Решение № 260165 от 08.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260165

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 08. 06. 2021 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 14. 05. 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА

ЧОЛАКОВА с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия

СПАСОВ т. дело № 166 по описа на ПАС за 2021 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби насочени против постановеното по т. дело № 10/2020 г. по описа на См ОС решение за следното:

ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,

ЕИК********* да заплати на С.О.М., ЕГН **********,***, сумата 80 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от изживени болки, страдания и психически стрес от получени от него телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 10. 09. 2019 г., което е причинено от водача на товарен автомобил „К. ****“, рег. № ** **** **, собственост на „В.-*‘‘ЕООД, с. Б., което е било застраховано в ЗК „Л.И.“АД, гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сумата 177, 74 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в разходи за проведено лечение и диагностични процедури, ведно със законните лихви върху сумата 80 177, 44 лв. от 11.12.

2019 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О.М., ЕГН

********** срещу З.к. „Л.И.“ АД, гр. С., ЕИК ********* иск по чл.

432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП на 10.09.2019 г. за разликата между претендираните 160 000 лв.п и присъдените 80 000 лв.

ОСЪЖДА С.О.М., ЕГН ********** да заплати на З.к. „Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК********* съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 449, 50лв. съобразно отхвърлената част от предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр.С.,

ЕИК********* да заплати по сметката на Смолянския окръжен съд дължимата ДТ в размер на 3 207, 10 лв. съобразно уважената част на предявените искове.

ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“ АД, гр. С.,

ЕИК********* да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. И.Г. дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената защита на ищеца в размер на 2 935, 32лв.

Едната жалба е подадена от С.О.М., ЕГН ********** и с нея се обжалва постановеното от См ОС решение в отхвърлителната му част за разликата между дължимите му се 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и присъдените такива от 80 000 лв., т.е. за сумата от 40 000 лв., респ. в частта осъждаща го да заплати разноски по съразмерност на застрахователя с оглед отхвърлянето на претенцията за същата.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска за още 40 000 лв.

Другата жалба е подадена от З.к.

„Л.И.“ АД, гр.С., ЕИК********* и с нея се обжалва осъдителната част от решението на См ОС за сумата над 50 000 лв., т.е. за разликата между присъдените 80 000 лв. и дължимите се според застрахователя 50 000 лв., респ. и частта от решението осъждаща го да заплати ДТ и адвокатско възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА за тази разлика .

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за неимуществени вреди за същата.

Всяка от насрещните по двете жалби страни е изразила становище за неоснователността им.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На

06.02.2020 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от С.О.М., ЕГН **********,*** искова молба против З.к. „Л.И.“ АД, гр. С., ЕИК*********.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10. 09 .2019 г., на път *** ****при движение от с. Б. към с. Б., община Д. на 1 км преди с. Б., В. С. Д. при управление на товарен автомобил „К.

****“, рег.№ ** **** **, собственост на „В.*“ЕООД, с.Б. изгубил контрол върху управлението на автомобила и той паднал от дясно на моста в реката. Във връзка с произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 252р1122 от 10. 09. 2019год. и акт за установяване на административно нарушение на водача.

Едно от пострадалите от ПТП-то лица бил ищецът, който бил пътник в същия. Сочи се, че при падането на товарния автомобил в реката ищецът загубил съзнание за неопределено време, но се свестил след като в гърлото му влязла вода и се задавил. Изпитвал изключително силни болки в коремната област и гърба.Първоначално бил транспортиран в ЦСМП, гр.Д. и след преглед там бил откаран в МБАЛ „Д-р Б.ш.“АД, гр. С.. Оплакванията му били за загуба на съзнание за неопределен период от време, главоболие, болки в ляво рамо, гръден кош, кръста и за задух. След извършените изследвания се наложила незабавна хирургическа интервенция за отстраняване на необратимо увреден орган- слезка. В тази връзка се твърди, че при отварянето на корема се установило наличие на 1, 5 литра кръв в коремната кухина. Била установена пълна руптура на слезката в долната третина и хематом в задкоремните тъкани. Прави се извод, че тези увреждания били опасни за живота, което при липсата на хирургична намеса би довело до този хеморагичен шок.

Освен за увреждания в коремната област се споменава за увреждане на лявата раменна става. То било изключително болезнено,трайно и необратимо. Във връзка със същото 1 месец след ПТП-то на ищецът бил направен нов преглед при ортопед,който констатирал деформация на лявата раменна област с данни за тотална луксация на лявата акромиоклавикуларна става, силна болезненост в същата, дефицит на движение на раменната става и абдукация до 30 градуса. Твърди се, че тази травма станала пречка ищецът практически да упражнява ежедневните си дейности. Болката била постоянна, на моменти много силна, при движение рамото „изскачало“.

Споменава се също, че при спане не можел да се лежи върху болезнената лява част на тялото, което водело до безсъние и болки в дясната част на тялото с оглед постоянното й натоварване. Твърди се и че личната хигиена на ищеца в първите месеци след катастрофата се поддържала от съпругата му, а по-сериозни трудова дейност изобщо не могъл да извършва или да помисли тогава, а и сега.

Лечението на увреденото рамо се свързва с проведени рехабилитационни процедури първоначално в медицински център „А.-Г.Д.“ ЕООД, а в последствие в специализирана болница за рехабилитация „О.“ ЕООД, гр. Д.. При приемането в тази последна болница било констатирано, че ищецът е с отпуснато ляво рамо и щадяща рамото поза при стоеж. Имал умерено изразен функционален дефицит, поради намален обем на движение в двете раменни стави с перистиращи оток и болка, засилващи се при физическо натоварване. Установен бил и ограничен обем на движение за флексия и екстензия, абдукация и адукция, вътрешна и външна ротация в раменните стави, повече в лявата с болка усилваща се при съпротивление и физическо натоварване. Имал и палпаторна болезненост в зоната на залавните инсерции, снижена мускулна сила и тонус в горните крайници,т рудно движение на ръцете от рамената и лека мускулна хипотрофия на ляво рамо.

След рехабилитацията болният бил изписан в по-добро общо състояние при намалени болки и увеличен обем на движение, но липсвало възстановяване на състоянието от преди катастрофата.

Така описаните телесни увреждания и последиците от същите се свързват с изпитване на физическите болки, болезнено възстановяване, а и претърпян психически и емоционален стрес. Сочи се, че физическите болки и страдания са се отразили неблагоприятно върху цялостното душевно състояние на ищеца. Това го накарало да направи психологическо изследване, според което е налице остро посттравматично стресово разстройство с голяма гама изразност на симптомите. Отчетени били нива на умерено-тежка депресия, висока тревожност и наличие на остро посттравматично стресово разстройство. Психологът констатирал демотивация на ищеца за заемане с дейности и активности за социална комуникация и реализация като среща с приятели, гледане на телевизия, разходка в гората и др. Преживеният шок довел до трайни нарушения в съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието.

Твърди се, че М. продължава да чувства болки в коремната област и до момента.

Раменната става продължавала да „изскача“ от гнездото си, а това причинявало значителни болки и страдания. Работоспособността му била незначителна, защото не можел да извършва никакви дейности извън такива за лично обслужване.В тази връзка се сочи, че преди инцидента той бил изключително динамичен по цял ден се е занимавал със селскостопанска работа, добив на дървесина и помагал на съселяните си. Бил изключително здрав и не посещавал болнични заведения.

Произшествието коренно променило начина му на живот. След него си стоял предимно в къщи, не се срещал с приятели, социалните му контакти силно се ограничили. Не бил в състояние да работи и помага, да изкарва допълнителни приходи.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени в размер на 170, 74 лв. разходи за лечение и диагностика и 160 000 лв. неимуществени вреди.

В тази връзка се споменава, че товарният автомобил има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД, гр. С., което обуславяло възможност застраховател да го обезщети за претъпените от произшествието вреди..

Той отправил до ответното дружество застрахователна претенция на 26.11.2019 г. С писмо изх.№ 987 от 28.01. 2020 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца с мотива,че няма доказано по безспорен начин виновно поведение на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ и в случая се касае за случайно събитие.

Посочено е, че отказът на застрахователя да заплати дължимото му се обезщетение обуславяло интереса да поиска осъждането на същия от См ОС за заплащане на 160 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от получените телесни увреждания в резултат на ПТП-то и 177,74 лв. обезщетение за имуществените вреди изразяващи се в направени разходи за лечение и диагностика. Претендира се и присъждане на закона лихва върху двата вида обезщетения от датата на произшествието-10.09.2019 г.

Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, но не оспорва факта, че е застраховател на МПС-то, с който е осъществено ПТП - то по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорени са обаче твърденията, че ПТП – то е настъпило единствено поради извършените действия от водача В. Д.. Оспорен е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието и твърдението, че то е станало факт поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Д..

Във тази връзка е направено позоваване на констатациите в образуваното и прекратено наказателно производство намиращи се по ДП № 194/ 2019 г. по описа на РУ- Д. и ПП № 649/ 2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. Д.. Анализът на същите е довел ответника до извод, че причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие е изгасването на двигателя на товарен автомобил и изчезване на хидравликата,която управлява волана на автомобила. В тази връзка се прави извод, че не била налице вина от страна на водача за ПТП-то било налице случайно събитие.

Наред с това са оспорени и някои от твърденията на ищеца, че описаните телесни и психически увреждания са в резултат на ПТП от 10.09.2019 г.

В тази връзка се сочи, че при приемането на ищеца в болницата било установено, че е в добро общо състояние и в съзнание. Имал травма на далака без открита рана в корема, контузия на главата и луксация на акромиоклавикуларната става. Реално са оспорени твърденията за загуба на съзнание, за това че получената травма на ставата е необратима, че при движение рамото „изскача” от раменната става. В тази връзка е оспорено и твърдението, че увреждането на ставата е довело до множество болки и страдания за непосочен период от време, до невъзможност да се извършват всякакви дейности извън тези за лично обслужване. Изразено е и мнение за липса на остро посттравматично стресово разстройство, както и че не може да се говори за незавършеност на възстановителния период от травмите.