Решение № 788 от 26.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201171 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Д. С. от гр.Балчик срещу Наказателно постановление № 26-0819-000275/25.02.2026г. на началник група в ОДМВРВарна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 102,26 евро /200,00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и глоба в размер на 115,34 евро /30,00 лева/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.В. П. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително привежда аргументи за непълнота на описанието на първото нарушение, което счита за ненадлежно конкретизирано. Намира за недоказано извършването на второто от вменените на жалбоподателя нарушения, като твърди, че не е установено причиняването на щети при управлението на МПС. Изтъква, че не са съпоставени щетите по 1 двата автомобила и не е извършена преценка дали е възможно същите да се получат в конкретната ситуация. Твърди, че водачът е контактувал с жена, представила се за собственик на паркирания автомобил, която не е имала претенции, във връзка с което претендира, че жалбоподателят не се е отклонил съзнателно от задълженията си, като е напуснал мястото на инцидента.

Привежда и доводи за отсъствие на третото от описаните в НП нарушения, тъй като в съответния момент жалбоподателят не е имал качеството водач на МПС и не е бил задължен да носи свидетелството си за правоуправление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.01.2026г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 320” с рег.№ *** по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна.

Около 13,50ч. той спрял автомобила на паркинга на комплекс „ТК Приморски парк“ в гр.Варна, пред редица паркирани перпендикулярно спрямо него автомобили, в очакване на своя приятелка-св.В. Т.-П., която пазарувала в магазина. Същевременно един от паркираните автомобили потеглил и за да му предостави възможност да се изтегли, жалбоподателят предприел движение на заден ход, при което блъснал паркирания вдясно от него в реда на паркираните превозни средства, лек автомобил марка „БМВ Х4“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, ползван от Ф. Г.а И. от гр.Варна. След това жалбоподателят се преместил малко по-напред и продължил да чака приятелката си, без да излиза от автомобила. В този момент към него се приближила неустановена по делото жена, която го заговорила през прозореца и му обърнала внимание, че е увредил другия автомобил. След кратка размяна на реплики жалбоподателят излязъл от автомобила си и се приближил до паркираното превозно средство, като неустановената жена му посочила охлузеното при маневрата му място. С. огледал охлузването по автомобила, но след това жената си тръгнала, при което жалбоподателят се върнал при своето превозно средство. В същото време от магазина излязла св.Т.-П., двамата се качили в автомобила и отпътували.

На следващия ден Ф. И. подала жалба срещу водача на автомобила, причинил вреди по нейното МПС, като посочила, че разполага с видеозаписи, отразяващи инцидента. Изясняването на обстоятелствата по случая било 2 възложено на св.К. Г. И.-служител при сектор „Пътна полиция“-Варна, който се запознал с видеозаписи от охранителни камери, заснели ситуацията, след което установил самоличността на жалбоподателя, снел сведения от него и придружителката му и извършил проверка на всички обстоятелства около произшествието. В хода на проверката св.И. установил наличие на охлузване на страничната задна дясна част на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и охлузване по предната част на другото превозно средство, в близост до регистрационната табела, и преценил, че вината за настъпването им е на жалбоподателя. Поради това на 15.02.2026г. му съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че при извършване на маневра „движение назад“ не е оставил достатъчно странично разстояние и е блъснал паркиран автомобил, като е причинил ПТП с материални щети; за това, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, като не е уведомил органите на МВР, както и за това, че не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения и изразено несъгласие с констатациите. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 25.02.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В. С. била наложена глоба в размер на 25,56 евро /49,99 лева/ за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 102,26 евро /200/ лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, както и глоба в размер на 15,34 евро /30 лв./ за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, която в основни линии не се оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В. Д. С. и В. С. Т.-П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на св.С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да го е познавал, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Показанията му се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с найсъществено значение са приобщените копия от Протокол за ПТП, Сведение от 15.02.2026г. (в която жалбоподателят удостоверил, че на посочената в НП дата е управлявал лично процесния автомобил), Жалба от Ф. И. и др., които кореспондират както помежду си, така и на показанията на свидетеля, като подкрепят извода за тяхната достоверност.

По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитана и св.Т.-П., която твърди, че непозната за нея рускоговоряща жена се е представила за собственик на паркирания автомобил и е имала някакви претенции, но самата 3 свидетелка не е установила наличието на щети по превозните средства.

Заявява и че едва при отиването си в сектор „Пътна полиция“ двамата с жалбоподателя са разбрали, че въпросната жена не е собственик на другото МПС.

Доколкото св.Т.-П. е в близки отношения с жалбоподателя и следователно не се явява незаинтересуван и непредубеден свидетел, съдът намира, че показанията й следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като обективни. Така съдът приема за недостоверни твърденията на свидетелката, че по автомобилите не е имало щети, тъй като това обстоятелство се опровергава от показанията на св.С., който лично е констатирал наличието на такива. Не могат да бъдат кредитирани и твърденията, че неизвестната жена се е представила за собственик на другия автомобил. Липсва каквато и да било логична причина едно лице в подобна ситуация да твърди, че е собственик на автомобил, към който няма никакво отношение. Поради това и при липсата на други доказателства, които да подкрепят това твърдение, съдът счита същото за недостоверно и не приема за установено жената, посочила на жалбоподателя причинените вреди по другия автомобил, да се е представила за негов собственик.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Именно в качеството на веществено доказателство е ценен въпросният видеозапис, приобщен към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие. Въз основа на този видеозапис св.С. е установил механизма на произшествието и самоличността на жалбоподателя. При възпроизвеждането на видеозаписа в съдебно заседание се установи, че актосъставителят правилно е изяснил обстоятелствата около произшествието. На видеозаписа ясно се вижда предприемането на маневра „движение назад“ от страна на жалбоподателя, както и леко отместване на другия автомобил, доказващо наличието на контакт между двете МПС /най-ясно видимо е преместването на гумата на паркирания автомобил в 13ч. 47мин. 12с. от записа/.

Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган относно настъпилото произшествие и относно настъпилото ПТП за доказани по несъмнен начин, като прецени, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложената по-горе фактическа обстановка.

4

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в частта, касаеща първите две нарушения, не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ).

Описанието на първите две нарушения е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. (По отношение третото от описаните нарушения е налице непълнота, която съдът намира, че следва да обсъди едновременно с приложението на материалния закон).