Решение № 198 от 27.10.2022, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 1357/2021
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 27.10.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Севлиево, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230101357 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. И. С., с ЕГН **********, от гр.
******************************* срещу Д. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „***********************
Ищеца твърди, че с решение № 183/25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд - Севлиево, било одобрено споразумение между страните, с което бил прекратен брака им чрез развод по взаимно съгласие, родителските права по отношение на детето Й.Ж. И. били предоставени на майката, а за бащата бил определен режим на лични отношения с детето и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка за последното.
Година след първото дело било образувано гражданско дело № 162/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с искане за изменение на посоченият по - горе съдебен акт във връзка с родителските права за детето. Претенцията била уважена от първоинстанционния съд и родителските права били предоставени на ищеца. Образувано било въззивно производство пред Окръжен съд - Габрово, като с решение № 95/28.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 122/2018 г. по описа на въззивния съд, решението на районния съд било отменено и искането за изменение на решение № 183/25.09.2017 г., било оставено без уважение. Решението на ГОС не било допуснато до касационно обжалване с определение № 834/30.10.2018 г., постановено по гр. д. № 3559/2018 г. на ВКС. Понастоящем имало промяна в обстоятелствата, която налагала изменение на решение № 183/25.09.2017 г. на Районен съд - Севлиево. Повече от два месеца преди подаване на исковата молба грижите за детето се полагали от ищеца и двете баби на детето. Ответницата напуснала дома си и липсала информация относно местопребиваването и дейността й. Междувременно ищеца се грижил за детето, въпреки че живеел и работел в гр. Горна Оряховица, а последното учело в гр. Севлиево. Малолетната Й. през седмицата била в дома на баба си по майчина линия в гр.
1
Севлиево, а през уикендите при баща си в гр. Горна Оряховица. В дома на ищеца били осигурени всички необходими условия за нормалното израстване на детето, както и необходимите пособия за отглеждането му, за да бъдат задоволени всички нейни текущи нужди, да се чувства добре и да израства в благоприятна среда, където правилно да се формират нейните чувства, емоции, мироглед и възпитание. В гр. Горна Оряховица детето имало приятели, с които винаги играело и нямало търпение да види всеки път, когато е там, а желанието му да бъде с баща си постоянно било по - силно от всякога. С оглед незаинтересоваността на майката, неизвестността й, невъзможността да полага грижи за детето и ниската му възраст, ищеца иска определяне на следния режим на лични контакти на ответницата с детето: майката да го взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 15,00 часа на петъчния ден до 16,00 часа на неделния ден, с преспиване на детето в дома на майката в Република България, както и 30 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и всеки друг ден при взаимно съгласие на страните и желание на детето. Всеки родител бил длъжен да осигурява издръжка на своите деца, като Х. не заплащала издръжка на други деца и била в трудоспособна възраст, поради което издръжка в размер от 200 лв., нямало да е от съществено затруднение за последната. Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата по упражняването на родителските права спрямо малолетната Й.Ж. И., постановени с решение по гр. д. 1123/2017 г. на Районен съд Севлиево и да се измени същия съдебен акт, като се: предоставят родителските права по отношение на Й.Ж. И., с ЕГН **********, на нейния баща и законен представител Ж. И. С.; определи местоживеенето на детето при неговия баща на адреса му в гр. Горна Оряховица; определи режим на лични отношения на ответницата с малолетното дете, съобразно посоченото по – горе; осъждане ответницата да заплаща месечна издръжка на Ж. И. С., действащ като баща и законен представител на Й.Ж. И., в размер от по 200 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на законово предвидените основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, чрез назначеният особен представител. Оспорва иска по основание. Оспорва всички наведени в исковата молба фактически твърдения и правни доводи. Твърди, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, която да обуславя исканото изменение. В случай, че се установи, че са налице основанията за изменение на упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката на детето Й.Ж. И., заявява, че предложеният от ищецът режим на лични отношения на детето с майката е твърде ограничен. Предвид обстоятелството, че майката до последно е упражнявала родителските права върху детето и се е грижела непосредствено за него, то не е налице отчуждение помежду им. Ограниченият режим на лични контакти би влошил връзката между майката и детето и изцяло няма да е в полза на детето. Моли за определяне по -разширен режим, който би бил изцяло в интерес на детето. Моли за определяне издръжка за детето, която майката да заплаща, в размер не по - голям от 2 минималния за страната към момента, тъй като няма яснота относно доходите и финансовите възможности на майката. Исканият размер можел да се окаже непосилен за възможностите й. Възразява и срещу претенцията за разноски на ищеца, предвид характера на производството, представляващо спорна съдебна администрация.
В съдебното заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответницата чрез процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията изложени в същия. Претендира разноски.
Ищеца, баща на детето – Ж. С., лично пред съда, заявява, че иска родителските права да му бъдат предоставени, тъй като когато майката ги упражнявала, самоволно променила дозата на лекарствата предписани на детето. Същото получавало епилептични припадъци, от стрес.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Установява се от приложеното гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд – Севлиево, че с решение № 183/25.09.2017 г., постановено по посоченото дело е било одобрено споразумение между страните, с което бил прекратен брака им чрез развод по взаимно съгласие, родителските права по отношение на детето Й.Ж. И., с ЕГН **********, родено на 20.06.2014 г., били предоставени на майката, а за бащата бил определен следният режим на лични отношения с детето: да взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца, както и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 120,00 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от 01.10.2017 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Видно от заповед № 109/02.11.2018 г., издадена от Великотърновска Света Митрополия и удостоверение за доходи от 01.11.2021 г., издадено от Великотърновска епархия, че ищеца заема длъжност енорийски свещеник и през периода ноември 2020 г. – октомври 2021 г. е получил среден брутен месечен трудов доход 1165,83 лева.
Установява се от служебна бележка от 08.11.2021 г., издадена от ОУ „Стефан Пешев" – Севлиево, че Й. Ж.ва И., е записана ученичка в първи „в" клас за учебната 2021-2022 година
От писмо с вх. № 3553/2022 г. от ДСП – Севлиево и социален доклад от Д "СП" Горна Оряховица с вх. № 3745/26.09.2022 г. е видно следното: осъществена е среща с малолетната Й.Ж. И. и баща
Ж. С., като не е било възможно да се осъществи такава с майката Д. Д. Х., предвид, че същата е в чужбина; бащата и детето живеят в гр. Г.
Оряховица, на ул. "Борима" № 11, ет. 3, ап. 9; на 01.10.2021 г. майката на Й. я предава на бащата да се грижи за нея и заминава за чужбина, като от тази дата и в хода на производството по делото Й. живее в гр. Г. Оряховица при своя баща и той полага грижи за нея; малолетната Й. заявява пред социалните работници, че се чувства добре при баща си и 3 иска да остане да живее при него, детето разказва, че баща й се държи мило и грижовно с него и тя се чувства спокойно; откакто живее в гр. Г. Оряховица при своя баща основни грижи за детето Й. полага неговият баща и съжителката му К.Г.; в жилището на бащата са налице необходимите материални условия за отглеждането на детето; детето Й. е ученичка във втори клас на СУ "Максим Райкович" гр. Лясковец, успехът й е много добър; понастоящем Й. е най - силно привързана към своя баща и неговата съжителка К.Г.; не е установено детето да има специални здравни, образователни, интелектуални или социални потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на допълнителни грижи; след раздялата на родителите й Й. е била диагностицирана със сънна апнея, но от шест месеца насам не е приемала медикаменти.
Установяват се от показанията на свидетелката К.Г., следните факти: свидетелката заявява, че живее от 25.06.2021 г. с ищеца, а детето майката го оставила при тях миналата година на 01.10.2021 г., като заявила, че ще влиза за операция; когато го довела, детето било в окаяно състояние, в много лош външен вид; ходили по болници, детето пиело лекарства, без разрешение на майката не можели да изпишат рецепта с лекарства, а тя казала, че не я интересува и да се оправят; живеят в гр. Горна Оряховица и детето се води на училище от бащата с кола в гр. Лясковец; детето не било свикнало със свидетелката, но в момента колкото и пъти да я заведели при бабите й, казвала по телефона, че я обича; и с баща си детето се чувствало много добре, постоянно било в прегръдките му; майката не се интересувала дори и за телефонния номер на детето; в момента живеели в апартамент, но останал един месец докато се нанесат в нова къща; в училище детето било с отличен успех; свидетелката имала две деца от друг мъж и с тях Й. се разбирала добре.
Установяват се от показанията на свидетелката Т.П., майка на ответницата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че дъщеря е в Германия и не поддържат отношения; свидетелката не знае откога е там, живеела при новия си приятел; на 01.10.2021 г. довела детето и помолила свидетелката да го гледа, защото щяла да се оперира; свидетелката водела детето на училище, но баща му си го взел и си го гледал; бащата си го взел когато започнало онлайн обучението; Д. излъгала за операцията, нямала здравословни проблеми; свидетелката не знае какво и дали работи дъщеря в Германия; били в никакви отношения, свидетелката я изгонила, от 4 - 5 години били в лоши отношения, заради приятеля й, който бил от друг етнос; детето идвало и при свидетелката в с. Душево благодарение на Ж.; лятото Д. си дошла за малко, но не се обаждала на детето; Ж. се справял много добре, детето се чувствало добре при него; когато детето било при майка си било много нервно, капризно, а сега много спокойно.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: твърдените в исковата молба изгодни за него положителни факти, включително, че е в интерес на детето предоставяне на родителските права и определяне режим на лични контакти на детето с бащата, съобразно 4 претенцията в исковата молба; наличният си родителски капацитет; че от разрешаване на предходния съдебен спор със същия предмет досега е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което обуславя нуждата от промяна на определения режим; че е баща на детето, а ответницата негова майка; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето, своите възможности и възможностите на насрещната страна.