Присъда № 73 от 29.04.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 326/2024
- Вид
- Присъда № 73
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 15.05.2024
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда №73/29.04.2024г. по НОХД №326/2024г., изготвени на 31.05.2024г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия В. Н. И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован се явява лично. Предявява граждански иск и желае да бъде конституиран в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. По въпросите на чл.248, ал.1 от НПК се придържа към казаното от прокурора.
РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Конституира пострадалия в качеството на граждански ищец и в качеството на частен обвинител. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. В. Н. И. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено условно наказание „Лишаване от свобода“.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия И. да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца и след редукцията на това наказание с 1/3 намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година да се отложи за изпитателен срок от три години.
Частният обвинител и граждански ищец в съдебно заседание поддържа обвинението наред с прокурора. По отношение на наказанието предлага да се 1 определи наказанието предложено от прокурора и то да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Претендира сумата по гражданския иск в пълен размер.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. И. обособил двора на имота си във вила №82, спирка „Крушката“, землище на гр. С. като автоморга, където разглобявал стари автомобили и продавал автомобилни части.
На 14.01.2023г. св. И. бил задържан за срок от 24 часа от органите на МВР- С., тъй като управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
Преди да бъде задържан обаче, св. И. дал ключа за вилата си на подс. И., който да отиде до вилата, да заключи автомобилите и да пусне осветлението.
Още същият ден, на 14.01.2023г. подс. И. заедно със св. в. отишли до вилата на св. И.. Подсъдимият И. отключил с ключа, който му дал св. И. и влязъл във вилата, а св. в. останал отвън да го чака. Подсъдимият И. решил да вземе пари, тъй като св. И. му дължал такива. Знаел къде св. И. държи парите си и преровил леглото. Под одеялото намерил черна найлонова торбичка. В нея видял две пачки с пари, всяка завързана с ластик. Подс.И. преброил парите и установил, че сумата е в размер на 4000 лева. Взел ги и излязъл от къщата.
Показал парите на св. в. и му казал, че ги е взел, тъй като св.И. му дължи пари. С част от парите, подс. И. изплатил борчове, а сумата от 1000 лева изиграл в казино.
С протокол за доброволно предаване от 18.01.2023г. подс. И. е предал на служител от РУ на МВР- С. 34 банкноти с номинал 50 лева и 5 банкноти с номинал 20 лева, или обща сума от 1800 лева.
На 15.01.2023г. след като бил освободен от ареста, св. И. се прибрал във вилата си заедно с подс. И. и св. в.. Веднага установил липсата на парите си като казал на подс. И. да се обади на тел. 112 и да заяви кражбата на сумата от 8000 лева. На подс. И. и на св. в. заявил, че ще излъже за размера на откраднатата сума, „за да вземат полицаите предвид случая“.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите И. и в., протоколите за доброволно предаване и разписката за върнати вещи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими 2 към предмета на делото.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. В. Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, затова че на 14.01.2023г. в гр. С. от вила №92, находяща се до спирка „Крушката“, чрез използване на техническо средство (ключ) отнел чужди движими вещи- сумата от 4000 лева от владението на М. Д. И. от гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел, че като отнема парите, предмет на инкриминираното деяние от пострадалия И. извършва деянието „кражба“, за което е обвинен. Наясно е бил и с това, че като отнема тази сума пари ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това е извършил инкриминираното деяние и е увредил пострадалия М. Д. И.. По несъмнен начин се установи, че на 14.01.2023г. с дадения му от пострадалия ключ подсъдимия е влязъл във вилата и е откраднал сумата от 4000 лева. Съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала на подсъдимия И. обвинение за извършено престъпление по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, а именно използвайки техническо средство- ключ за да проникне в жилището на пострадалия И..
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия и чистото му съдебно минало, тъй като е реабилитиран.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. И. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно 3 императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а от НК.
Съдът счете, че на подс. И. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, както предлага прокурора. Така определено наказанието на подсъдимия И. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година подсъдимият И. не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той не е осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер.
Наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието съдът счита, че не следва да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година съдът отложи за минималния изпитателен срок от ТРИ години.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от пострадалия граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Доказа се, че на 14.01.2023г. той е претърпял имуществени вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подсъдимия И.. Доказа се по безспорен начин причинноследствената връзка между деянието на подсъдимия и вредата, причинена на пострадалия. Установи се, че подсъдимият с действията си е причинил вреда на стойност 4000 лева. Част от тази сума е върната на пострадалия като е останало да му дължи сумата от 2200 лева. Предявеният граждански иск е в размер на тази сума от 2200 лева. Съдът счете, че следва да осъди подсъдимия И. да заплати на гражданския ищец сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. Върху главницата съдът присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата на увреждането 14.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. И. да заплати на М.
Д. И. сумата от 1600 лева, представляваща направени от него разноски по делото.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. И. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 88 лева, представляваща направени разноски по делото по време на съдебното 4 производство, а именно държавна такса върху уважения граждански иск.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 73 гр. Сливен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов
Съдебни
Стоянка З. Черкезова заседатели: Щилиян В. Тодоров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова и прокурора Т. М. Е. като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело от общ характер № 20242230200326 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Н. И. роден на ....... г. в гр. С., живущ в с.Тополчане, общ.С., български гражданин, с начално образование, неженен, живее на съпружески начала, работи, неосъждан, реабилитиран, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.01.2023г. в гр. С. от вила № 92, находяща се до спирка „Крушката“, чрез използване на техническо средство ключ отнел чужди движими вещи - сумата от 4000 лева от владението на М.
Д. И. от гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, което на осн.чл. 58А ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3, а именно с ШЕСТ месеца. На осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година за изпитателен срок от ТРИ години.
ОСЪЖДА В. Н. И. да заплати на М. Д. И.
1 сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.