Акт от 29.09.2023, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е №71 гр.Силистра, 29.09.2023 година

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело

№143 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката Н.М.Х.

***, Силистренска област,чрез представител по пълномощие адв.Т.Г. ***, моли съда да отмени Решение №2153-18-15/10.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане №2113-18-206#3/26.05.23г. на ръководителя на

„Пенсионно осигуряване“, отказващо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Пенсионният орган е приел, че оспорващата не отговаря на изискванията на кодекса, защото не е установила изискуемия действителен стаж в обем от 15 години (по наличието на другата кумулативно зададена предпоставка не се спори), като е констатирал, че същият възлиза на 14 години 5 месеца и 24 дни.

С жалбата се оспорва горното установяване, на чиято база е формиран и главният решаващ извод на ответния орган, като се релевират периодите:07.01.1970г.- 07. 01.1971г.- 12 месеца за раждане и отглеждане на първо дете; 02.03.1972г.-02.05.1973г. - 14 месеца за второ дете и 21.08.1977г.-23.10.1078г.- 14 месеца за трето дете. Твърди се, че времето, през което жалбоподателката е била в отпуск по майчинство, макар и зачетено като общ осигурителен стаж, неправилно било игнорирано при преценката на положения действителен такъв. С позоваване на чл.9 ал.2 т.1 и т.2 КСО, с които е фингиран като осигурителен стаж,без внасяне на осигурителни вноски,периодът на платен и неплатен отпуск за бременност,раждане и отглеждане на малко дете, се счита, че това нормативно разрешение не било правилно преценено от ответния орган. Цитирайки чл.14 и чл.47 ал.2 от Конституцията на РБ,се поддържа,че майките са поставени под особената закрила на държавата и времето, през което са раждали и отглеждали своите деца, следвало по хипотеза да се зачита за действителен стаж.В този контекст се твърди, че отречените на оспорващата 3 години 4 месеца и 2 дни - време, през което е била в отпуск по майчинство и поради което не е могла обективно да полага труд при работодателя (т.е.„неработеща майка“), следва да бъдат признати за действителен стаж и уважено заявлението ѝ за отпускане на ЛПОСВ в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика.Ето защо се моли да бъде отменено решението на ръководителя на ТП НОИ гр.Силистра и потвърденото с него Разпореждане на пенсионния орган и да бъде върната преписката на същите, за ново произнасяне, съгласно указанията на съда. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по жалбата -Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Р.Маринова-С. (л.88), поддържа становище за неоснователност на жалбата и настоява същата да бъде отхвърлена. Счита, че дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.12 ДР КСО е приложена стриктно от ответния орган, който, действайки в условията на обвързана компетентност, не разполагал със свободата,по свие усмотрение,да тълкува и прилага същата.

Придържа се към подробните мотиви, изложени в оспореното Решение по чл. 117 ал.3 КСО,като твърди,че съгласно чл.9 ал.7 КСО периодите,през които жалбоподателката е родила и отглеждала трите си деца (общо от 3 години 4 месеца и 2 дни),са зачетени като осигурителен стаж, но същите не попадали в хипотезите на §1 ал.1 т.12 ДР КСО,поради което е отказано признаването им за „действителен стаж“,който имен но е съставомерен по чл.68 ал.3 КСО.

Независимо от последователната съдебна практика,поддържа,че нормотворецът прави разлика между „осигурителен“ и „действителен“ стаж, регламентирайки ги по различен начин, като тази регулация не предвиждала ползваните отпуски по КТ за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, да бъдат преценявани като действително изслужено календарно време по смисъла на по-сочената дефинитивна разпоредба. Не следвало друго и от чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (Обн.ДВ,бр.51/1984г.),тълкуван в контекста на §9 ал.1 ПЗР КСО, водещ до извод за зачитане на „майчинството“ за осигурителен стаж, но не и „действителен“ такъв. В обобщение поддържа законосъобразност на оспорения акт и моли същият да бъде потвърден, а жалбата - отхвърлена.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.118 ал.2 КСО,вр. с чл.145 и сл. от АПК. Съдът като обсъди изложените от жалбоподателката доводи,след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, прие следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Решение №2153-18-15/10.07.2023г. на Директора на ТП НОИ гр.Силистра,с което е потвърдено Разпореждане №2113-18-206#3/26. 05.2023г. на ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“,отказващо отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 КСО.

Настоящото пенсионно производство е трето по ред, но видно от разпорежданията на л.33 и л.43 от делото е, че са преценявани различни факти, като в отказа от 2016г. пенсионният орган е приел за „действителен стаж“ 13 години 2 месеца и 7 дни, а в отказа от 2021г. същият стаж е вече 14 години 5 месеца и 24 дни. Започнало е по Заявление вх.№2113-18-206/12.04.2023г.(л.47-л.48) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с изрично посочване на чл.68 ал.3 КСО, подадено от упълномощен представител адв.Т.И.Г. ***, съгласно приложено в легализиран превод, нотариално заверено в Република Турция пълномощно (л.49-л.51). Със заявлението е представено удостоверение изх.№84/25.08.1997г., издадено от Кметство с.С. относно положен труд от Н. М. Х. в ТКЗС с.Секулово. Началникът на отдел „Пенсии“ е поискал от отдел „ООА“ при ТП НОИ Силистра, да бъде извършена проверка на данните от същото с цел вярното установяване на осигурителния стаж на заявителката.С писмо изх.№5512-18-773/02.05. 2023г. са потвърдени данните от издадено УП-14 №18-03-2563/21.05.2015г. (л.23-л. 24) за периода 1968-1970г., съгласно намиращите се в архива документи от ТКЗС с. Секулово, като изрично е посочено, че няма данни за лицето за 1965г. Направен е опис на осигурителния стаж на заявителката (л.59), в който са отразени периодите, през които е била в отпуск поради бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, съгласно и приложените по преписката удостоверения за раждане на трите ѝ деца (л.25-л.27).

При тези данни пенсионният орган установил, че към датата на сезирането му, заявителката е навършила 73 години 7 месеца и 17 дни, по който факт не може да има съмнения, и осигурителен стаж от 3 категория - 17 години 9 месеца и 26 дни. Приел е, че осигурителния ѝ стаж по чл.9 ал.2 т.1 КСО (неработеща майка) възлиза на 3 годи-ни 4 месеца и 2 дни, но действителният стаж по §1 ал.1 т.12 ДР КСО, установил в размер на 14 години 5 месеца и 24 дни, защото след проверката от отдел „Обединен осигурителен архив“ на удостоверението на кметство с.С. било установено, че за периода от 01.01.1965г. до 31.12.1967г. липсват данни за Н.М.Х..

Пенсионният орган, с процесното по делото Разпореждане №2113-18-206#3/26.05. 2023г. (л.60) е признал за положен общ осигурителен стаж, включвайки периодите на майчинство, в размер на 17 години 9 месеца и 17 дни, но прилагайки правилото от чл. 15 ал.4 НПОС и, съобразно дефиницията от §1 ал.1 т.12 ДР КСО,е установил (изваждайки стажа по чл.9 ал.7 КСО в размер на 3 години 4 месеца и 2 дни, представляващ ползван отпуск за бременност раждане и отглеждане на трите деца на заявителката) действителен стаж в обем от 14 години 5 месеца и 24 дни. Така формираният размер на действителния стаж по чл.68 ал.3 КСО от ответния орган,не е достатъчен за възникване на претендираното от жалбоподателката право на ЛПОСВ.

Материалноправните предпоставки за пораждане на процесното лично право към правнозначимия момент са: навършена възраст в нормативно определения предел от 67 години (вкл.съгл. чл.15 ал.3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж - НПОС,обн.ДВ, бр.21/20г.,посл.изм.ДВ,бр.66/22г.) и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.Навършената възраст, периодите и общия размер на ползвания от жалбоподателката отпуск за бременност, раждане и отглеждане на трите ѝ деца, не са спорни.Напротив,в пълнота са признати от ответния орган. Следователно, конфликтният момент, който следва да бъде разрешен, е съсредоточен върху въпроса - следва ли към осигурителния стаж на жалбоподателката да се прибави и време- то, през което е отглеждала трите си деца (също осигурителен стаж по аргумент от чл.9 ал.2 т.1 и т.2 КСО), при преценката на кумулативно изискуемите предпоставки от чл.68 ал.3 КСО, за да бъде формиран минимален действителен стаж от 15 години за възникване на правото на ЛПОСВ.

Така детерминираният спор по делото е изцяло правен, като относно времето и характера на ползвания отпуск в периодите:07.01.1970г.-07.01.1971г.; 02.03.1972г.-02.05.1973г. и 21.08.1977г.-23.10.1978г. от жалбоподателката, няма спор, предвид и представените удостоверения за раждане на л.25, л.26 и л.27 от делото. А щом всичко това е така, то следва, че без съмнение в процесните периоди, същата е родила и отглеждала трите си деца,който стаж ѝ е зачетен от ответния орган,по силата на чл.9 ал. 7 КСО, като общ осигурителен, а не действителен такъв, по разума на чл.68 ал.3 КСО.

Това разрешение на спорния въпрос от пенсионния орган е неправилно. Съгласно §9 ал.1 ПЗР КСО времето,което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.Към периода на осъществяване на релевантните факти е действал Законът за пенсиите (отм.), като чл.80 от Правилника за неговото прилагане (също отменен с ДВ,бр.21/00г.) гласи, че се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск,който се признава от Кодекса на труда.Последният (КТ) винаги е съдържал ясна регламентация на закрилата на майките,в духа на действащата и понастоящем КРБ.Съгласно приложима-та редакция на чл.60 от Кодекса на труда от 1951г. (отм.), към ДВ,бр.16/1968г.- работничката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180 календарни дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Тази разпоредба е относима към периодите на раждане на първите две деца на оспорващата. Видно от редакцията на същия чл.60 на отменения КТ от 1951г. е, че няма изменение относно правнозначимите обстоятелства.Установените факти от ответния орган са, че съгласно горната регламентация жалбоподателката е ползвала въпросния отпуск по КТ, което сочи на изпълнено условие от чл.80 ППЗП (отм.) Относима към спорните периоди е и уредбата относно „неработещите жени-майки“, с Постановление на МС №61/1967г. за насърчаване на раждаемостта (Обн.ДВ бр.2/1968г.),съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), ражда-не и отглеждане на деца, родени и осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки/осиновителки, се признава за трудов стаж.Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред,се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца.

Ответният орган, в оспореното решение, изрично е посочил разпоредбите на действалото към релевантните периоди законодателство, без да го обсъжда с оглед предмета на конкретния пенсионен спор. Ирелевантни са мотивите, свързани с посочване на разпоредбата на чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (отм.ДВ, бр.32/2002г.),предвид неговата регламентация в темпорално отношение - разпоредба та е била обнародвана в ДВ,бр.51/1984г., когато жалбоподателката вече не е ползвала процесните отпуски за майчинство.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc2752c9-88e6-44fc-bd2b-057939bc13e9