Определение № 3733 от 10.11.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3733 гр. Перник, 10.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20231720102673 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Делото е образувано искова молба от С. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.З.“ ** срещу Е. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„П.М.“, ** ** ** и Б. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „Т.Л.“, ** ** **, уточнена по указания на съда с молба вх. №

*** от **** г. и молба вх. № **** от **** г.

В исковата молба се твърди, че по наследство оставено от неговия баща Г. Р. Л., починал на **** г., ищецът е придобил собствеността върху ½ ид. ч. от следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. „С.З." ** с площ от 360 кв.м., за който според утвърденият със Заповед № **** от **** г. на кмета на Община - Перник план за регулация и застрояване на гр. П. - кв.

К., е отреден парцел ****, в квартал ** с площ от 505 кв.м., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***************.1. Сочи, че останалата ½ ид.ч. от имота, била придобита също по наследство от неговата сестра Е. Г. И., починала на **** г., която след смъртта си оставила за свои законни 1 наследници съпруг и дъщеря, които се били отказали от оставеното им от нея наследство. При тези обстоятелства, твърди, че е придобил и собствеността на останалата ½ ид.ч. от имота.

Твърди, че първият ответник, се легитимирал като пълномощник на ищеца, с пълномощно рег. № **** г. на нотариус М.М., което Р. не бил подписвал, и чието съдържание не било нотариално заверено, и въз основа на това неистинското пълномощно, от името на ищеца Е. А. М. без да притежавал представителна власт, продал на втората ответница – Б. В. С., собствената на ищеца ½ ид. ч. от недвижимия имот, като сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т** рег. № ****, дело № **** г.

В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че нотариалният акт не отговаря на императивното изискване на чл.508, т.6 от ГПК – да са изписани саморъчно имената на страните по сделката, поради което счита, че нотариалното действие е нищожно по смисъла на чл.576 от ГПК. Твърди, че сделката е сключена от лице без представителна власт по отношение на продавача, поради което счита, че и липсва съгласие за нейното сключване.

Сочи, че втората ответница предявила срещу ищеца иск за делба на сочения в исковата молба имот, за което пред ПРС било образувано гр.д. № **** г. на ПРС, по което с влязло в сила съдебно решение № **** от **** г., имота бил допуснат до делба между Б. В. С. и ищеца при равни части. Излага доводи, че поради нарушаване на процесуалните правила, ищецът не бил уведомен за образуваното съдебно производство, лишен бил от възможността да участва в същото, като в делбата съдът му назначил особен представител, който да го представлява. Поради изложените действия на съда, сочи че не могъл да изложи в делбата възраженията си основаващи се на фактите, на които предявява настоящите си претенции.

При така изложеното в исковата молба, ищецът е предявил следните искове:

На основание чл.124, ал.4 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо двамата ответници, че документ, представляващ пълномощно с нотариална заверка на подписа, per. № *** от ****г. на нотариус М.М., е неистинско, подправено в частта относно поставения подпис в графа упълномощител, както и в частта относно неговото съдържание.

2

На основание чл.26, ал.2, пр.3, вр. чл.44, вр. чл.37 от ЗЗД и чл.576 от ГПК, да бъде прогласена нищожността на документ, представляващ пълномощно с нотариална заверка на подписа, per. № *** от ****г. от нотариус М.М., поради неспазване на предписаната от закона форма, а именно: липса на нотариална заверка на неговото съдържание.

Да обяви за недействителен поради липса на представителна власт, а в условията на алтернативност на основание чл.26, ал.2, изр. 2 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността поради липса на съгласие спрямо двамата ответници на договор за покупко-продажба по отношение на ½ ид. ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. „С.З." ** с площ от 360 кв.м., за който според утвърденият със Заповед № **** от ****г. на кмета на Община П. план за регулация и застрояване на гр. П. - кв. „К.“, е отреден парцел ****, в квартал ** с площ от 505 кв.м., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, ведно с построената в него

ЖИЛИЩНА

СГРАДА с идентификатор

***************.1, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т** per. № ****, дело № **** г. на нотариус М.М..

На основание чл.580, т.6, вр. чл.576 от ГПК спрямо двамата ответници да бъде прогласена нищожността на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т** per. № ****, дело № ****г. на нотариус М.М., поради липса на пълно ръкописно изписване на трите имена на пълномощника и купувача под поставените подписи.

При условията на евентуалност, в случай, че исковете по пунктове 1, 2, 3 и 4, бъдат отхвърлени, ищецът е поискал от съда да бъде признато за установено по отношение на втория ответник, че ищецът е собственик на ½ ид. ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. „С.З." ** с площ от 360 кв.м., за който имот съгласно утвърденият със Заповед № **** от ****г. на кмета на Община - П. план за регулация и застрояване на гр.

П. - кв. „К.“, е отреден парцел ****, в квартал ** с площ от 505 кв.м., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на 3

Изпълнителния Директор на АГКК, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***************.1. по силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на Г. Р. Л., починал на ****г.

В условията на евентуалност, в случай че бъдат отхвърлени исковете по пунктове 1, 2, 3, 4 и 5, ищецът е поискал от съда, на основание чл. 79 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на втория ответник, че ищецът собственик по силата на придобивна давност на ½ ид. ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. П., ул. „С.З." ** с площ от 360 кв.м., за който според утвърденият със Заповед № **** от ****г. на кмета на Община П. план за регулация и застрояване на гр. П. - кв. К. е отреден парцел ****, в квартал ** с площ 505 кв.м., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, ведно с построената в него

ЖИЛИЩНА

СГРАДА с идентификатор

***************.1. , която е била продадена на същата чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том 2, per. № ****, дело № ****г. на нотариус М.М., per. № *** в Нотариалната камара, с р-н на действие - Районен съд - П..

Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и представените към същата писмени доказателства, намира, че предявените искове са недопустими по следните съображения:

Видно от приложеното към исковата молба решение № **** от **** г. по гр.д. № 0**** г. на ПРС, съдът е допуснал извършването на делба между втората ответница – Б. В. С. и ищеца върху следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 360 кв.м., за който според утвърденият със Заповед № **** от **** г. на Кмета на Община - П. план за регулация и застрояване на гр. П.- кв. К. е отреден парцел ****, в квартал ** с площ от 505 кв.м., при граници на парцела: от североизток- улица „С.З.", от югоизток- парцел ****, от югозапад- парцел **** и от северозапад- парцел **** и парцел ****, ЗАЕДНО С ПОСТРОЕНАТА В НЕГО ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляващ поземлен имот с идентификатор *************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителният Директор на АГКК, при 4 съседи: имот

***************, имот

***************, имот

***************, имот ***************, имот ***************, ВЕДНО с построената в същия ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор

***************.1, при квоти от правото на собственост: за Б. В. С. – ½ ид.ч. от правото на собственост и за С. Г. Р. – ½ ид.ч. от правото на собственост.

Видно от мотивите на решението по допускането на делбата, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от допуснатия до делба имот на основание сделка – покупко – продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т** per. № ****, дело № **** от 28.07.2006 г., във връзка с който ищецът е предявил и настоящите установителни искове.

Делбеното производство е особено исково производство. Съдът в делбения процес, извън хипотезите на постигната съдебна спогодба чл.2** ал.1 и ал.4 от ГПК), постановява две решения - по допускане на делбата в производството в първата фаза, т.е. решение по чл.344, ал.1 от ГПК, с което се разрешават въпросите налице ли съсобственост, по отношение на кой имот и какви са правата на съделителите в тази съсобственост. Това решение има установително действие, с него не се реализира (осъществява) потестативното право на делба на съсобствеността, обект на иска за делба, а само това право се установява със сила на пресъдено нещо от гледна точка на обект, субекти и обем права на титулярите на правото. Решението постановено в първата фаза на делбата има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите.

В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл.342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между 5 съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред. Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК. В този смисъл е определение № 117 от 19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1357/2018 г., ІІ г.о. на ВКС.

В случая с влязло в сила решение е допусната делба по отношение имота предмет на настоящите искове, като въз основа на представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** т** per. № ****, дело № **** от 28.07.2006 г., в който е обективирана покупкопродажбата на част от имота, съдът е приел, че втората ответница е съсобственик на ½ ид.ч. от имота предмет на иска на делба. С влязлото в сила решение по допускането на делбата са разрешени споровете между ищеца и втората ответница досежно наличие на съсобственост по отношение на томи имот, между кои лица и при какви делбени части всяка една от страните притежава правото на собственост, а с решението по допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК се преклудират непредявените претенции и неупражнените права в делбеното производство, които касаят наличието на съсобственост между определени лица върху определени имущества и правата в съсобствеността. В този смисъл е решение № 150/23.02.2012 г. по гр.д. № 656/2011 г., ВКС, ІV г.о.