Решение № 61 от 14.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Благоевград, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Андроника Ил. Ризова Ръжданова

Крум Динев при участието на секретаря Мирела Гълъбова в присъствието на прокурора и Е. Т. Д. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № ***1200600935 по описа за *** година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на РП-Благоевград, ТО-С. срещу Присъда № 14/25.04.*** г. по НОХ дело № 333/2021 г. по описа на РС-С., с която съдът е признал подсъдимия П. Н. М., роден на ***, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че:

- на 09.08.2016 г. около 16,00 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в качеството си на лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК, назначен на длъжност „Специалист по ловно стопанство“ в „М.“ООД, гр. С., занимаващ се охранителна дейност, се заканил на Н.

А. Д. с убийство - след като произвел изстрел с пистолет, ударил го е с пистолета и го заплашил с думите: „Ще те убия, ще те разстрелям, ти какво търсиш в моето место“ – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 във вр. с чл.142, ал.1, т.6 от НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 във вр. с чл.142, ал.1, т.6 от НК;

- на 09.08.2016 г. около 16,00 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в съучастие с И. К. И. - извършител и в качеството си на лице по чл. 142, ал. 2, т .6 от НК, назначен на длъжност „Специалист по ловно стопанство“ в „***“ООД, гр. С., занимаващ се охранителна дейност, принудил Н. А. Д. да извърши нещо противно на волята му - да се качи през страничната дясна врата и да седне на задна седалка в джип „М.“, цвят сив металик с ДК № Е **, като употребил за това сила /наблъскал го през страничната дясна врата/ и отправил заплаха с думите „Ако не намерим другите ще те заколя– престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като го оправдал за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

- на 09.08.2016 г. около 16,00 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., 1 в съучастие с И. К. И. — извършител и в качеството си на лице по чл. 142, ал. 2, т .6 от НК, назначен на длъжност „Специалист по ловно стопанство“ в „М.“ООД, гр. С., занимаващ се охранителна дейност, протИ.законно е лишил Н. А. Д. от свобода - държал го на задна седалка в джип „М.“, цвят сив металик с ДК № Е ** – престъпление по чл.142а, ал.2, вр. с ал.1 вр с чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142а, ал.2, вр. с ал.1 вр с чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 от НК.

- на 09.08.2016 г. около 16,30 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в качеството си на лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, назначен на длъжност „Специалист по ловно стопанство“ в „***, гр. С., занимаващ се охранителна дейност, се заканил на К. С. Н. с убийство - след като извадил нож и показал пистолет, го заплашил с думите „***” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у К. С. Н. – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр.чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, като го оправдал за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр.чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК.

- на 09.08.2016 г., в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в съучастие с И.

К. И., като извършител, протИ.законно е повредил чужди движими вещи - мобилен телефон марка и модел „***“ с черен цвят собственост на К. С. Н. и мобилен телефон марка и модел „** собственост на К. С. Н. като чрез последователно нанасяне на удари с ръце са счупили дисплеите на горепосочените мобилни телефони и с това са причинили щети на К. Н. в размер на 65,00 лева представляваща равностойността на счупения дисплей на телефона собственост на същия и щети в размер на 162,00 лева на К. Н. представляваща равностойността на счупения дисплей на телефона собственост на същия, като общата стойност на причинените от деянието вреди възлиза на сумата от 227,00 /двеста двадесет и седем/ лева – престъпление по чл.216 ал.1 пр.2 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като го оправдал за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 пр.2 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимият И. К. И., ***. в гр. С., *** с ЕГН – **********, за НЕВИНОВЕН в това, че:

- на 09.08.2016 г. около 16,00 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в съучастие с П. Н. М. - извършител, принудил Н. А. Д. да извърши нещо противно на волята му - да се качи през страничната дясна врата и да седне на задна седалка в джип „М.“, цвят сив металик с ДК № Е **, като употребил за това сила /наблъскал го през страничната дясна врата/ – престъпление по чл.143, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.143, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК;

- на 09.08.2016 г. около 16,00 часа в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в съучастие с П. Н. М. - извършител, протИ.законно е лишил Н. А. Д. от свободапротИ.законно е лишил Н. А. Д. от свобода - държал го на задна седалка в джип „М.“, цвят сив металик с ДК № Е ** – престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал. вр. ал. 1 от НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК.

- на 09.08.2016г., в местността „Р. б.“, находяща се над с. С., общ. С., в съучастие с П.

Н. М., като извършител, протИ.законно е повредил чужди движими вещи - мобилен телефон марка и модел „***“ с черен цвят собственост на К. С. Н. и мобилен телефон марка и модел „** собственост на К. С. Н. като чрез последователно нанасяне на удари с ръце са счупили дисплеите на горепосочените мобилни телефони и с това са причинили щети на К. Н. в размер на 65,00 лева представляваща равностойността на счупения дисплей на телефона собственост на същия и щети в размер на 162,00 лева на К. Н. представляваща равностойността на счупения дисплей на телефона собственост на същия, като общата стойност на причинените от деянието вреди възлиза на сумата от 227,00 /двеста двадесет и седем/ лева - престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като го 2 оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Със същата присъда съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК е постановил приобщеното като веществено доказателство по делото – 1 /един/ бр. SD карта 16 GB, марка „**“ да се върне на собственика – П. Н. М.. На основание чл.301, ал.1, т.12 НПК във вр. чл.190 от НПК съдът е разпоредил направените по делото разноски, общо в размер на 3749,94 лева, да останат за сметка на държавата.

В протеста и в допълнителния протест прокуратурата настоява, че присъдата е необоснована и неправилна. В допълнението се сочат конкретни съображения по доказателствата и тяхната стойност, както и е направен анализ и се настоява да бъде отменена присъдата и вместо нея да постанови нова, с която двамата подсъдими се признаят за виновни по съответните им повдигнати обвинения.

При прениите представителят на ОП Благоевград поддържа протеста и споделя изложените съображения в него, като моли същият да бъде уважен.

Защитникът на подсъдимите при прениите настоява, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна. Прави собствен прочит на доказателствата по делото, като добавя, че обвинителната теза не се потвърждава от нито едно веществено доказателство /липсват окървавена шапка, няма намерен пистолет, гилза, счупени очила/. Настоява протестът да бъде отхвърлен, а присъдата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

Пред настоящата инстанция подсъдимите П. М. и И. И. се явяват лично и заявяват, че са невинни, а в право на последна дума молят да бъде потвърдена присъдата на РС-С..

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира протеста и допълнението към него срещу първоинстанционната присъда от 25.04.*** г. по НОХД № 333/2021 по описа на РС-С., за допустим, доколкото е подаден от страна по делото и в законния срок, а разгледан по същество приема за основателен.

С оглед цялостната проверка на обжалваната присъда се възприема, че преди произнасяне по същество на делото се констатираха процесуалните основания на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, налагащи отмяна на постановената присъда и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в първоинстанционното производство. Нарушенията са се изразили в липсата на анализ на доказателствената съвкупност по делото, представляващ по същината си липса на мотиви, представляващо несъответствие със стандартите за обективност съобразно нормите на чл.14 НПК, с което съществено се накърняват правата на страните.

Липсата на задълбочен анализ на доказателства и изясняване на протИ.речията в тях, подмяната им с декларативни твърдения е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като не съответства на императивните изисквания на чл.305, ал.3 и ал.4 от НПК, според които в диспозитива на присъдата се излага решението на съда по въпросите на чл.301 от НПК, основният от които е има ли извършено виновно престъпно деяние от подсъдимия, а в мотивите правните съображения за това. Първоинстанционният съд не е обосновал правните си изводи по делото относно възприетата от него липса на осъществени престъпни деяния от страна на подсъдимите по отношение на всички пунктове от обвинението, което представлява липса на мотиви към произнесената присъда по делото. Последното, освен че води до ограничаване на процесуалните права на страните по делото, прави и невъзможно за въззивният съд да извърши преценка за законосъобразност на постановения първоинстанционен акт в оправдателната му част и дали същият е мотивиран и обоснован.

В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил (както постановява чл.14 НПК) обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото и в съдържателно отношение същите не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Прави 3 впечатление, че приетите обстоятелства от районния съд от фактическа страна, по никакъв начин не са обосновани в доказателствено отношение, нито пък са обосновани правните заключения.

При анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е изброил само доказателства, за които се твърди, че подкрепят приетите за установени от него правни изводи. В този смисъл игнорирайки доказателствената стойност на други надлежно събрани доказателства без посочени аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно убеждение и допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани доказателства и е достигнал до извод в протИ.речие с предходните му аргументи.

Така например според възприетата от РС-С. фактическа обстановка е възникнал конфликт при срещата между подсъдимите М. и И. и свидетелите Н. Д. и К. Н. им в местността „Р. б.“, близо до „Сводовия мост“, който прераснал и във физическа саморазправа, без да се изясни нито неговият механизъм, нито кой от участниците е бил негов инициатор. Впоследствие са кредитирани обаче от контролирания съд показанията на свидетелите Т. и Т. – служители на ДГС С., които твърдят, че не забелязали следи от насилие по Н. Д. и К. Н.. Не са анализирани изобщо и заключенията на назначените в досъдебното производство съдебно-медицински експертизи по отношение на Н. Д. и К. С. от които се установява, че същите са получили увреждания, които са им причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та и които са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар /удари/ и разгледани в съвкупност е възможно да са получени по начин и време както се съобщава в част от свидетелските показания, а именно при инцидент, настъпил на 09.08.2016 г. За тези увреждания свидетелстват и полицейските служители от РУ С. – свидетелите Н. и П.в, но този факт е игнориран от съда без посочени аргументи. Неизяснен остава и фактът как свид. К. Н. е получил прорезна рана на коремната стена, при положение, че съдът не обсъжда заключението на назначената на ДП съдебномедицинска експертиза по отношение на него, нито конкретизира кои от показанията на свидетелите в тази връзка кредитира и защо.