Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4959 от 30.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4294/2025
Вид
Решение № 4959
Подписан
30.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Любомир Василев, Диана Василева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4959 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана В. Въззивно гражданско дело № 20251100504294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И. К., Г. Б. и З. З., чрез адв. Н. В., срещу решение № 186/06.01.2025 г., постановено по гр. д. № 8890/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Г. К., Г. Д. Б. и З. Д. З. отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:

121830616, и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 19, че И. Г. К., с ЕГН: **********, и адрес: ****, Г. Д. Б., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. ****, и З. Д. З., с ЕГН: **********, и адрес: ****, не дължат на дружеството разделно по 1/3 от сумите 14 990,06 лева (четиринадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и 6 стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 20.05.2011 г. до окончателното плащане; 2 782,34 лева (две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 34 стотинки) – лихви за забава за периода от 21.11.2010 г. до 19.05.2011 г., както и 960,90 лева (деветстотин и шестдесет лева и 90 стотинки)– разноски по заповедното дело – задължения по изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския районен съд, 119. състав, издаден срещу Д.З.К. – наследодател на ищците, и Б.Г.Б..

В жалбата са изложени с доводи за неправилност на решението. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Сочи се, че изпълнителните действия са 1 насочени срещу наследодателя на ищците, който към момента на извършването им вече е бил починал, следователно не могат да прекъснат давността по отношение на неговите наследници. Въззивниците считат, че спирането на изпълнението по силата на закона при смърт на длъжника не дава възможност за процесуално бездействие на взискателя и не го препятства да посочи наследниците на длъжника и да насочи изпълнението срещу тях.

Подаването на молба с искане за предприемане на изпълнителни действия срещу лице, което е починало две години по-рано, не е действие, годно да прекъсне петгодишния давностен срок. Считат, че давността не може да прекъсната без наследниците на длъжника да са конституирани като страни в изпълнителното производство и да са получили покана за доброволно изпълнение. Сочи, че тримата наследници са с равни наследствени права, а във връчените покани за доброволно изпълнение дългът не е разделен съобразно наследствените им дялове. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъде уважени за 1/3 част дълга по изпълнителния лист от 16.01.2011г. Претендират разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.

Въззиваемата страна по жалбата – „Банка ДСК“ АД, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Въпреки че настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение са допуснати очевидни фактически грешки по отношение на разделната отговорност на наследниците съобразно наследствения им дял, а именно по 1/3 за всеки от тях от посочените в изпълнителния лист от 16.06.2011г. суми, тези недостатъци могат да бъдат отстранени във въззивното производство. В тази връзка в практиката на ВКС 2 се приема, че ако в производството по обжалване на основното решение въззивният съд констатира служебно наличие на очевидна фактическа грешка, но приеме, че това обстоятелство не влияе на допустимостта и правилността на обжалваното решение, той може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без да инициира производство по чл. 247 ГПК (в този смисъл решение № 91/05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, І г. о.).

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И.

Г. К., Г. Д. Б. и З. Д. З. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на дружеството по 1/3 част от следните суми: 14 990,06 лева – главница, ведно със законната лихва от 20.05.2011 г. до окончателното плащане; 2 782,34 лева – лихви за периода от 21.11.2010 г. до 19.05.2011 г. – мораторна лихва, както и 960,90 лева – разноски по заповедното дело – задължения по изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския районен съд, 119. състав, издаден срещу Д.З.К.

– наследодател на ищците, и друго лице. В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от 16.06.2011 г., е образувано изпълнително дело № 175/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител Л.М. на 31.05.2016г. Твърди се, че по това дело последното изпълнително действие било извършено на 11.08.2016 г. На 19.12.2018 г. наследодателят на ищците, срещу когото било водено изпълнителното дело, починал. Ищците били уведомени за изпълнителното дело едва през 2024 г., когато били конституирани по ново изпълнително дело - № 20239240401447 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.К., поради което считат, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че вземанията му не са погасени по давност, тъй като същата е многократно прекъсвана, първоначално с подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, а впоследствие и с инициирането и предприемането на множество изпълнителни действия срещу длъжника, починал в хода на изпълнителния процес. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът приема, че видно от приетата по делото молба за образуване на изпълнително дело л. 68 (от първоинстанционното дело), в която е посочено общото задължение спрямо всяка от ищците, включващо 14 990.06 лв. главница, 2782. 33 лв. мораторна лихва и 960. 90 лв. присъдени разноски в заповедното производство (т.е. по 1/3 от сумите от изпълнителния лист от 16.06.2011г. издаден срещу наследодателя им Д.З.К.), то съдът приема, че всяка от ищците е претендирала недължимост на 1/3 от сумите по изпълнителния лист (т.е. 6 244. 43лв.)

Предмет на исковата защита на длъжника по чл. 439 ГПК е оспорване само на изпълняемото право, което представлява вземането по съответния 3 изпълнителен титул.

Не е спорно, че приложимата давност за погасяване на вземанията по изпълнителния лист (издаден срещу наследодателя на ищците) с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД е общата петгодишна давност, така и страните не спорят, че същата тече от влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение. Видно от приобщеното копие на изпълнително дело № 175/2016г. се установява, че същото е образувано по молба от 30.05.2016г. на ОТП Факторинг България ЕАД (частен правоприемник на Банка ДСК АД), в която въз основа на процесния изпълнителен лист от 16.06.2011г., с който наследодателя на ищците Д.З.К. и неучастващия по делото солидарен длъжник – Б.Г.Б. са осъдени да платят на ответника оспорваните вземания. В молбата е поискано извършване на изпълнителни действия - да бъде наложена възбрана на конкретни недвижими имоти, собственост на Димиитър Кръстев.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № АО-14-1970/05.12.2023 г. наследодателят на ищците Д.З.К. е починал на 19.12.2018 г., като е оставил за наследници трите ищци – съпругата си И. Г. К., и дъщерите си Г. Д. Б. и З.

Д. З., които са конституирани на мястото на починалия длъжник с разпореждане от 19.01.2024г. (л.182).

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Спорът се концентрира върху въпросите дали искания за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжник, починал по време на висящия изпълнителен процес са от естество да прекъснат погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист, съответно имат ли действие по отношение на наследниците на починалия след образуване на изпълнителното дело длъжник, но преди конституирането им като страни по него.

В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС). Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се 4 изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК (Вж. Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. по описа на ВКС). Към момента на образуване на изпълнителното дело Д.З.К. не е бил починал, а смъртта е настъпила по време на висящия изпълнителен процес, т.е. приложим е чл.429, ал.2 ГПК, съгласно който „Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано“, т.е. по изпълнителния лист срещу Д.З.К. може да се изпълнява срещу ищците (наследници), защото субективните предели на изпълняемото право по издадения изпълнителен лист включват и наследниците на длъжника. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н. В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на производството, като доктрината и съдебната практика приемат, че актът има констативно действие, а спирането настъпва по силата на закона.