Определение № 619 от 26.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Велико Търново, 26.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500471 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 129 ал. 3 от ГПК .

С определение № 451/24.06.2024 г. по гр.д. № 229/2024 г. по описа на съда Ловешкият ОС е оставил без уважение молбата на ищеца Т. С. Н. чрез пълномощника му адвокат Ц. Б. от ПАК с правно основание чл. 63 ал. 1 от ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба от 26.09.2023 г. с още 15 дни.

Със същото определение съдът е върнал исковата молба на ищеца Т. С.

Н. на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател Т. С. Н., който чрез пълномощника си адвокат Ц. Б. от ПАК го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че с оглед предмета на делото е следвало да събере многобройни писмени доказателства, както и да заплати значителна по размер съдебна такса, респ. е имал причина да поиска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по ИМ. Счита, че съдът не е съобразил, че ИМ е допустима и по същата частично е внесена държавна такса. В заключение моли съда да постанови определение, с което уважи частната жалба като отмени обжалваното определение и върне делото на ОС Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложена квитанция за внесена държавна такса по сметка 1 на ВтАС.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й чрез куриер на 30.07.2024 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Исковата молба /ИМ/, въз основа на която е образувано гр.д. № 1388/2023 г. по описа на РС Ловеч е подадена от Т. С. Н. против В. Ц. Б., С. В.

Б. и Б. В. Б. със следния петитум: Съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ищеца като кредитор извършените от ответниците откази от наследството на В. И. Б., починал на 30.03.2021 г., вписани под № 646/2021 г., 647/2021 г. и 659/2021 г., като му присъди направените по делото разноски. В ИМ ищецът твърди, че е кредитор на длъжника В. И. Б. за парични суми, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 646/2010 г. по описа на РС Ловеч, въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 254/2010 г., което е перемирано и в последствие е образувано ново изпълнително дело № 725/2023 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879, както и че ответниците са се отказали от наследството на длъжника чрез вписване на откази от наследство със съответните номера. Ищецът твърди, че е засегнат от правните действия на ответниците и не може да удовлетвори вземането си, установено към наследодателя на ответниците. Ищецът е посочил като правно основание на претенциите си разпоредбата на чл. 56 от ЗН. С ИМ са представени доказателства за вписана възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника В. И. Б. в полза на кредитора Т. С. Н. по изпълнително дело № 254/2010 г. по описа на СИС при РС Ловеч за обезпечаване на вземането му по изпълнителен лист от 25.10.2010 г., съобщение от ЧСИ В. П., рег. № 879 при КЧСИ и район на действие ОС Ловеч по изпълнително дело № 725/2023 г., образувано по изпълнителен лист от 25.10.2010 г. по гр.д. № 646/201 г. на РС Ловеч против длъжника В. И. Б., удостоверения, издадени от РС Ловеч за вписани откази от наследството на В. И. Б. от страна на всеки от ответниците, както и адвокатско пълномощно.

2

С разпореждане № 1911/27.09.2023 г. на РС Ловеч по гр.д. № 1388/2023 г., ИМ е оставена без движение, с указания към ищеца да посочи цената на иска в размер на актива на наследството или в размер на неудовлетвореното парично вземане, след което ищецът да внесе държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв.. В определението е посочено, че ищецът следва да представи доказателства за данъчната оценка на имотите, включени в наследствената маса и размера на неудовлетвореното вземане на ищеца към наследодателя на ответниците. Указани са последиците от неотстраняване на нередовностите по движение на ИМ. Разпореждане е връчено на адвокат Б., в качеството на пълномощник на ищеца на 12.10.2023 г.. В периода 16.10.2023 г. – 07.02.2024 г. вкл. РС Ловеч е сезиран със седем поредни молби от ищеца чрез пълномощника му адвокат Б., във всяка от които са посочвани затруднения за снабдяване с конкретни доказателства, свързани с цената на иска, поискано е издаване на съдебни удостоверения и е заявявана готовност за довнасяне на дължимата държавна такса след определяне на цената на иска от съда. С множество разпореждания, постановени в периода 19.10.2023 г. – 08.02.2024 г. съдът е постановил издаване на всички поискани от ищеца съдебни удостоверения и на основание чл. 63 ал. 1 от ГПК е продължал последователно срока за представяне на документите и отстраняване на нередовностите по движение на ИМ, като с разпореждането о т 08.02.2024 г. е указал на ищеца, че му дава последна възможност да отстрани нередовностите по движение на ИМ до 19.03.2024 г.. Установява се, че в периода от 19.10.2023 г. – 19.03.2024 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Б. е представил по делото множество документи свързани с имуществото на починалия длъжник и негови сделки, документ от ЧСИ, представляващ сметка за размера на дълга на длъжника В. И. Б. към кредитора Т. С. Н. и квитанция за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС Ловеч. С молба от 15.03.2024 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Б. е уточнил, че с оглед размера на дължимата главница от 90 000 лв., цената на иска е в този размер и делото следва да се изпрати по подсъдност на ОС Ловеч. С определение от 28.03.2024 г. РС Ловеч е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 56 от ЗН, който с оглед цената на иска е родово подсъден на окръжен съд и и е прекратил производството по делото, след което е изпратил делото по подсъдност на ОС Ловеч.

От приложеното гр.д. № 229/2024 г. по описа на ОС Ловеч е видно, че 3 същото е образувано на 26.04.2024 г. след изпращането по подсъдност от РС Ловеч на гр.д. № 1388/2023 г..

С разпореждане от 10.05.2024 г. ОС Ловеч е оставил ИМ без движение, като е указал на ищеца, че са налице нередовности по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 и чл. 128 т. 2 от ГПК. Указал е на ищеца, че не е уточнил какво е имуществото на длъжника и неговата парична оценка, не е уточнил цената на иска, не е уточнил искането си към съда, налице е неяснота с какъв иск е сезиран съда – с конститутивен иск с правно основание чл. 56 от ЗН, предявен от кредитор на наследниците, които са се отказали от наследството на своя наследодател или с установителен иск по ГПК за привидност на отказа или че наследството фактически е прието. Съдът е указал на ищеца, че двата иска имат различен фактически състав и предпоставки за предявяване, сроковете за тяхното погасяване са различни, като искът по чл. 56 от ЗН стои на разположение на кредитора на наследника, който се е отказал от наследство, а не на кредиторите на наследодателя и ищецът следва да изложи фактически твърдения и да формулира конкретното си искане в петитум за да може съда да определи правната квалификация на иска. С оглед уточнената цена на иска от ищеца в размер на 90 000 лв. е приел, че ищецът следва да внесе държавна такса в размер на 3 600 лв. по сметка на ОС Ловеч. С определението са указани последиците от неотстраняване на нередовностите от страна на ищеца в определения от съда 1 - седмичен срок. Разпореждането е връчено на адвокат Б., в качеството на пълномощник на ищеца на 04.06.2023 г..

С молба от 11.06.2024 г. ищецът чрез пълномощника си е поискал от съда продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса със 7 дни поради това, че ищецът е бил в чужбина. С разпореждане от 14.06.2024 г.

ОС Ловеч е уважил молбата на ищеца за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса с 10 дни, считано от изтичане на срока за внасянето й – 11.06.2024 г., като е указал на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в срок същият няма да бъде отново продължаван, а ИМ ще бъде върната. Разпореждането е връчено на адвокат Б., в качеството на пълномощник на ищеца на 25.06.2023 г..

С нова молба от 18.06.2024 г. ищецът чрез пълномощника си е поискал от съда продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса с още 15 дни, поради това, че адвокатът няма връзка с ищеца и не може да го 4 уведоми за дължимата такса.

За да остави без уважение искането по реда на чл. 63 от ГПК с обжалваното определение ОС Ловеч е приел, че ищецът е имал многократна възможност да отстрани нередовностите по движение на ИМ пред РС Ловеч и в последствие пред ОС Ловеч, че липсата на връзка между адвоката и ищеца не е уважителна причина за продължаване на срока, а наред с това, че се иска продължаване на срока за внасяне само на държавната такса по делото, а останалите посочени от съда нередовности на ИМ нито са отстранени, нито е поискано продължаване на срока за отстраняването им. Приел, че ИМ е останала нередовна въпреки изтичане на продължения от съда нов 10 дневен срок, считано от 11.06.2024 г., поради което са налице предпоставките на чл.

129 ал. 3 от ГПК и ИМ следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Въззивният съд споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд правни изводи в обжалваното определение. ИМ, с която е сезиран РС Ловеч и в последствие ОС Ловеч страда от редица нередовности, само две от които са липсата на посочена цена на иска съгласно изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 3 от ГПК и липсата на приложена квитанция за внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса съгласно изискванията на чл. 128 т. 2 от ГПК, първата от които е отстранена в хода на производството, а втората частично чрез внасяне на държавна такса в размер на 50 лв.. Наред с тези нередовности от съществено значение са посочените от ОС Ловеч нередовности с оглед изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК, които не са отстранени в срок и не зависят от пътуванията на ищеца в чужбина или от финансовото му състояние, тъй като от съдържанието на ИМ не се изясняват обстоятелствата, на които се основава искането към съда, както и в какво се изразява това искане, респ. налице е неяснота с какви искове е сезиран съда и тяхната допустимост, налице ли е правен интерес за ищеца от тяхното предявяване.

Правилно и законосъобразно ОС Ловеч е указал на ищеца, че с поправената ИМ следва да уточни дали се явява кредитор на ответниците или кредитор на техния наследодател и обстоятелствата, на които основава искането си към съда, тъй като само в първата хипотеза той би могъл да обоснове правен интерес за предявяване на искове по чл. 56 от ЗН за обявяване на недействителни по отношение на него на направените откази от наследство като увреждащи го, а във втората хипотеза следва да уточни допълнителни 5 обстоятелства. Въззивният съд приема, че в ИМ липсват каквито и да са твърдения в тази насока и от съдържанието й може да се предположи по-скоро втората хипотеза. В този случай, ако ищецът е бил кредитор на наследодателя на ответниците до смъртта му следва да се внесе яснота на какво се основава искането му към съда и какво е конкретно това искане, като при уточняване, че са предявени искове за прогласяване на недействителност на отказите от наследство да уточни дали отказите са направени след като наследството вече е било прието от наследниците по някакъв начин или правното действие страда от други пороци, които водят до неговата недействителност. Ако ищецът не оспорва действителността на отказите от наследство не става ясно как го увреждат същите. Посочените по-горе обстоятелства са от съществено значение, поради което правилно ОС Ловеч е дал указания за отстраняване на тези нередовности на ИМ и е съобразил неотстраняването им в срок.