Решение № 285 от 14.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20242100900045 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Агроринг инвест“ ООД с ЕИК 200232666 и седалище и адрес на управление с. Винарско, п.к. 8118, стопански двор чрез законния представител - управител Стоян Петков Димов, против „Агро БГ”ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 119667521 със седалище и адрес на управление с. Малина, п.к. 8327, общ.Средец, обл. Бургас, с представляващ Светла Петкова Константинова, за присъждане на сумата от 133 745,44 лв., представляваща сбор от неплатените задължения по фактури за доставени горива, и сумата от 13 172,89 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 14.02.2024 год., които вземания ищецът е придобил с договор за прехвърляне на вземане от 18.12.2023 год., както и законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с договор от 18.12.23 год. придобил вземане на „Д.С.П.“ ЕООД от ответника „Агро – БГ“ ЕООД в общ размер от 133 745,44 лв., произтичащо от неплатени задължения по 10 фактури за доставени горива по неформален договор за доставка на горива, ведно със съответните лихви за забава. Поддържа, че фактурите са издадени в периода от 20.01.2023 год. до 20.07.2023 год. Твърди, че ответникът е получил на посочените във фактурите дати газьол за извънпътна техника и трактори, като падежът на задължението по всяка фактура е 10 дни от издаването й и е посочен изрично в нея.

Твърди се, че задълженията не са изпълнени, а според чл.294 от ТЗ ответникът дължи лихва за забава, в претендирания размер от общо 13 172,89 1 лв.

Ищецът сочи, че бил упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Възложил на ЧСИ да връчи от негово име уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, но при посещение на адреса не били открити офис и служители на дружеството. Прилага към исковата молба уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД от цедента, което да бъде връчено от съда ведно с исковата молба и поддържа, че по този начин ще се осъществи надлежно съобщаване на цесията на длъжника и прехвърлянето на вземането ще породи действие за него.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковата молба.

Заявява, че действително е извършена търговска сделка по покупка на гориво, по която е ползвал данъчен кредит.

Поддържа, че страните не са постигнали съгласие за датата на плащане и твърдените от ищеца дати на плащане по фактурите не са верни. Сочи се, че ищецът не е страна в облигационното отношение по сделките, не съществува клауза, определяща падеж на задължението и датата на плащане не е настъпила.

Заявява, че до датата на поканата не дължи лихви, такава не е отправена от ищеца или от цедента, както и няма стопанско събитие при страните за начисляване на лихви, отразено със съответните документални способи.

Твърди, че не е бил уведомен за цесията и научил за нея с получаване на исковата молба.

Твърди, че не е дал повод за завеждане на претенцията.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа, че при договор за продажба плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта – чл.200 ал.2 от ЗЗД. Според него при липса на друга уговорка купувачът трябва да заплати цената при предаване на стоката или в конкретния случай това е датата на самите фактури. Поддържа, че в самите фактури е записана датата на падежа на всяка от доставките и не е необходимо изрично приемане от купувача, тъй като той е приел стоката, отразил е фактурата в счетоводните си книги и по този начин е приел условията на доставката.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника.

Заявява, че ищецът не е доказал, че е доставил стоката и това е още един аргумент, че не му се дължи плащане.

Поддържа се, че не е уговорена дата на плащане и задължението става изискуемо след покана. Настоява, че фактурите не са подписани от никоя от страните по сделката и липсва изявление на ответника, с което се е съгласил с 2 твърдяната дата на плащане.

Поддържа, че не е уведомяван за цесията и не е давал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на ответника, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че на 18.12.2023 год. между „Д.С.П“ ООД и „Агроринг инвест“ ООД е сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия), с който цедентът „Д.С.П.“ ООД е прехвърлил на цесионера вземане от „Агро-БГ“ ЕООДв общ размер от 144 126,86 лв., от които главница в размер на 133 745,44 лв., представляваща сбор от неплатени задължения по фактури за доставени горива, подробно описани в договора по номера и дати, ведно с лихвите за забава в общ размер от 10 381,42 лв., начислени върху вземането по всяка фактура от твърдяната дата за падеж до датата на договора.

Страните не спорят по валидността на договора за цесия.

Цедентът е упълномощил цесионера да съобщи по реда на чл.99 от ЗЗД на длъжника „Агро-БГ“ ЕООД за прехвърляне на вземането. Представя се съобщение по чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което ищецът съобщава на „Агро-БГ“ ЕООД за прехвърляне на вземането и посочва банковата си сметка, по която занапред да се извършва плащане. Върху съобщението има отбелязване, че на адреса, който е бил посетен на 29.01.2024 год., не са открити служители и обозначителна табела. Доколкото с исковата молба на ответника е връчено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че от този момент длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземането, но този момент не е от съществено значение за спора, доколкото не се твърди от „Агро-БГ“ ЕООД, че е платил на стария кредитор, напротив, в хода на делото от ответника се поддържа, че до получаване на исковата молба падежът на задълженията не е бил настъпил.

Ищецът е представил всички 10 фактури, предмет на договора за цесия, с получател „Агро-БГ“ ЕООД и издател/доставчик „Д.С.П.“ ООД. Във всяка от тях е посочена дата на падеж, която се различава от датата на издаване с 10 дни. Според ищеца, това е била датата, на която длъжникът е следвало да погаси задълженията си с плащане. Според ответника, тези дати не го задължават да плати, тъй като нито една от фактурите не е подписана от него и той не е поемал задължение за срок, в който да изпълни, следователно дължи изпълнение след покана, каквато до момента на завеждане на делото не 3 му е била изпращана от доставчика.

Както се сочи от ответника, ищецът не е страна в облигационното отношение по доставка на горива и трябва да разкрие действителните уговорки на страните, вкл. да докаже, че прехвърленото вземане съществува с всичките си компонентни – главница и лихва за забава, дължима поради неизпълнение на длъжника на падежа.

От съдебно-счетоводната експертиза са установява, че всички фактури са двустранно осчетоводени от страните по сделката – „Д.С.П.“ ООД и „АгроБГ“ ЕООД. В счетоводството на доставчика фактурите са осчетоводени по дебита на сч.с/ка 411 „Клиенти в лева“ и по кредита на сч.с/ка 702 „Приходи от продажби на стоки“ и с/ка 4532 „Начислен данък за продажбите“, описани са в дневника за продажби през месеца, в който са издадени и са подадени със справки-декларации за ДДС в месеца, следващ месеца на издаване. В счетоводството на ответника фактурите са осчетоводени текущо по дебита на сч.с/ка 302/1 „Дизелово гориво“ и с/ка 4531 „Начислен данък за покупките“ и по кредита на с/ка 401/1 „Доставчици“, аналитична партида „Д.С.П.“ ЕООД, , включени са в дневника за покупки през текущия месец и в справкитедекларации по ЗДДС, като е ползван данъчен кредит. В счетоводството на ответника салдото на сч.с/ка 401/1 „доставчици“, аналитична партида „Д.С.П.“ ООД към момента на изготвяне на заключението е в размер на 133 745,44 лв., като лихви по процесните фактури не са осчетоводени.

От заключението е видно също, че според материалния аналитичен регистър на с/ка 302/1 „Дизелово гориво“ за периода от 01.01.2023 год. до 31.07.23 год. заприходеното гориво е изписано, като са съставени общо 7 счетоводни операции.

От поясненията на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че цесията е намерила счетоводно отражение при страните по делото по с/ка 498 „Други дебитори“ (при ищеца).

Предпоставките за уважаване на иска за присъждане на вземане по цесионен договор, са прехвърленото вземане действително да е съществувало в партимониума на цедента, поради правилото, че никой не може да прехвърли право, което не притежава, както и вземането да е било прехвърлено от цедента на цесионера надлежно.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза може да бъде направен извод, че цедентът е бил носител на вземане от „Агро-БГ“ в размер на 133 745,44 лв., което е прехвърлил с договора в полза на цесионера-ищец.

Самият ответник в отговора на исковата молба признава, че действително има извършена сделка по покупка на гориво и по фактурите е ползван данъчен кредит, което се потвърждава и от счетоводните записвания 4 при двете страни по сделката, подробно проследени в заключението на вещото лице. Нелогично и в противоречие със счетоводните записвания ответникът възразява, че ищецът не е доказал доставка на стоката и поради това плащане не се дължи. Съдебната практика последователно приема, че отразяването на фактурите в счетоводството на купувача, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване. Нещо повече, съдебната практика приема също, с оглед разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признание за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода /респ. предаването им/ - така решение №198/13.05.16г. по т.д.№2741/14г., решение №121/21.07.16г. по т.д.

№3210/15г. на І т. о., решение №160/07.112017 год. по т.д.№2217/16 год. І т.о. на ВКС. Ответникът е осчетоводил процесните фактури и е ползвал данъчен кредит по тях и това се преценя от съда като признание за доставката на родовоопределената вещ – гориво, на което съответства задължението за заплащане на цената – чл.200 ал.2 от ЗЗД и чл.327 ал.1 от ТЗ. Този извод се потвърждава и от счетоводните операции по изписване на заприходеното гориво, доколкото такова изписване може да се осъществи само по повод на реално доставено гориво. Не се твърди погасяване на задълженията по фактурите с плащане и по друг начин, напротив, установено е от вещото лице, че крайното салдо на сч.с/ка 401/1 „доставчици“, аналитична партида „Д.С.П.“ ООД към момента на изготвяне на заключението е в размер на 133 745,44 лв., т.е. задълженията са съществуващи и следователно валидно са прехвърлени на ищеца. Не се очаква цесията да е счетоводно отразена при ответника, доколкото няма данни да му е реално съобщена от цедента или цесионера преди завеждане на делото.

Спори се дали е съществувало вземане на цедента за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху забавените главници, съответно на това – дали такова е прехвърлено на цесионера.

Както се посочи по-горе, осчетоводяването на фактурите от ответника представлява признание за доставка на горивото по всяка една от тях. От момента на доставката за купувача е възникнало задължение да заплати цената. Нормата на чл.327 ал.1 от ТЗ е диспозитивна, като страните могат да уговорят друг момент, в който да възникне задължение за плащане на цената.