Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2825 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50492/2025
Вид
Определение № 2825
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2825 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110150492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от Д. Г. Д., ЕГН: ********** с установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че не дължи на „.. ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...“ № .., ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори ... сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ ... , рег. № ..., а именно: сумата в размер на 671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева - договорна лихва за периода Я0.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски по делото, поради погасяване на вземането по давност и респективно възможността за неговото принудително събиране.

В исковата молба са налице твърдения, че изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ ... , рег. № ... е образувано по молба на, взискателя - „..

ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 06.12.2018 г. по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, по силата на който Д. Г. Д. е осъден да му следните суми, а именно: 671.22 лева, представляваща главница, сумата в размер на 135.30 лева - договорна лихва за периода Я0.04.2008г. - 30.01.2009г., сумата в размер на 497.57 лева - лихва за периода 01.05.2008г. - 30.07.2015г., както и сумата от 326.08 лева - разноски 1 по делото.

Ищецът твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело 20.10.2020 г. е изтекла давността, с която се погасяват вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което и възможността на кредитора да предприема действия по принудително изпълнение е погасена. Позовава се на постановката на т. 14 от ТР № 2 по Т.Д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Заявява, че в конкретния случай ищецът е изпаднал в забава към кредитора на 30.07.2015 г., а изпълнителното производство и първото действие по изпълнението е извършено на 20.10.2020 г.

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като доказателства за установяване на твърдените обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото „.. ЕАД е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска неоснователен, както по основание, така и по размер.

В отговора на исковата молба са налице твърдения, че по отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, която в случая е петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед за изпълнение, а и по процесното изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ ... , рег. № ... са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно 20.10.2020 г. – молба за образуване на изпълнително дело с поискани конкретни изпълнителни действия и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; 27.10.2020 г. – наложен запор на банкова сметка при ,,...‘‘ ЕАД; 27.10.2020 г. – наложен запор на банкова сметка при ,,Първа ...‘ АД; 12.05.2021 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия 09.01.2023 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия 11.01.2023 г. – наложен запор на банкова сметка при ,,К...‘ ЕАД 18.03.2024 г. – молба от взискателя с поискани изпълнителни действия. За начален момент на изтичане на давността приема 11.02.2016 г., т.е. момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Ответникът твърди и че поради обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на 2 погасителната давност. Намира, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено с изтичането на 5 (пет) годишната давност.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от които черпи права, като в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от иска, както и твърдяното изтичане на погасителната давност, а ответникът следва да докаже възражението си, че е предприел действия прекъсващи изтичането на давността.

Между страните не са налице факти, които да се признават и за които да бъде прието, че не подлежат на доказване.

Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото. Основателно е и искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ ... , рег. № ... с оглед твърденията му за предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, както и на по ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че спорът между страните е съсредоточен в естеството на извършваните изпълнителни действия, началния момент на давността, т.е. спорните въпроси са изцяло правни и ще бъдат решени в хода на настоящото производство.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на 3 спогодба или друг способ.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗИСКА препис от изпълнително дело № 6281/2020 г. по описа на ЧСИ ... , рег. № ....

ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. д. № 52012/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 09.30 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и доказателствата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4