Решение № 2 от 11.01.2024, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Административно наказателно дело 33/2023
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 11.01.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Златоград, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20235420200033 по описа за 2023 година Производството е по чл. от 59 и следващите от ЗАНН
Постъпила е жалба от М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул.
„М.“ № ., срещу Наказателно постановление № 23-0371-000186/09.06.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР - С., РУ - З..
В жалбата си жалбоподателят К., твърди, че обжалва НП № 23-0371000186/09.06.2023 г., затова че е управлявал автомобила без предпазен колан, за което има издадено медицинско удостоверение, че има скъсан мускул на лявото рамо. Моли да бъдат представени записите от камерите от служителите, които са го проверявали, така също и посочения адрес ул. „Б.“ № 25 не отговаря на мястото, където са го спряли и съставили акта.
Въззиваемият, чрез писмо до съда оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП.
Р. П. - С., ТО - З. редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на жалбоподателя М. И. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на осн. чл. 183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, затова, че не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, когато е в движение.
1
Постановлението е издадено въз основа на АУАН № 202/09.05.2023 за нарушение на 09.05.2023 г., 16:30 ч.
Както в АУАН, така и НП, по един и същи начин е описаната фактическата обстановка и са посочени, като нарушени едни и същи разпоредби.
Компетентността на актосъставителя и наказващият орган се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу жалбоподателя са съставени множество актове, НП и фишове. НП и фишовете са влезли в сила, с изключение на едно НП, което е отменено.
По делото са приложени докладни записки от полицейските служители, извършили проверка на К. на 09.05.2023 г., а също и от полицейски инспектор Б. Във всички докладни записки се описва, че информацията от проверката е заснета с видео регистратор, ползван от проверяващите служители.
Като свидетели по делото са разпитани Б. С. Ю. и Р. Н. П.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречия помежду си, а и с останалите, събрани по делото доказателства, в т.ч. и с докладните записки.
От тях съдът приема за установено, че на 09.05.2023 г., Б. С. Ю. и колегата му Р. П. изпълнявали определени задачи. Били на ул. „Б.“ до № ., а именно сградата на „Б. ДСК“. Около 16:20 ч. забелязали червена „М.“ управлявана от М. К. с рег. №... Приближавала към тях по ул. „Б.“, т.е. движела се е от изток на запад. Решили да спрат водача за извършване на проверка за алкохол, тъй като имали информация, че употребява алкохол.
Подали знак със „Стоп“ палка до „Б.ДСК“, в близост до кръстовището към болницата. Той спрял на място, където му посочили, а именно пред блока веднага след сградата на „Б. ДСК“, преди паркинга. Обяснили на водача, че ще бъде тестван за употреба на алкохол, и че са забелязали, че управлява без обезопасителен колан. Наложило се да изчакат колега от КАТ да дойде с техническо средство за да тестват водача. Пробата била отрицателна. След като му показали пробата, му обяснили, че ще му бъде съставен АУАН за неизползване на обезопасителен колан. Той се опитал да обясни, че поради медицински проблем не може да поставя колан, но нямал бележка, или какъвто и да е документ, който да покаже и да се убедят проверяващите, че не може и не трябва да поставя обезопасителен колан. Полицаят си спомня, че казал, че има скъсване на мускул на лявата ръка. Полицай Ю. сочи, че колана се дърпа с дясната ръка и застава върху лявото рамо, а не върху мускула. И с гипсирана ръка да е бил, пак може да си постави колана.
Полицаите казват, че като цяло К. се движи без обезопасителен колан по града. Често го засичат в града така. Казват, че е проблемен и конфликтен човек, опитва се винаги да хитрува и да се измъква от ситуации, като винаги твърди, че той е прав.
2
Полицаите подали сигнала пред сградата на „Б. ДСК“, която е на номер . и за да не пречат на движението му показали, къде да спре на място, където да не пречи. Улица „Б.“ тръгва от Мола и номерацията расте нагоре. На „Б.ДСК“ е №. и улицата продължава нагоре в посока кв. „Г.“. Видяли го още като се движел(а те били на №25), че е без колан, а освен това като го спрели не оспорвал.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д-р К. А. Х..
В съдебно заседание д-р Х. поддържа заключението и посочва, че при поставяне на колан върху рамото болка няма да се причинява. Според нея по скоро няма връзка между възпалението в горната част на рамото и скъсването, което е в долната част. От документацията не може да се каже дали е скъсан целия мускул или част от него.
Подуването е над лакътната става, не е описано къде точно е скъсването. Травмите на меките тъкани се установяват, чрез скенер или ЯМР.
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и категоричен начин се установява, че на 09.05.2023 г. в 16,30 ч. в гр. Златоград на ул. „Б.“ № ., жалбоподателят М. И. К. е управлявал МПС - посочено в АУАН и НП, като по време на управлението не е използвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто автомобилът е оборудван. В тази насока е и възражението на К. в съставения му АУАН, в което той сочи, че не слага колана по здравословни причини.
Събраните по делото доказателства с категоричност сочат, че жалбоподателят К. е извършил вмененото му административно нарушение виновно, във формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал забраната за извършване на нарушението, но въпреки това го е допуснал. Доказателство за умисъла е и обстоятелството, че нарушителят не е възразил, а и е дал обяснение, защо е без колан.
Както при издаване на АУАН, така и на НП не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП.
Нарушението, както в АУАН, така и в НП е описано със съставомерните му признаци на ЗДвП, като и в двата акта е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобил от категория „М1“, без да използва обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано и по време на движение.
Съдът намира, че това описание е достатъчно. Посочено е мястото на нарушението – улица и номер, водачът е индивидуализиран с трите имена и ЕГН. Индивидуализиран е и лекия автомобил – марка, модел и рег. номер.
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а издаденото НП също е в срок.
3
Съдът намира, че не е допуснато нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, като са изброени няколко категории автомобили, за които се иска използване на обезопасителен колан в НП.
Преди посочване на тези няколко категории, при описание на нарушението на М. И. К. е посочено изрично, че управляваният от него автомобил е от категория „М1“, така, че до заблуждение не може да се стигне. По същия начин е показана категорията „М1“ и при описание на нарушението на М. И.
К. в АУАН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП неточно е посочено мястото на извършване на нарушението. И двамата полицейски служители сочат, че са се намирали на ул. „Б.“ до № ., когато са забелязали автомобилът, управляван от жалбоподателя и са му дали знак да спре, т.е. свидетелите са възприели управлението на автомобила без водачът К. да е използвал обезопасителен колан до № .. Отделен е въпросът, че са му показали да спре на друго място, по-напред за да може при проверката да не се пречи на движението. При това положение мястото на нарушението е описано точно и ясно и липсва, каквото и да е съмнение относно това, кога за първи път проверяващите са констатирали нарушението.
Както е посочено в протокола от съдебно заседание на 19.12.2023 г. срокът за съхранение на записите от полицейските камери и тази на общината е едномесечен и е изтекъл много преди съдия Х. да встъпи по делото като докладчик, след отвелия се първи докладчик по делото. Но твърдението на жалбоподателя за мястото на спиране съвпада със свидетелските показания и най-вероятно всичко това би се видяло ако се пазеха и записите от камерите.
Поради това, съдът намира, че въпреки положените усилия от настоящия докладчик, не е възможно той да прегледа записите, но в случая жалбоподателят не е ощетен.
Съдът намира, че конкретният случай нито е малозначителен, нито е маловажен, защото, на първо място чл. 189з от ЗДвП е пречка. На следващо място обезопасителният колан спасява живот при ПТП, и на трето място, защото от приложената справка за нарушител се установяват много голям брой административни нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, което характеризира същият като водач, извършващ чести нарушения и по принцип представлява отегчаващо обстоятелство. В конкретния случай, правилно актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН, а не се е възползвал от възможността да предупреди нарушителя.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати направените разноски за експертиза, а именно 500 лева.
По искането за отвод на съдия Х. има произнасяне в с.з., а освен това по сходно искане за отвод на същия съдия има произнасяне и от ОС С. по приложеното решение на ОС. По това дело съдия Х. се е произнесъл и наложил мерки на жалбоподателя за осъществено от него домашно насилие над майка му, каквито случаи(на домашно насилие на син над майка) са рядкост(и това е истинската причина за отвода).
Водим от всичко гореизложено, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0371000186/09.06.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР – С., РУ – З. с което на М. И.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „М.“ № . е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДВП - „Глоба” в размер на 50,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. И. К. да заплати в полза на РС – З., сума в размер на 500 лева за извършена съдебно-медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред А. с.-С. в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________ 5