Присъда № 80 от 05.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 1554/2024
- Вид
- Присъда № 80
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към ПРИСЪДА№80/05.12.2024г. постановена по ВНЧХД №1554/2024г. по описа на Варненския окръжен съд.
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано въз основа на жалба на частния тъжител П.А.П. чрез адв. Й.Й. срещу присъда №174/16.07.2024г. по НЧХД № 4690/2022г. по описа на ВРС. Със същата подс. К.А.П. е признат за невиновен в осъществяване на престъпление по чл.130ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан, а предявеният от тъжителя граждански иск против подсъдимия е отхвърен като неоснователен. Тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия сторените от него разноски по производството.
Недоволен от така постановената присъда частния тъжител П.А.П. в срока по чл.319ал.1 от НК е подал въззивна жалба, в която излага становище за нейната неправилност изцяло, за нарушение на правата и законните му интереси, поради което същата като незаконосъобразна, постановена при противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснована моли да бъде отменена и бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл.130ал.1 от НК и да бъде уважен предявения граждански иск. Претендират се разноските по делото, включващи такси, разноски за адвокатско възнаграждения на адвокат за двете инстанции. В допълнителното писмено изложение към жалбата е направен анализ на събраните в хода на производството доказателства, установяващ действителната според жалбоподателя фактическа обстановка.
Защитата на подсъдимия изразява становище, че са проявили процесуална активност при установяване на фактическата обстановка, като фактическите твърдения в тъжбата останали недоказани. Заключението по назначената СМЕ намира за изолирано от останалия доказателствен материал, като констатираните телесни повреди не е установено да са причинени на датата, посочена в тъжбата, както и по начина, описан там. Счита, че описанието на деянието не кореспондира с приобщения по делото видеозапис. По подробно изложените съображения моли съда да потвърди присъдата на ВРС, тъй като обвинението е недоказано.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата, допълнението към същата и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като по предвидения в НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и е назначил съдебно медицинска и видеотехническа експертизи. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт и въз основа на същите е приел, че обвинението е недоказано. Недопустимо е направил паралел между твърденията на тъжителя в тъжбата и тези, изложени от него в жалбата до ВРП, по която била извършена проверка и бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство без да съобрази нормата на чл.18 от НПК. В тази връзка е отхвърлено заключението по назначената СМЕ, тъй като имало изготвени две съдебно- медицински удостоверения, с които пострадалия бил освидетелстван, които били с разлика от 5 дни. В мотивите към присъдата е посочено, че 1 дори и да се приеме, че подс. П. е причинил част от уврежданията, то горното било вследствие на стресовата ситуация, в която бил поставен той от своя брат, разпореждайки се с неговите вещи, а по делото било установено, че между страните съществували трайно влошени отношения.
Съставът на ВОС намира, че без необходимост от провеждане на съдебно следствие доказателствата по делото установяват различна от приетата от ВРС фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият К. П. и тъжителят П. П. са братя и притежавали дружествени дялове в „Бизнесконсулт“ ООД. С протокол от общо събрание от 03.02.2013г. на съдружниците на „Бизнесконсулт“ ООД за управител на хотела „Вила Дива“, находящ се в ......., собственост на дружеството бил определен подс.К. П.. По-късно бащата им починал и те заедно с майка си наследили неговите дялове от дружеството. Първоначално хотела работел, обслужвал клиенти и генерирал приходи, но впоследствие поради разногласията между двамата братя и извършване на редица правни действия хотела започнал да носи загуби, като се стигнало и до отстраняване от управлението на хотела и изключване на подсъдимия от дружеството.
Това довело до влошаване на отношенията между двамата братя и воденото на множество дела от граждански и търговски характер, включително и делба. В резултат на тези действия тъжителя придобил собствеността върху част от сградата на хотела на приземния етаж, състояща се от две стаи и санитарен възел. Преди това тези помещения били използвани от родителите на двамата, а впоследствие от подс. П. по време на управлението на хотела. След придобиването на същите тъжителят сменил ключалките на вратите в хотела, монтирал и камери за видеонаблюдение, за които подсъдимият не знаел. Същевременно в тези помещения на хотела имало вещи на подсъдимия.
На 24.05. 2022г. подсъдимият се разхождал пеш със своя приятелка и минавайки покрай хотела решил да го огледа. Отключил портата на двора и влязъл, мислейки, че в сградата няма никой, тъй като я нямало паркирана колата на брат му. Когато последният идвал в хотела спирал автомобила си на едно и също място. Отивайки към сградата подсъдимият бил убеден, че няма никой. Отключил втората врата и влязъл. На кухнята имало междина врата, която винаги била отворена, но сега подс.П. видял, че била затворена. Установил, че не може да влезе, тъй като била заключена, а бравата била с топка. От кухнята имало „летяща врата“ , минал през нея и стигнал до друга междинна врата, при което установил, че тя също е заключена. За тези врати подс.П. имал ключове и докато се опитвал да ги отключи, чул, че св.Т. Х., която останала в кухнята му казала че: „Там някой ходи“. Св.Х. видяла под вратата сянка от движение на човек. Подс.П. се притеснил и се затичал през двора към стаите отзад, като не знаел, кого ще завари там. В имота подс.П. заварил брат си и жена му – Е.. Попитал тъжителя къде са му вещите, на което той му отговорил, че част от тях са в сградата, но други е изхвърлил. Някои от тези вещи подс.П. видял натрупани до вратата, дрехи, маратонки, палатка, телевизор. Подс.П. установил, че брат му е заключил и фирмено имущество, като климатик, пералня, сушилня, кухненски комбайн, инструменти и др.
Подсъдимият започнал да оглежда помещенията, като минавайки покрай тъжителя му нанесъл няколко удара в главата с ръце и юмруци, като при единият от ударите го повалил на земята. В момента, в който тъжителят се изправил подс. П. му нанесъл в гръб удар с крак по тялото. П. П. излязъл от апартамента и отишъл до площадката за паркиране, като се подпрял на колата. През това време св. Е. П.а се опитала да звънне на тел. 112, но подс. П., който последвал брат си навън отново му нанесъл удари с юмрук в главата. При втория удар св. П.а му се развикала да спре да бие съпруга й, но той взел телефона от ръцете й.
Тъжителят отново се върнал в апартамента на сградата, като бил последван от брат си, който пак го ударил в областта на главата. Св. П.а взела телефона на съпруга си и се обадила на тел.112, като малко след това подсъдимият си тръгнал, а на място пристигнали полицейските служители от Пето РУ.
2
На 24.05.2022г. посетили спешния център при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където му била оказана първична помощ. На 25.05.2022г. П. П. се почувствал зле и посетил МБАЛ „Св.Анна – Варна“ с оплакване от главоболие и виене на свят. Приет бил за лечение в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, като на 27.05.2022г. е изписан с описана рана на горната устна и без отоци по крайниците. По време на престоя му в Клиниката тъжителя т бил посетен от съдебния лекар д-р Д., който на 26.05.2022г. го освидетелствал. Той установил следните наранявания: наличието на разкъсно контузна рана в областта на горната устна, около 1.5см и оток и кръвонасядане в областта на лявата ушна мида. По данни на тъжителя съдебният лекар записал, че същият няма спомен за случилото се за неопределен период от време. На 30.05.2022г. тъжителят посетил отделението по Съдебна медицина, където бил прегледан повторно от Д-р Д., който констатирал и описал наличието на мораво-жълтеникави кръвонасядания с неправилна форма и диаметър между 3-4 и 12-14см по вътрешната повърхност на двете бедра и по страничната повърхност на двете рамена, а по страничната повърхност на лявото рамо е констатирал наличието на кафеникаво ожулване с диаметър 1 см.
В хода на съдебното следствие първоинстанционния съд е назначил съдебномедицинска експертиза, вещото лице, по която е заключило, че в областта на главата и лицето са отдиференцирани две зони на оказано механично въздействие -лявата ушна мида и лявата половина устата. Предвид вида и морфологичната характеристика на нараняванията вещото лице е приело относително изразена сила при тяхното получаване, тъй като се касае за рана по устната и ангажиране от кръвонасядане на по- голямата площ от ушната мида.
Причинените на тъжителя увреждания според вещото лице се изразяват в разкъсноконтузна рана на горната устна (1,5 см), оток и кръвонасядане (1-2 см) в лявата половина устата; Кръвонасядане и оток по лявата ушна мида в горните й 2/3; кръвонасядания по страничните повърхности на двете раменници и вътрешната повърхност на двете бедра (от 3-4 до 12-14 см) ограничено охлузване лявото рамо (1 см в диам.). Тези наранявания според експерта са в резултат от механизмите на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари с или върху такива. Възможно е те да са следствие на директни удари, нанесени с юмруци и ритници. Посоченото разположение и вид на по-голямата част от тях (устата, ушната мида, вътрешната повърхност на бедрата) не предполага травмиране при еднократно падане.
Според вещото лице изброените наранявания са получени при не по малко от шест отделни механични въздействия, като поне две са в областта на главата. Всички описани увреждания според вещото лице са обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Вещото лице е посочило, че описаните увреждания и в двете съдебно медицински удостоверения отговарят да са получени по време и място, така както се съобщава от пострадалия.
В хода на съдебното следствие е била назначена и видеотехническа експертиза на записите от монтираните в помещението на хотела охранителни камери, вещото лице по която е заключило, че видеофайловете са годни за възпроизвеждане и са цифров презапис от твърдия диск на видеоохранителната система. При прегледа на файловете вещото лице не е установило следи от манипулации, изразяващи се в наслагване на кадри, нелогични движения, експортиране или импортиране на обекти. Видеофайловете са с вкопиран таймер за дата и час. При прегледа на видеофайловете за дата 24.05.2022г. за времето от 15.13.25 до 15.19.58 часа са установени действия на две лица от видим мъжки пол и лице от видим женски пол. Едно от лицата от видим мъжки пол е с едро телосложение, зряла възраст с къса коса и диоптрични очила, облечено с лилава на цвят риза и тъмни панталони, като нанася множество удари с ръце и крак на другото лице от видим мъжки пол. На поставения въпрос има ли по лицето на тъжителя П. П. следи от наранявания и ако има в какво се изразяват те, експертът е посочил, че не може да отговори на тези въпроси поради ниска разделителна способност на заснемащото устройство; недостатъчна запълненост на кадъра от заснемания обект, което води до невъзможност за отграничаване на следи от наранявания по тялото, 3 главата и лицето на заснетото изображение. Вещото лице не е могло да възстанови звуковото съдържание на звукозаписа, тъй като репликите на участниците в записаните разговори били неразбираеми, установило е и наличие на силен фонов шум, а БНТЛ не разполагал със софтуер, който да възстанови звуковото съдържание.