Решение № 317 от 30.06.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Дупница, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20211510102547 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 чрез адвокат А.К. - САК срещу Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр. ***.

Ищецът твърди, че на 01.02.2008 г. в гр. Дупница е сключен договор за потребителски кредит № FL351921 между „Юробанк И Еф Джи България” АД, в качеството му на кредитор и ответника качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателите паричен кредит в размер на 10 000 лв. сумата е усвоена от ответника (банково бордеро с № 1969121/01.02.2008 г.). С подписването на договора ответникът се е задължили да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 01.03.2008г., включващи главница и лихва в размер на 116, 11лв. за първите шест месеца от срока на договора и 120, 34 лв. - за всяка следваща година до края на срока на договора. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 01.02.2018г. Годишният процент на разходите по разрешения кредит е 8, 28 %. За усвоения кредит кредитополучателят заплаща на банката през първите шест месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България” АД за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на - 0, 400 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на ПБ АД за потребителски кредити е в размер на 8, 250 %. След усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща месечните си вноски, като останала непогасена сума по кредита в общ размер на 10 356, 09 лв., от които главница 9 099, 40 лв., договорна лихва 1 256, 99 лв., а в настоящето производство ищецът претендира сумата в размер на 1 822, 79 лв., представляваща част от дължима и изискуема главница в общ размер на 9 099, 40лв., дължима за периода 01.11.2016г.-01.02.2018г. На основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и 1 приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на ответника Р.С. И. с ЕГН **********, произтичащо от договор за потребителски кредит FL351921/01.02.2008г. било изкупено от ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и до длъжника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като писмото било върнато в цялост с отбелязана причина за неполучаването „лицето е в чужбина“. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд - Дупница за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гражданско дело № 2182/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница, по което е издадена заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът Р. С. ИЛ. е подал възражение, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по договор за потребителски кредит № FL351921 от 01.02.2008 г. ответникът му дължи сума в размер на 1 822, 79 лв., представляващи част от неизплатена главница в общ размер на 9 099, 40 лв., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. З.Г. от АК – Кюстендил, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора. Прави се възражение за погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит № FL351921 от 01.02.2008 г., и Банково бордеро с № 1969121/01.02.2008 г., е видно, че между „Юробанк И Еф Джи България” АД в качеството му на кредитор и Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр. *** в качеството му на кредитополучател е сключен договор за паричен кредит в размер на 10 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на Р. С. ИЛ., ЕГН **********, произтичащо от сключения Договор за потебителски кредит № FL351921 от 01.02.2008г. е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – ищецът в настоящото производство.

От представеното по делото пълномощно е видно, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.

Изпратено е уведомление до ответника в процеса за настъпилата цесия по отношение задължението му към „Юробанк България“ АД, което е върнато с отбелязване, че лицето е в чужбина.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ц.В.., неоспорено от страните, от което се установява, че на Радовслав Сашев И. е отпуснат кредит от „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с размер 10 000 лв. и за периода от 01.03.2008г. до 22.04.2010г. кредитополучателят е извършвал плащания в размер на 2 493, 20 лв., от които: 899, 87 лв. платена главница, 1 534, 54 лв. платена лихва и 58, 79лв. платена наказателна лихва и такси. На 23.04.2010г. ответникът е преустановил плащанията си по Договор за потребителски кредит FL 351912 от 01.02.2008г., сключен между него и „Юробанк И Еф Джи България“ АД и след тази дата не са внасяни суми за захранване на банкова сметка BG 07 BPBI 1061 0202 02, за периода до 18.01.2016г. Установява се, че размерът на задължението към 31.12.2015г. - датата на цесията, разбито по пера (главница, просрочена главница, договорна лихва, наказателна лихва, такса обслужване на разплащателната сметка и т.н.) е: задължение за главница в 2 размер от 9 100, 13лв., от които 8 418, 24 лв. редовна главница и 681, 89 лв. просрочена главница; задължения за лихви в размер 1 256, 99 лв., от които 507, 51 лв. лихва на редовна главница и 749, 48 лв. лихва на просрочена главница, и просрочени лихви в размер на 1 083, 50 лв. Размерът на дължимата законна лихва върху претендираниата главница според експертизата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до 18.05.2022г. е 369, 03 лв. Вещото лице сочи, че няма извършени плащания от ответника по сметката на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД след 18.01.2016г. – датата на цесията.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът прави възражение с правно основание чл. 110 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Исковете – предмет на производството са допустими – предявени са в срока по чл.

415 ГПК от активно легитимирана страна.

По отношение основателността на същите:

Възражението за недължимост и на претендираните с исковата молба суми поради това, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като е ненадлежно уведомен за цесията – съдът намира за неоснователно. Задължението за съобщаване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице от една страна, от друга страна константната практика на ВКС сочи, че връчването на исковата молба представлява уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.

Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.

Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл.

430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 01.02.2018 г.

Това е и датата спрямо която следва да се прецени дали е изтекла предвидената в закона погасителна давност за процесното вземане. Видно от приложеното към делото ч.гр. дело № 2182/2021г. по описа на РС – Дупница, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с депозирането на което кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си е предявено преди изтичане на давностния срок, което заявление за издаване на заповед за изпълнение е равняващо се на предявяване на иск за вземането.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият състав на съда, като съобрази 3 предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите на ответника, че процесният договор не отговоря на изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Ответникът освен това е правил плаюания по него, т.е. разбирал всички негови клаузи. При това са неоснователни възраженията на ответника за недължимост на претенцията към него от страна на ищеца в тази насока.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc202358-9f45-4b5a-811c-bc1fe866d0e0