на основание чл.429 ГПК, като с молбата за конституирането му като взискател е посочил и изпълнителен способ – налагане на запор на последнто откритата банкова сметка на длъжника, както и е оттеглил възлагането на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. По ИД са налични писмени доказателства за двете осъществени цесии и уведомленията до длъжника по чл.99 ал.4 ЗЗД. По молбата от цесионера „АСВ“ ЕАД от 21.09.2018г. за конституирането му като взискател по ИД, с посочен изпълнителен способ, липсва произнасяне от ЧСИ, като не са предприети и действия за принудително изпълнение. С молба от 30.10.2018г. по ИД №2744/2013г. по описа на ЧСИ С. Х. цесионерът „А.“ ЕАД е поискал връщане в оригинал на ИЛ по горепосоченото ИД, който му е предаден, съгласно Приемо - предавателен протокол от 11.04.2019г. В полза на „А.“ ЕАД е издадено удостоверение изх.№18603/04.04.2019г. от ЧСИ, че последното валидно изпълнително действие по ИД №20138630402744 по описа на ЧСИ С. Х. е извършено на 24.10.2013г.