Решение № 1535 от 23.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1535 гр. Плевен, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430104787 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р.

С., ЕГН **********, живущ в р. Плевен, кв. ***, чрез своя процесуален представител ***. - ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.„***” №***, против „***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от *** и ***, в която се твърди следното : на ***г. С. Р. С. сключил договор за потребителски кредит № *** с „***. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1500.0 лева. В т. 1.7. от процесния договор е посочено, че в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: Банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В т. 1.8. от договора е уговорено, че кредитополучателят предоставя като обезпечение Банкова гаранция, като представи на кредитодателя оригинала на Удостоверение за Банкова гаранция и копие на Договора, сключен между съответната *** и кредитополучателя за издаване на Банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление на съответната ***, че ако 1 кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, ***та ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на кредитодателя. Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от срока на кредита плюс 6 месеца. Предоставянето на Удостоверение за Банкова гаранция и копие на договора, сключен между съответната *** и кредитополучателя за издаване на Банкова гаранция става най-късно до края на следващия ден, считано от датата на сключване на договора, чрез изпращане на сканирано копие на документите на електронната поща на кредитодателя и същевременно изпращане на същите документи до адреса на кредитополучателя с куриер. В т.1.9. от процесния договор е посочено, че кредитополучателят може да предостави като обезпечение поръчителство, като осигурява поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. В този случай кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя пълни и верни данни относно самоличността на поръчителя/ите като: три имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща и други. В срок до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, поръчителите следва да предоставят информация за себе си - лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност, като, но не само, информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и др. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят йа безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осшурителен стаж;, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за’ кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други 2 кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от* „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Всеки от поръчителите трябва да даде своето съгласие да бъде поръчител съгласно ЗПФУР и по реда и при условията, посочени в приложимите към договора Общи условия най-късно до края следващия ден, считано от датата на сключване на договора.

В т. 3.3. от процесния договор е посочено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни поръчители, включително и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие съгласно договора и общите условия или кредитополучателят не представи в срок на кредитодателя надлежна Банкова гаранция или кредитополучателят не учреди друго надлежно обезпечение съгласно договора за кредит или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението бъдат по някаква причина прекратени, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на общо 1194.36 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока за предоставяне на същата. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.

Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за кредит погасителен план.

На ищеца е начислена неустойка в размер на 1194.36 лева, тъй като същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

В т.2.1. от процесния договор е уговорено, че срокът на договора е една, в т. 1.З.1., че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 41.00 %, а в т.

1.5., че годишният процент на разходите е в размер на 49.66 %. В т. 1.3.3. от договора е посочено, че общата сума която следва да върне С.С. е 1853.64 лева.

С. Р. С. е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1665.50 лева /съгласно представеното към исковата молба платежно нареждане/.

I.

На първо място счита, че процесният договор е нищожен 3

/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

1. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „*** не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя С. Р. С. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Също така счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.

„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.

С оглед на горното Счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с С. Р. С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

4

2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.660 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 41.000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 103.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В 1.7. от процесния договор е посочено, че потребителят се задължава в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, да предостави на кредитора банкбва гаранция или две физически лица - поръчители. В т. 3.3. от процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението кредитололучателят дължи на кредитодателя 5 неустойка в размер на размер на 1194.36 лева1.

Счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в договора. Ето защо Счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че се дължи неустойка в общ размер на 1194.36 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, на обезпечение чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.