Решение № 115 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. С.З., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500168 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Л. В. Б. от гр.Ч. и В. В. Б. от гр.С., чрез адв. П. Б. от АК - Б. против Решение № 220 от 12.12.2024г., постановено по гр.дело № 53/2024г. по описа на Районен съд ГР.Ч., с което е допусната съдебна делба между К. Ж. Б. и Л. В. Б. и В. В. Б. върху недвижим имот с идентификатор *** находящ се в гр.Ч., община Ч., обл.С.З. и адрес ул.******** с площ 348 кв.м. при квоти по 1/3 ид.част за всеки от съделителите.

Въззивниците считат, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено изцяло в противоречие с установената съдебна практика, некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Сочат, че в обстоятелствената част на депозираната искова молба не става ясно от кога и на какво основание ищцата е съсобственик по наследство с ответниците на цитираният по-горе недвижим имот. Считат, че по делото не се е установило по безспорен начин, че К. Б. е собственик по наследство на 1/3 от наследствения имот, тъй като от изложеното в исковата молба и от събраните по делото доказателства не става ясно въз основа на какви доказателства К. Б. счита, че е наследник и съсобственик на въпросния недвижим имот. Затова считат, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК и съда е трябвало да я остави без разглеждане, като такава. Освен това считат, че исковата молба е нередовна и по смисъла на чл.127, ал.2 от ГПК, тъй като ищецът не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Освен това считат, че иска 1 за делба освен нередовен е и неоснователен. Цитират съдебна практика.

Излагат съображения, че въпреки оспорването на истинността на Удостоверението за сключен граждански брак и Удостоверението за наследници е било неуспешно и същите следва да се считат като годни доказателства по делото, то считат, че по делото били представени доказателства за образувана преписка в РП С.З., ТО-Ч., от които е станало ясно, че във връзка с делбения имот тече проверка за извършено престъпление и първоинстанционният съда е следвало да уважи искането им за спиране на делото. Молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, недоказано и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковата молба за делба.

Въззиваемата К. Ж. Б. от гр.Ч., чрез адв.А. Д. от АК С.З. взема становище, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен, мотивиран и постановен изцяло с утвърдената съдебна практика и въз основа на събраните по делото доказателства. Сочи, че обжалваното решение е в първа фаза на делбата, в която съдът следва да се произнесе със съдебен акт, с който да допусне или не до делба посочената в искова молба наследствена маса, като определи между кои съсобственици, кои имоти и при какви квоти.

Считат, че съдът правилно е приел, че съделителите са ищцата К. Ж. Б. и ответниците Л. В. Б. и В. В. Б., както и че съдът правилно е намерил, че страните се легитимират като съсобственици по силата на наследяване при равни дялове – 1/3 ид.части за всеки един от тях върху процесния недвижим имот. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и да им присъди сторените от тях деловодни разноски, а именно адвокатски хонорар в това производство.

По делото е постъпила и частна жалба от Л. В. Б. и В. В. Б., чрез адв.П.

Б. срещу Решение № 220 от 12.12.2024г. постановено по гр.дело № 53/2024г. по описа на Районен съд Ч., в частта, в която същото има характер на определение, с което е уважено искането на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК, представляващо претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда до приключване на делбеното производство. Сочат, че легитимирано лице по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот съобразно правата си. По отношение на размера на претенцията считат, че не е била назначена нито една съдебносчетоводна експертиза, от която да е видно какъв е размера на претенцията на ищцата. Освен това сочат, че претенцията за периодичните плащания е преждевременна и същата следвало да бъде направена в първото заседание от втората фаза по извършването на делбата. Молят съда да отмени Решение № 220 от 12.12.2024г. постановено по гр.дело № 53/2024г. по описа на Районен съд Ч., в частта, в която е уважено искането на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК, като неправилно, преждевременно, недоказано и незаконосъобразно.

Постъпил е отговор на частната жалба от К. Ж. Б., чрез адв.А. Д., в който сочи, че обжалваният съдебен акт, с който съдът е постановил привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК представляваща претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда до приключване на делбеното производство е правилен, законосъобразен и мотивиран, като 2 постановен изцяло с утвърдената съдебна практика и събраните доказателства по делото. Молят съда да потвърди изцяло решението, в частта, в която същото има характер на определение по гр.д.№53 по описа на РС Ч. за 2024г., като правилно и законосъобразно, както и да им бъдат заплатени направените деловодни разноски, а именно адвокатски хонорар в това производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е за делба във фазата по допускане й и с правно основание чл.34 от ЗС.

Ищцата К. Ж. Б., твърди в исковата си молба, че е наследник на В.В. Б., бивш жител на гр. Ч., община Ч., обл. С.З., починал на 14.12.2021г. заедно със Л. В. Б. и В. В. Б.. Сочи, че с ответниците са съсобственици по наследство от съпруга й В.В. Б. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /осемдесет и една хиляди четиристотин и четиринадесет, точка, петстотин и два, точка, хиляда двеста седемдесет и пет/ находящ се в град Ч., община Ч., област С.З. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-181540/03.09.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект: 09.11.2023г., с адрес на имота: град Ч., ул. *******, с площ 348 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:Ниско застрояване, съседи на имота:***, ***, ***, ***, *** и ***, в едно с сградите, които попадат върху имота: сграда ***, застроена площ 130 кв.м. брой етажи: 2, предназначение: Жилищна страда - еднофамилна, сграда ***, застроена площ 33 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: Гараж, сграда ***, застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Друг вид сграда за обитаване, който имот по документ за собственост представлява: ДВОРНО МЯСТО, цялото от 345 /триста четиридесет и пет/ квадратни метра, съставляващо парцел имот пл.№ 1275 /хиляда двеста седемдесет и пет/ в кв. 101 /сто и първи/ ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки по плана на гр. Ч., Х. обл., при граници: улица, пионерски дом, н-ци на Т.Т. и Н.Ж.Н..

Ищцата сочи, също така, че в началото, непосредствено след смъртта на съпруга и В., отношенията и с ответниците били добри. От август 2022г. до момента тя нямала достъп до имота, единствени ползватели на същият били другите наследници в лицето на децата на съпруга и, а именно Л. В. Б. и В. В.

Б.. Тя никога не била целяла да влоши отношенията си и затова не била предприемала действия до момента. За тези две години имала само задължение под формата на данъци, такси на охранителни фирми, както и 3 стойността на устройствата за охраняване на имот. Не можели да постигнат съгласие и да разделят имота доброволно, затова моли съда да ги призове на съд и да раздели имота съдебно. Твърди също така, че на 18.10.2022г. изготвила нотариална покана до двамата сънаследници, която им е връчена съответно на Л. В. Б. от нотариус Т.С.-И., нотариус с район PC Ч. с рег.№ ** на НК на 06.12.2022 г. и на В. В. Б. от нотариус М.Ш., нотариус с район PC С. с рег.№ ** на НК на 29.12.2022г. В същата на основание чл.31., ал.2 от ЗС го уведомили, че от датата на получаване на нотариалната покана, и дължат сумата от по 150,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от правото и на ползване върху гореописаният имот. До настоящият момент, въпреки, че Л. В. Б. и В. В. Б. са получили поканата на съответно на 06.12.2022г. и на 29.12.2022г. не била получила никакво обезщетение по чл.31 от ЗС.

Сочи, че притежаваните от всеки от съсобствениците дялове били както следва по

1/3 ид. ч. от процесния имот. С оглед прекратяване на съсобствеността между тях за ищцата възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба.

Моли съда, да постанови решение, с което да установи кои са съделителите, за посоченият имот и какви са дяловете им, както и да постанови решение, с което се прекратява съсобствеността между тях върху горепосочения имот, по следния начин: Да бъде реално поделен недвижимият имот между нея К. Ж. Б. и ответниците Л. В. Б. и В. В. Б., всички наследници на В.В. Б., бивш жител на гр.Ч., община Ч., обл. С.З., починал на 14.12.2021г., съобразно установените притежавани дялове, а именно 1 / 3 ид. част за К. Ж.

Б., и за ответниците 1 /3 ид. част за Л. В. Б. и 1 /3 В. В. Б., както и да осъди ответниците да заплатят на К. Ж. Б. сумата от по 150,00 лв., за всеки месец, считано от декември 2022г. /получаване на нотариалната покана/ до завеждане на исковата молба, като и направените разноски по делото.

Постъпил е отговор от ответниците, чрез адв. П. Н. Б. САК, с който заявяват, че предявената искова молба е нередовна, и предявения иск е неоснователен, като излагат подробни съображения. Твърдят също така, че документът, на който ищцата обосновава своята претенция, като съсобственик, а именно, удостоверението за наследници, където тя е вписана като наследник на бащата на ответниците е неистински и поради тази причина, молят съдът да открие процедура по реда на чл. 193 от ГПК. Не отговаряли на истината твърденията на ищцата, че същата е била лишена от правото да ползва процесния недвижим имот. След датата на смъртта на В. Б., същата напуснала имота самостоятелно, явно считайки, че няма правно основание, на което да се позовава. В този смисъл и липсата на правен интерес от иска по чл. 31, ал.2 от ЗС. С оглед неоснователността на иска, неоснователно било и искането на ищеца за присъждане на сторените по 4 делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК правят възражение за размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като молят съда, същото да бъде намалено до минималните размери, определени в разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Правят искане да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78. ал. 3 от ГПК.

От представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 158, том 1, дело 316 от 1994 г. издаден от нотариус при Районен съд- Ч. се установява, че наследодателят на страните по делото В.В.

Б. придобил правото на собственост върху недвижим имот, предмет на настоящото производство на 16.03.1994г. По време на закупуването на този имот В.В. Б. е имал сключен граждански брак със С.И. Б.. Този граждански брак обаче е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 26/ 30.06.2017 г. по гр. д. № 345/ 2017 г. описа на РС Ч.. По силата на това решение и по см. на 330 от ГПК във вр. с чл.50 от СК, недвижимия имот, предмет на настоящото производство, е бил поставен в дял на В.В. Б..

От представените по делото документи и в частност от Акт за сключен граждански брак се установява, че В.В. Б. сключва граждански брак на 06.07.2017г. с ищцата К. Ж. Костова/ Б./. Впоследствие на 14.12.2021 г. В.В. Б. починал /за което има съставен АКТ за смърт № 3380/ 15.12.2021г./и оставя за наследници К. Ж. Б.- съпруга и ищец по делото и Л. В. Б.- дъщеря и ответник по делото и В. В. Б.- син и ответник по делото.