Решение № 242 от 24.11.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Б.С., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20231410100742 по описа за 2023 година

Производството е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес в гр. С., община С., бул. „България” №49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я.К.Ч.-Управители, с пълномощник юрисконсулт Г. И. П., с която е предявил против Т. Д. Т. ЕГН:

**********, с адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., ул. „Димитър Благоев” № 171 установителни искове по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответницата му дължи сумата от 2243,29 лева /две хиляди двеста четиридесет и три лева и 29 ст./ – главница по Договор за потребителски кредит №40005216564; сумата от 823,45 лева /осемстотин двадесет и три лева и 45 ст./ – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г.; възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 656,08 лева /шестстотин петдесет и шест лева и 08 ст./; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1640,61 лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева и 61 ст./; сумата от 135,28 лева /сто тридесет и пет лева и 28 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. и законна лихва за забава в размер на 88,44 лева /осемдесет и осем лева и 44 ст./, дължима от 06.01.2023г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост до 27.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство разноски.

В исковата молба се излагат доводи, че на 02.08.2021 г. между „Профи 1

Кредит България” ЕООД /Кредитор/ и Т. Д. Т. /Кредитополучател/ е сключен Договор за потребителски кредит №40005216564 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че договорът е сключен при следните параметри – 2500 лв. – главница; срок 24 месеца; размер на вноската 151,45 лв.; Годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.93%; Годишен лихвен процент – 41.00%; Лихвен процент на ден – 0.11%, като общото задължение по кредита е в размер на 3634,20 лв..

Твърди се, че кредитополучателят е поискал и закупил допълнителни услуги, а именно Фаст в размер на 750,00 лв. и Флекси в размер на 1875,00 лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 109,38 лв..

Според ищеца, така общото задължение по кредита е станало в размер на 6259,20 лева, а размерът на вноската от 260,83 лева, дължима на 20-ти ден от месеца за срок от 36 месеца.

Релевира се, че клиентът се е запознал с общите условия по кредита, като ги е приел без забележки, преди самото му подписване.

Според ищцовото дружество по желание на Т. Д. Т. е рефинансирано друго нейно задължение в размер на 251,02 лв., поради което на кредитополучателя на 02.08.2021г. е преведена сумата в размер на 2248,98 лева.

Сочи се, че на 25.11.2021г. между страните е сключен Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №40005216564, с който страните са постигнали съгласие да бъде отложена погасителна вноска №4, която да бъде погасена в края на погасителния план.

Твърди се, че закупените от клиента допълнителни услуги – Фаст и Флекси не са задължителни, а са избрани по негово собствено желание.

Излагат се доводи, че услугата Фаст, предоставя възможност за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредита, а услугата Флекси, предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски.

Към момента на подаване на исковата молба в съда общият размер на задължението на ответника по кредита към ищцовото дружество възлиза на сумата от 5587,15 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 15 ст./.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, не е представен отговор на исковата молба, като не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание, ответницата се явява и признава, че има задължение от около 5000 лева към ищеца, което ще заплаща.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №232/2023г. по описа на РС-Б.С., въз 2 основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на 01.03.2023г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №135, с която е осъдил ответника Т. Д. Т. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 сумата от сумата 2 243,29 лева (двe хиляди двеста четиридесет и три лева и 29 стотинки), представляваща главница за период от 02.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 823,45 лева (осемстотин двадесет и три лева и 45 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата 335,28 лева (триста тридесет и пет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата 88,44 лева (осемдесет и осем лева и 44 стотинки), представляваща друга лихва за период от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г., сумата 2296,69 лева (двe хиляди двеста деветдесет и шест лева и 69 стотинки), представляваща друго допълнително вземане за период от 02.08.2021 г., както и държавна такса в размер на 115,74 лева (сто и петнадесет лева и 74 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 03.04.2023г.. На 28.04.2023г. същият е подал в РС-Б.С. възражение по чл.414а от ГПК с вх. №2145 срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №135, към което е представил разписка за заплатена сума в размер на 150 лева и е изложил твърдения за частично изпълнение на задълженията по заповедта за изпълнение. Тай като претендираното вземане не е изпълнено в цялост от длъжника, на заявителя е указано да предяви положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.

От приложени по делото Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., Погасителен план към договор за потребителски кредит №40005216564, Общи условия към него и СЕФ сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр. С. и Т. Д. Т., с дрес в гр. Б.С., се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 2500,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 3634,20 лева. В договорът е посочено, че длъжникът закупува допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1875 лева, като така общата дължима сума по кредита става в размер на 6259.20 лева. Погасяването на заема е трябвало да стане на 24 вноски в размер на 260,83 лв. /двеста и шестдесет три лева и 83 ст./, включваща 151,45 лева размер на вноска по кредита, към която е включена и договорната лихва, както и 109,38 лева размер на вноска по закупени допълнителни услуги, при ГПР 48,93℅, годишен лихвен процент по заема 41,00℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.11℅. Датата на първата погасителна вноска е била 20.08.2021г., а на последната 20.07.2023г..

3

Видно от представен и приет по делото Анекс към договор за потребителски кредит №40005216564 от 25.11.2021г., сключен между страните е, че на 23.11.2021г. длъжникът е заявил писмено отлагане на вноска-4 по погасителния план, без причина, като ГЛП се запазва на 41℅, а ГПР след сключването на анекса става в размер на 42,71℅. Останалите клаузи остават непроменени и се запазват, като единствено се променя погасителния план, в който като начална дата е посочена 20.08.2021г., а като крайна 20.08.2023г..

Представено е по делото и извлечение от сметката на ответника към дата 06.06.2023г., от което се установява, че по кредита са заплатени единствено три погасителни вноски на дати 20.08.2021г., 20.09.2021г. и 20.10.2021г..

Видно от Уведомително писмо от 09.01.2023г., получено от ответницата на 12.01.2023г. е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.01.2023г., като общата дължима сума по него възлиза на 6203,81 лева.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 2500 лева е преведена на ответницата на 02.08.2021г., като е отдържана рефинансирана сума в размер на 251,02 лева или е преведена сумата в размер на 2248,98 лева. Посочено е, че към 06.01.2023г., на която дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем ответницата дължи лихва за забава в размер на 135,28 лева.

Според вещото лице непогасените и дължими от ответницата суми по кредита са както следва: главница в размер на 2243,29 лева, договорна лихва в периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г. в размер на 823,45 лева, обезщетение за забава в периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. в размер на 135,28 лева и в периода от 06.01.2023г. до 27.02.2023г. в размер на 88,47 лева, Такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 656,10 лева и Такса за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1640,59 лева.

Реалният ГПР, след прибавянето на таксите за допълнителни услуги е изчислен, че възлиза на 163,61 %, а размерът на ГЛП е 2140,85 лева.

Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси за допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г..

Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника 4 цитираните суми, поради което в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право.

Между страните е налице спор относно наличието на облигационно правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на вземане по Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., има право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи изпълнение по претендираното право.

В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер от 2500 лева; 3.

Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размерът на всяка една от претенциите за главница, лихви и допълнителни услуги.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., както и че го е изпълнил точно.

Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

Съдът приема, че Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г. попада в приложното поле на потребителската защита и следва да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.