Определение № 566 от 26.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Сливен, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20232200500387 по описа за 2023 година Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е оставена без уважение молба за замяна на допуснато обезпечение на предявен иск и се движи по реда на чл. 396 вр. чл. 398, вр. чл. 275 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал да допусне замяна на обезпечение на предявения му осъдителен иск чрез замяна на обезпечителна мярка „запор на Влекач, марка „Рено“, модел „Ш“, с рег.

№ СН ******, цвят червен, рама – VF610A36XGD004773“ с мярка „запор на Полуремарке Шмитц СЦС 24Л, рег.№ СН******-пневматично“. Счита, че изложените мотиви са неправилни, тъй като имало представени достатъчно доказателства за неоснователността на иска, а запорираната сметка е в размер на 9 335 евро, която сума изпълнява ролята на залог по смисъла на чл. 180 и чл. 181 от ГПК. Освен това с нея интересът на ищецакредитор е напълно гарантиран. Моли да се отмени определението и да се уважи искането. Моли и да му се определи парична гаранция, която да бъде внесена по сметка на съда, от която след приключване на делото, ищецът да може да се удовлетвори.

Ответната по частната жалба страна е подала в срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено.

Твърди, че вещта, с която се иска замяна на обезпечителната мярка 1

„запор“ не е годна за употреба.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Определение № 2491/09.08.2023г. съдът допуснал обезпечение на иск с правно основание чл.128 КТ и чл.215 КТ в полза на ищеца П. Д. против ответното дружество „КОСТА БРАВА ГРУП“ ЕООД гр.Сливен, чрез налагане на обезпечителна мярка “запор на вземанията” до размер на сумата от 18 175 лв. / осемнадесет хиляди сто седемдесет и пет лева/ от следната банкова сметка: BG91UNCR70001524858705 в „УниКредит Булбанк“ АД, както и чрез налагане на обезпечителна мярка “запор на движими вещи“, а именно Влекач, марка „Рено“, модел „Ш“, с рег.№ СН ******, цвят червен, рама –VF610A36XGD004773. Ответникът е направил с отговора на исковата молба искане за замяна на допуснатото обезпечение запор на движими вещи Влекач, марка „Рено“, модел „Ш“, с рег.№ СН ******, цвят червен, рама – VF610A36XGD004773, като предлага замяна на обекта на изпълнението с друга движима вещ, а именно Полуремарке Шмитц СЦС 24Л, рег.№ СН******-пневматично, собственост на ответника, като се е обосновал с твърдението, че е намерен купувач за тази вещ

С атакуваното определение съдът е отказал замяната. В мотивите си е посочил, че в това производство приоритет следва да се даде на интереса на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечението, за да може той при положително за него съдебно решение, да се удовлетвори от първоначално запорираната вещ. Съдът е приел, че по делото не е налично доказателство дали вещта, с която се иска замяна, е с по-голяма парична стойност от запорираната, а ако запорираната вещ е от особена важност за интересите на собственика му, той би могъл по реда на чл.398, ал.2 ГПК да предложи залог в пари или ценни книжа, съгл.чл.180 и чл.181 ЗЗД, каквото не е налице в случая. Съдът е посочил още, че от представеното извлечение от сметка не става ясно изобщо дали посочените суми са в евро, а освен това началното и текущо салдо са с по-ниска стойност от блокираната сума.

Въззивният състав намира, че

2 тези доводи са правилни и кореспондират с разпоредбата на чл. 398 от ГПК и напълно ги споделя.

Базовата цел на обезпечението е да се защити кредиторовия интерес и веднъж допуснато такова, с влязло в сила определение, е очаквано то да е в състояние да удовлетвори тази цел. Замяната на обезпечение по смисъла на чл. 398 от ГПК, макар да е предвидена да ползва интереса на длъжника, е подчинена на същия правен разум, тоест – интересът на длъжника може да бъде зачетен само ако не накърнява този на обезпечения кредитор. В случая предложената от ответника вещ, върху която да се наложи допуснатата мярка „запор“ не може безусловно да се приеме като равноценна на вече запорираната вещ. Липсват данни за нейната пазарна стойност, състояние и местоположение, включително доказателства за правото на собственост. Що се отнася до защитимия интерес на ответника – да продаде запорираната вещ „при перфектни условия“ – той също се основава на голословни, неподкрепени с доказателства /оферта, търговска кореспонденция, предварителен договор и т.н./ твърдения.

Аргументите на частния жалбоподател, че има изобилни доказателства за плащания, които сочат на неоснователност на иска, са несводими към производството по чл. 398 от ГПК – те биха имали отношение единствено при първоначалната преценка за допускане на обезпечението и съответно да бъдат релевирани в производство по чл. 396 ал. 1 от ГПК. Неотносими са по същата причина и съображенията относно размера и валутата на запорираната банкова сметка, доколкото, както вече се посочи – обезпечението вече е допуснато, а настоящото производство има за предмет единствено замяната на обезпечението.

На последно място – искането на жалбоподателя „да му се определи парична гаранция, която да бъде внесена по сметка на съда, от която след приключване на делото, ищецът да може да се удовлетвори“ не може да се уважи, тъй като законодателят е предвидил изрично и ясно поредността на действията на страните и съда в нормата на чл. 398 ал. 2 от ГПК.

Внасянето на залог в пари или ценни книжа става по инициатива на страната, желаеща замяната на обезпечение и едва след това тя може да поиска съдът да я постанови.

Ето защо, като е оставил без уважение молбата за допускане на замяна на допуснато обезпечение на предявен иск, съдът е постановил 3 правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2958/28.09.23г. по гр. д. № 3213/23г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4