Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1622 от 28.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4542/2024
Вид
Решение № 1622
Подписан
28.11.2024
В сила
20.12.2024
Състав
Ася Трифонова Ширкова

Цитирани разпоредби

  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Плевен, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430104542 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “****, гр.***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*** район ********** 4, **** ***, сграда 6 против Л. Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр.*** №6 ап.2.

Ищецът твърди, че на 08.10.2021г. между страните било сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895394881 за срок от 24 месеца с абонаментен план с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 44,99 лева , а след изтичане на договора 49,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си в размер на 152,16 лева., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2022г. – 04.06.2022г. Поради това ищецът твърди, че му била начислена неустойка в размер на 152,84 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Твърди, че сумата била начислена във фактура 7339175599/05.08.2022г.

Твърди, че на същата дата ищецът сключил с ответника договор за лизинг с който предоставил за временно и възмездно ползване устройство Самсунг Галакси А52 с обща лизингова цена 473,57 лева, дължима чрез 1 внасяне на 23 месечни лизингови вноски, в размер на по 20,59 лева. Твърди, че по договора ответникът не е заплатил и дължи сума в размер на 391,21 лева формирана от лизингови вноски за отчетен период 05.03.2022г. - 04.08.2022г.

Твърди, че поради неизпълнение по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер 359895394881, ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 222,11 лева представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.

Ищецът твърди, че на 10.03.2022г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният оператор като лизингодател, сключил с ответника лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,15 лв. Твърди, че по този договор ответникът дължи сума в размер на 123,60 лв. , формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2022г. - 04.08.2022г.

Ищецът твърди, че на същата дата 08.10.2021 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 18,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 23,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 66,09 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2022г. — 04.06.2022г. , като вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор му начислил неустойка в размер на 85,68 лв,, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси във фактура №733 9175599/05.08.2022г.

Ищецът твърди, че на 10.03.2022г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 45,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 146,00 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2022г. - 04.06.2022г., поради което и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор му начислил неустойка в размер на 155,30 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси във фактура №7339175599/05.08.2022г.

Твърди, че на същата дата — 10.03.2022г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят му предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S21 FE 5G 128GH White за обща лизингова цена в размер на 1 195,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни 2 лизингови вноски, всяка от които в размер на 51.99 лв. Ищецът твърди, че по договора за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ размер на 1237,15 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2022г. 04.08,2022г. Твърди, че поради неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** ответникът дължи сума в размер н а 235,83 лв., представляваща разликата между цената на устройството SAMSUNG Galaxy S21 FE 5G 128GB White без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура №73 39175599/05.08.2022г.

Твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл.2 от същите. Ищецът твърди, че въпреки неизплатените общи лизингови суми, предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.

В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми, за които има издадена заповед за изпълнение.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който назначения особен представител на ответника оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че след като договорите са писмени, за прекратяването им, ищецът е следвало да уведоми ответника. А след като не са прекратени по надлежния ред, претенцията за неустойка се явява неоснователна. Твърди, че неустойката се претендира на основание неравноправни клаузи, поради което претенцията е неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 2982/2024г., по което съдът издал заповед за изпълнение №1696/01.06.2024г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор, както и размер и изискуемост на вземанията.

По делото е представен Договор за мобилни услуги № 624660925 от 19.05.2021г., (лист 15) с който се предоставя мобилен номер 895394881.

Установява се от договора, че е със стандартен месечен абонаментен план в размер на 41,99 лева, а за първите 24 месеца месечният абонамент е с цена 36,99. Към същия договор е представена декларация съгласие, че на ответника е връчен препис от Общи условия. Представено е допълнително споразумение към договора от 08.10.2021г., по силата на което страните са приели месечен абонаментен план да бъде в размер на 49,99 лева, като преференциялната цена за първоначалния срок е 44,099 лева. Към плана е приложена и ценова листа 3 за предоставените услуги и цените им.

На същата дата – 08.10.2021г. страните са сключили Договор за лизинг (лист 24), с който ответникът е получил устройство, за което се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 494,16 лева. В договора за лизинг е инкорпориран погасителния план, от който е видно, че страните са се споразумели, устройството да бъде изплатено на лизингодателя но 23 месечни вноски в размер на по 20,59 лева. С подписването на договора за лизинг, в чл.4, лизингополучателят декларира, че е получили от лизингодателя устройството в годно за употреба състояние, функционира изрядно и напълно съответства на техническите характеристики. От договора е видно, че стандартната цена на устройството е 909,90 лева, като потребителят ползва отстъпка в размер на 415,74 лева.

По делото е представен Договор от 10.03.2022г. по повод споразумение с предпочетен номер ***, с който на ответника са предоставени на лизинг за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,15 лв.

Представен е договор от 08.10.2021г. (лист 30), в който е посочено, че на ответника са предоставени мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 18,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 23,99 лв.

По делото е представен договор от 10.03.2022г. , с който ищецът предоставил на ответника мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 45,99 лв.

Представен е договор за лизинг от същата дата на лист 41, с който по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор като лизингодател, предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S21 FE 5G 128GH White за обща лизингова цена в размер на 1 195,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 51.99 лв.

С оглед на така представените писмени договори, съдът приема за безспорно, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответницата ползването на услуги и ползването на устройства и базови аксесоари на лизинг при условия и такси, посочени във всеки един от договорите.

От заключението се установява, че ответникът не е заплатил задълженията си по пет броя фактури за периода от месец април 2022г. до месец август 2022г. Установява се от заключението, че във всяка фактура са 4 начислени задължения по различни договори. Договорите са регистрирани на ответника с един абонатен номер, за който са издадени следните фактури :

№ 7333822027/05.04.2022г. за сума в размер на 211,63 лева № **********/05.05.2022г. за сума в размер на 197,04 лева № 7336450284/05.06.2022г. за сума в размер на 188,77 лева № 7337887833/05.07.2022 за сума в размер на 67,12 лева, както и фактура за неустойка № 7339175599/05.08.2022г. за сума в размер на 2967,97 лева.

При направената справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е установило, че общото задължение по петте фактури възлиза размер на 2967,97 лева и включва :

Задължение за разговори и услуги – 20,96 лева, които са фактурирани по фактури : № 7333822027/05.04.2022г. – 12,69 лв; № **********/05.05.2022г – 8,262 лв. В тези суми влизат и задължения от получаване на входящ трафик при неплатено в срок задължение, което съгласно условията на договора се таксува 0,75 лв без ДДС или 0,90 лв с ДДС на номер. Тази сума съдът приема, че се дължи от ответника, тъй като се установи, че са налице сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, ищцовото дружество е предоставило посочените в договорите услуги и по делото не се установи ответникът да ги е заплатил.

По отношение на претенцията в размер на 29,98 лева, която сума е включена в графа застраховки и е част от претендирана сума във фактури, както следва:

№ **********/05.05.2022г. – 14,99 лева

№ 7336450284/05.06.2022г. – 14,99 лева, съдът приема следното:

Във втората част на всяка от посочените фактури е начислена сума от 14,99 лева без ДДС, дължима за застраховка. Видно от приложените по делото договори за лизинг на устройства и базови аксесоари, никъде в същите не е отразено, че за вещите има сключен договор за застраховка. Не е ясно срещу какви рискове е сключена застраховката, дали касае получените на лизинг устройства и базови аксесоари. Не са представени доказателства, че ищецът като собственик на лизинговите вещи е платил съответните суми дължими по договор за застраховка. Поради това, съдът счита, че претенцията за 5 застраховка в размер на 29,98 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, още повече, че рискът от погиване на вещта е за лизингополучателя.