Решение № 566 от 09.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Пловдив, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330116937 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” АД против И. Г. Г. и М. Н. П. пасивно субективно и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат солидарно на ищеца паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4716/25.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8464/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, както следва: за сумата от 19 645 лв. – представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от *** г., изменен с Допълнително споразумение от *** г., обезпечен с Договор за поръчителство от *** г., сумата от 1 377, 93 лв., представляваща възнаградителна за периода от 10.08.2020 г. до 17.05.2021 г., сумата от 15, 71 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 10.08.2020 г. до 17.05.2021 г., сумата от 16, 37 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 18.05.2021 г. до 20.05.2021 г. и сумата от 120 лв. – такси за изискуем кредит, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

С определеналение, постановено в открито съдебно заседание на 10.05.2022 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на 1 предявените при условията на евентуалност от ищеца с молба от 29.04.2022 г. осъдителни искове против ответните страни.

Ищецът твърди, че между него и И. Г. Г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление от *** г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 20 000 лв., която сума е усвоена на 17.04.2019 г. чрез изплащането й в полза на кредитополучателя по разплащателна сметка, за което представя извлечение. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, съгласно условията на договора, чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Сочи, че поради затруднения на длъжника е подписано Допълнително споразумение от *** г., по силата на което е продължен срокът за погасяване на задълженията по договора.

Твърди, че с Договор за поръчителство от *** г. ответната страна М. Н. П. е поела задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му по договора и анексите към него. Поддържа, че кредитополучателят не погасил задълженията си по десет месечни вноски – до датата на настъпване на изискуемостта, а именно – за периода от 10.08.2020 г. до 10.05.2021 г. Твърди, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 07.04.2021 г., поради допусната забава в плащанията и отправено изявление за това до кредитополучателя. Предвид така изложеното се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Г.

Г. е депозирала отговор на исковата молба – чрез адв. Е. И., в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че исковата претенция за заплащане на главница е неоснователна предвид обстоятелството, че банката е увеличавала неправомерно дължимите лихви и такси по договора. Счита, че предявените искове за заплащане на договорна лихва и наказателна лихва са неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът е изменял незаконосъобразно условията на договора, в противоречие с разпоредбите на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП. Позовава се на практика на СЕС, в която е установено, че използването на заблуждаваща търговска практика от страна на доставчика на финансови услуги може да се приеме за основание за неравноправност на договорните клаузи, като счита, че банката е използвала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. първо и предл. трето във вр. с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП. Обосновава посочения извод с обстоятелството, че банката е прикрила съществена информация, като в договора не е посочен годишният процент на разходите по кредита, не е посочен размерът на месечните вноски и не е предоставена информация на потребителя за сравняване на различните предложения за кредит и вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Сочи, че кредитополучателят – в нарушение на чл. 58 във вр. с чл. 59 ЗКИ, не е получил преддоговорна информация. Сочи, че търговската практика е заблуждаваща относно „цената и начина“, като практиката е нелоялна, защото противоречи на изискванията за дължима професионална 2 грижа и съществено променя или е възможно съществено да промени икономическото поведение на потребителя. Твърди, че кредитополучателя – в положението си на по-слаба страна в отношенията си с продавача, не притежава икономически знания относно динамиката на валутните курсове и не може да направи правилна икономическа преценка какви задължения поема. Позовава се на чл. 5 от Директива 93/13, съгласно която предлаганите в писмен вид договорни клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език, като сочи, че Съдът на ЕС е постановил, че за кредитоплоучателя е от основно значение да бъде информиран преди сключване на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Твърди, че банката е увеличила лихвите без правно основание за това – въз основа на нищожни клаузи от договора, като счита за неравноправни клаузите на чл. 6, чл. 7 и чл.

8 от Договора. Твърди, че определеналянето на лихвения процент, чрез установяване на едностранна възможност за банката да увеличава последния, е установено в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото лихвения процент включва необективни фактори и величини, определеналяни единствено от банката. Твърди, че едностранното изменение на договорната лихва противоречи на принципа на добрите нрави, като е нарушена еквивалентността на договорните престации. Сочи, че нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което банката е получила и претендира сумите без наличие на правно основание за това. Счита, че методиката, по която се определеналя базовият лихвен процент е неопределена. и неопределеналяема, което е в противоречие с добрите нрави, императивните норми на закона и създава дисбаланс между правата на страните по договора за кредит. Позовава се на практика на СЕС, съгласно която съдът следва да следи служебно за неравноправния характер на клаузите в договорите, в който смисъл счита, че съдът следва да осъществи проверка и извън наведените възражения в отговора на исковата молба.

Позовава се на практика на Върховния касационен съд, като сочи, че за да бъде обявено вземането за предсрочно изискуемо, следва да е отправено изявление от банката до длъжника, което изявление да предхожда депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като поддържа, че в случая липсва надлежно връчено уведомление за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо. Оспорва връчването на уведомление за предсрочна изискуемост, тъй като от приложените по делото документи се установява, че последното е връчено на *** на кредитополучателя, която не му е предала съобщението. Сочи, че изявление за обявяване на предсрочната изискуемост не е надлежно отправено до поръчителя, от който момент започва да тече срока по чл. 147 ЗЗД. Предвид така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна М. Н. П., чрез адв. Т. И., в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че исковата претенция за заплащане на главница е неоснователна предвид обстоятелството, че банката е увеличавала 3 неправомерно дължимите лихви и такси по договора. Счита, че предявените искове за заплащане на договорна лихва и наказателна лихва са неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът е изменял незаконосъобразно условията на договора, в противоречие с разпоредбите на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП. Позовава се на практика на СЕС, в която е установено, че използването на заблуждаваща търговска практика от страна на доставчика на финансови услуги може да се приеме за основание за неравноправност на договорните клаузи, като счита, че банката е използвала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. първо и предл. трето във вр. с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП. Обосновава посочения извод с обстоятелството, че банката е прикрила съществена информация, като в договора не е посочен годишният процент на разходите по кредита, не е посочен размерът на месечните вноски и не е предоставена информация на потребителя за сравняване на различните предложения за кредит и вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Сочи, че кредитополучателят – в нарушение на чл. 58 във вр. с чл. 59 ЗКИ, не е получил преддоговорна информация. Сочи, че търговската практика е заблуждаваща относно „цената и начина“, като практиката е нелоялна, защото противоречи на изискванията за дължима професионална грижа и съществено променя или е възможно съществено да промени икономическото поведение на потребителя. Твърди, че кредитополучателя – в положението си на по-слаба страна в отношенията си с продавача, не притежава икономически знания относно динамиката на валутните курсове и не може да направи правилна икономическа преценка какви задължения поема. Позовава се на чл. 5 от Директива 93/13, съгласно която предлаганите в писмен вид договорни клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език, като сочи, че Съдът на ЕС е постановил, че за кредитоплоучателя е от основно значение да бъде информиран преди сключване на договора за договорните условия и за последиците от това сключване. Твърди, че банката е увеличила лихвите без правно основание за това – въз основа на нищожни клаузи от договора, като счита за неравноправни клаузите на чл. 6, чл. 7 и чл.

8 от Договора. Твърди, че определеналянето на лихвения процент, чрез установяване на едностранна възможност за банката да увеличава последния, е установено в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото лихвения процент включва необективни фактори и величини, определеналяни единствено от банката. Твърди, че едностранното изменение на договорната лихва противоречи на принципа на добрите нрави, като е нарушена еквивалентността на договорните престации. Сочи, че нищожните клаузи не пораждат права и задължения за страните, поради което банката е получила и претендира сумите без наличие на правно основание за това. Счита, че методиката, по която се определеналя базовият лихвен процент е неопределена. и неопределеналяема, което е в противоречие с добрите нрави, императивните норми на закона и създава дисбаланс между правата на страните по договора за кредит. Позовава се на практика на СЕС, съгласно 4 която съдът следва да следи служебно за неравноправния характер на клаузите в договорите, в който смисъл счита, че съдът следва да осъществи проверка и извън наведените възражения в отговора на исковата молба.

Позовава се на практика на Върховния касационен съд, като сочи, че за да бъде обявено вземането за предсрочно изискуемо, следва да е отправено изявление от банката до длъжника, което изявление да предхожда депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като поддържа, че в случая липсва надлежно връчено уведомление за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо. Оспорва връчването на уведомление за предсрочна изискуемост, тъй като от приложените по делото документи се установява, че последното е връчено на *** на кредитополучателя, която не му е предала съобщението. Сочи, че изявление за обявяване на предсрочната изискуемост не е надлежно отправено до поръчителя, от който момент започва да тече срока по чл. 147 ЗЗД. Предвид така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Разпечатката съдържа 16 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc216291-da15-4ad3-b3b6-3541e26d0acf