Решение № 56 от 24.03.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С., 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20254150100694 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. С. И., чрез адв.С. С., в която са предявени обективно съединени искове срещу "**" АД, **, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ** от 4.12.2024 г. на основание чл.22 ,вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на следните клаузи: 1) клаузата на чл.11, във връзка с Тарифа, предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтингобщо 733,26 лева;2) клаузата на чл.2 ал.3, уговаряща предоставяне на обезпечение,чрез заплащане на застрахователна премия-100 лева, като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 145 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 4.12.2024 г. между И. С. И. и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № ** , съгласно който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 900,00 лева, реално получил 800,00лева. Задължил се е да ги върне в срок от 44 седмици /22 вноски/ в общ размер на 1804,44лева. Ищецът твърди, че договорът за кредит е потребителски по смисъла на ЗПК и е сключен от разстояние по реда на ЗПФУ, поради което следва да се прилагат императивните разпоредби в тях.

Твърди се, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е изискал и събирал от ищеца следните такси/разходи за допълнителни услуги: 1) такса 1 за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтингобщо 733,26 лева;застрахователна премия-100,00лева. Сочи се, че при изчисляването на ГПР не са взети предвид разходите изисквани от кредитора за допълнителни услуги . Излагат се аргументи за нищожността на отделните клаузи от договора. В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молбастановище от адв. С. - пълномощник на ищцата, с което моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "**" АД, чрез адв.Н. и юрк.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. В отговора си ответникът потвърждава, че между страните е сключен Договор за заем № ** от 4.12.2024г. Твърди, че клаузите за експресно разглеждане и за застраховка не са произвели действие. Намира, че от съдържанието договора е видно посочването на фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички плащания по договора (главница и възнаградителна лихва с включена такса експресно разглеждане на документи). Ответникът твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК.Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка.

Излага, че стойността на застрахователната премия била заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно чл. 2 ал.3 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ответното дружество "**" АД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за 2 установено от фактическа следното:

Няма спор, че на 4.12.2024 г. между И. С. И. и ответното дружество "**" АД е сключен договор за паричен заем № ** , съгласно който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 900,00 лева, от които е усвоил 800,00лева / 100,00лева-застраховатерна премия/. Задължил се е да ги върне в срок от 44 седмици /22 вноски/ в общ размер на 1071,18 лева. Договорени са ГЛП от 40,32 % и ГПР от 50,05 %, както и че ищецът е поел задължение да върне заемната сума на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 48,69 лева.Сключването на процесния договор се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ** , с гореописаните параметри. Съгласно клаузата на чл.11, във връзка с Тарифа, предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг са начислени допълнителни суми. Заявени са общо 733,26 лева, като същите са изчислени съобразно тарифата за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 900 лева при 22 вноски-по 20 лева ,общо 440 лева и за такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг за паричен заем в размер на 900 лева при 22 вноски-по 13,33 лева ,общо 293,26 лева.

Размерът на погасителната вноска по заема бил 48,69 лева, като в същата са включени част от дължимата главница и лихва. Гореописаните такси - за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг и за експресно разглеждане в общ размер на 33,33 лева на месец са описани под чертата на погасителния план, където е вписана месечна вноска 82,02 лева. Като цяло по делото фактите са ясни и безспорни между страните, като спорът е изцяло правен, дали договорът със заложените в него условия отговаря на добрите нрави и на закона или не.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "**" ООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

3

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сключеният между между "**" ООД и И. С. И. Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя " са 4 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава възможност на кредитора по договора за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните, а именно предоставянето на паричната сума и нейното връщане, договорената лихва и падеж.

В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 50,05 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг , таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, застраховка като обезпечение. Така, както са уговорени допълнителните услуги със съответни такси- за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг и по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем, представляват по своята същност "такса за усвояване на кредита". Съкратената като време услуга за получаване на заемните средства не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора. Ищецът предоставя кредитно финансиране по занятие, неразделна част от която е разглеждането на заявките на потенциалните клиенти. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл, след като ищецът е подал заявление за предоставяне на кредит като необходима предпоставка за усвояване на 5 паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждане на документите, независимо от това в какъв срок ще ги разгледа.

Целта на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг , и експресно разглеждане на заема, е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата по кредита (т.нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Изискваната под формата на такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг и такса за експресно разглеждане на заема сума от 733,26 лева представлява пряк разход по заема и следва да участва при формирането на годишния процент на разходите, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Уговарянето й като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.