Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 04.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 162/2023
Вид
Решение № 257
Подписан
04.08.2023
В сила
04.08.2023
Състав
Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

И.ела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000162 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. Д. Г. против решение № 130/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 576/2022г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която са отхвърлени предявените искове за сумите от 324,60 лв. до 584,60 лв. за имуществени вреди; над 4000 лв. до 25000 лв. – неимуществени вреди за претърпени болки и страдания и над 27,78 лв. до 41,67 лв. законна лихва, като неоснователни. Решението в тази част въззивницата счита за незаконосъобразно, като излага съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови ново, с което се уважат изцяло предявените искове.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемото дружество ЗК „Л.“ АД, с който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част - законосъобразно и правилно.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

От констативен протокол за ПТП от 26.09.2020 г. се установява, че на 26.09.2020 г., около 13 часа, в гр. С.З. е реализирано ПТП между л.а.

,,Ситроен Ксара Пикасо‘‘ с рег. № СТ 5327 ВК с водач Х.Н.Н. и т.а.

,,Мерцедес‘‘ с рег. № СТ 5101 РВ с водач И. С. И.ов с пострадало лице К. Д.

1

Г..

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП е имало сключена със застрахователна полица № 2302-8-426/BG/22/119003229293, между собственика на т.а. „Мерцедес“ и ответника - договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 36, 73 и 92).

Пострадалата ищца е предявила претенциите си към застрахователното дружество, като по заведена щета №0000-1000-04-21-7724/17.11.2021 г. ответното дружество е определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лева и обезщетение за имуществени в размер на 157,60 лева, които ищцата не е приела.

За установяване на механизма на ПТП в производството пред РС е назначена и приета съдебна автотехническа експертиза., от чието заключение се установява несъмнено, че на 26.09.2020 г., около 13 часа, в посока север юг по бул. „***“ в гр. С.З., се е движел лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № СТ5327ВК, собственост на ищцата и управляван от свидетеля Н., в който на предна дясна седалка се е возела с поставен обезопасителен колан и ищцата по делото. На същата дата, час, място и посока, зад него се е движел товарен автомобил „Мерцедес 814 Д Варио“, с рег. № СТ5101РВ, собственост на „Х.“ ООД, управляван от И. С. И.ов.

Поради движение на недостатъчна дистанция от движещият се пред него лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, водачът И. И.ов не могъл да избегне удара в него, когато последният намалил скоростта си на бул. „***“ № 37. В резултат на това ударил с предната броня на управлявания от него товарен автомобил лекият автомобил на ищцата в задната му централна част. Според експертното заключение, водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, като избере такава дистанция от движещият се пред него лек автомобил на ищцата, която да му позволи да избегне удара в него, когато л.а. е намалил скоростта си. От отговорите на вещото лице в съдебно заседание и кредитираната част от показанията на свидетеля Н. се установява още, че водачът на товарния автомобил е можел и да премине през другата свободна пътна лента на лекият автомобил, в който се е возела ищцата (св. Н. и отговорите на вещото лице в с.з., л. 118-119).

Окръжен съд счита, че РС правилно е установил механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатите от водача на товарен автомобил „Мерцедес 814 Д Варио“ нарушения на ЗДвП и вредоносния резултат – настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди.

С оглед установяване на причинените телесни увреждания на ищцата в резултат на процесното ПТП, в производството пред РС е била назначена и съдебномедицинска експертиза.

Според т. 6 на експертното заключение, механизмът на травмата, 2 степента на увредите говорят за поставен колан и ефекта на „камшичният удар“, без травми в гръдната клетка, лицето, корема, таза и долните крайници, които са характерни за пострадал пасажер без колан (л. 154 от първоинстанционното дело).

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, ищцата е получила следните травматични увреждания - контузия на главата, контузия на шията, контузия в лявото рамо и травматична дискова херния на ниво C5-6 левостранна, която е предизвикала левостранен цервико- брахиален плексит, което оплакване е отзвучавало бавно, като в момента е само със сетивни нарушения. Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на представените от ищцата с исковата й молба протоколи за прегледи и изследвания, рецепти, касови бонове и амбулаторни листи, и т. 1-2, 5 и 10 на ЗСМЕ (л. 5-21, 151-153 и 155). Останалите описани в представените от ищцата амбулаторни листи и в т. 8 от съдебномедицинската експертиза дегенеративни промени и дискови хернии на C3-C4,C4-C5 и C5-C6 прешлени и посочената радикулопатия, според експерта, се дължат на възрастови промени при жените, а не на ПТП (т. 8 ЗСМЕ, л. 154). Периодът на възстановяване на причинените й от ПТП горепосочени телесни увреждания е за контузията на главата - в рамките на 2 седмици от ПТП, за контузията на шията - в рамките на 3 седмици от ПТП, за контузията на лявото рамо - в рамките на 2 до 3 седмици от ПТП, а за дисковата херния - в рамките до 3 месеца с опции за оперативно или консервативно - медикаментозно, физио и балноелечение, като същото увреждане е с възможности за рецидив в оплакванията (т. 4 ЗСМЕ, л. 153). За лечение на тези й травматични увреждания от ПТП ищцата е ползвала предписаната й медикаментозна и физиотерапия, посочена в т. 3 от ЗСМЕ (л. 152-153). За същото лечение и прегледи е заплатила сумата от общо 324.60 лева, видно от представените с исковата й молба касови бонове и фактури, идентични с представени от ответника с преписката по щета с молбата му от 17.08.2022 г. по делото.

От показанията на свидетелят Н. се установява, че след ПТП ищцата е била откарана с линейка в ЦСМП за преглед, тъй като е имала болки в главата. Тъй като в момента не се е чувствала зле е отказала хоспитализация , но на втори-трети ден след ПТП, отново е получила болки в главата, врата, гърба и усетила изтръпване на ръцете. Според св. Н. след преглед при невролог й е изписана медикаментозна и физиотерапия, нагревки периодично през два месеца за по пет дни, тъй като болките продължили, като поради същите била три пъти по десет дни и в болнични. В началото болките й били силни, поради което около две седмици свидетелят Н. й помагал сутрин да стане от леглото, защото изпитвала затруднение (св. Н.). Все още изпитвала болки в горните прешлени на врата и гърба, но не с такъв интензитет, като все още й изтръпвали и ръцете (св. Н.).

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

3

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника, като е образувана щета № 00001000-04-21-7724/17.11.2021 г., по която ответникът е предложил обезщетения, както следва: за неимуществени вреди в размер на 600 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 157,60 лева. Поради несъгласието на ищцата с посочените обезщетения, такива не са й изплатени към датата на предявяване на исковете.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е безспорно установено, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като избере такава дистанция от движещият се пред него лек автомобил /този на ищцата/, която да му позволи да избегне удара в лекия автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № СТ5327ВК, когато последният е намалил скоростта си.

С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът на товарния автомобил „Мерцедес 814 Д Варио“ е нарушил разпоредбата на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на 4 местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.

Поради това Окръжен съд приема, че деянието на водача на товарен автомобил „Мерцедес 814 Д Варио“ осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват основателни.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно обвързващата съда материална доказателствената сила на протокола за ПТП за описания в него механизъм на ПТП.

Според чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото на пътно-транспорното произшествие.

По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице (напр. за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или претърпените вреди, както и за обстоятелството дали от участниците в произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е резултатът от нея). Следователно, за самия механизъм на пътнотранспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо). Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 9 от Наредба № I-167/ 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, съгласно който е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и в случай, че органите на МВР изобщо не са посетили мястото на произшествието. Т.е. това е аргумент, че законът не е предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и за отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, документът няма обвързваща доказателствена сила. Следователно, открИ.ето на производство за оспорване верността на документа в тази му част, по реда на чл. 193 ГПК, е безпредметно. На общо основание са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на обстоятелствата на настъпване на произшествието, вкл. свидетелски показания. По реда на чл. 145, ал. 1 5