Решение № 789 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20261100900243 по описа за 2026 година

Производството е по чл.155, ал. 1, т.3 от ТЗ за прекратяване на търговското дружество „БРЕСТАР“ ЕООД, ЕИК 202260148 поради обстоятелството, че не е вписан нов управител след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала М.Г.Б., починал на 26.07.2024г.

С отговора на исковата молба ответникът „БРЕСТАР“ ЕООД, ЕИК 202260148 чрез особения представител адв. А. Д., не оспорва обстоятелството, че едноличният собственик на капитала и управител на дружеството е починал на 26.07.2024 г. и че в предвидения в закона срок няма вписан нов управител, но твърди че прекратяването настъпва по силата на чл.9, т.5 от учредителния акт, евентуално няма данни за приемане на наследството на починалия ЕСК и управител от наследниците му по закон, съответно не им е дадена възможност да заявят дали приемат да продължат дейността му или не.

СЪДЪТ като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира иска за основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ по иск на прокурора Съдът прекратява търговското дружество, ако то няма вписан управител в продължение на повече от три месеца. Видно от справката в ТР, едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „БРЕСТАР“ ЕООД, ЕИК 202260148 е лицето М.Г.Б., починал на 26.07.2024г и в продължение на повече 1 от 3 месеца няма вписан нов управител на дружеството в регистъра.

Следователно, от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството няма вписан нов управител в посочения в закона срок, поради което следва да се прекрати.

Извод в различна насока не следва от възраженията в отговора за настъпване на прекратяване на дружеството по силата на учредителния му акт, респ. закона (чл.157 ТЗ), нито от обстоятелството, че не са търсени наследниците на починалия управител, респ. не им е определян срок за приемане на наследството и заявяване продължаването на дейността на дружеството. По отношение на приложението на чл.157 ТЗ има постановено ТР№1/2020г на ОСТК на ВКС, съгласно което, прекратяване на дружеството, респ. заличаване, не може да настъпи при бездействие на наследниците, които не заявяват отпочване на производство по доброволна ликвидация на дружеството, затова производството по чл. 155, т. 3 ТЗ се явява единствения възможен начин да се стигне до фактическото заличаване на същото. А що се отнася до наследниците и тяхното уведомяване, респ. приемането на наследството на починалия ЕСК и управител, то следва да се посочи, че разпоредбата на чл.155, т. 3 ТЗ не съдържа такива предпоставки, поради което нито за Прокуратурата на РБ като ищец, нито за съда, съществува законово задължение за тяхното уведомяване. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството, тъй като, на първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител.

На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 1, изр. последно ТЗ.

Относно възнаграждението на особения представител съдът съобрази следното:

Първо измененията в ГПК и новата разпоредба на чл. 36а ( ДВ, бр. 17 от 2026 г.), съгласно която, когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район 2 по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл.

36, ал. 3 и 4. ЗАдв, според настоящия състав е все още неприложима. Към настоящия момент, не е част от обективното ни право новата Наредба за определяне на възнагражденията на адвокатите, която се очаква да бъде приета от Министерство на правосъдието, което формално е пречка за прилагане на новоприетите разпоредби в ГПК и ЗАдв, доколкото няма критерии за неговото определяне от адвокатския съвет към съответната колегия. До приемане на новата наредбата, компетентен да определи размера на възнаграждение остава съда.

Нещо повече, според настоящия съдебен състав и след нейното приемане, компетентността на съда няма да отпадне. Последното следва от разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която, съдът е този, който се произнася по разноските на страните с крайния съдебен акт, включително и относно възнагражденията на особените представители. Адвокатския съвет към съответната колегия не може валидно да определя възнагражденията на особените представители, т.к. това противоречи на Решението на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година постановено по дело C‑438/22, което макар прието за Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждение (отм.), е приложимо и към въведения нов ред относно възнагражденията на особените представители. Това е така, защото той нарушава правото на конкуренция по същия начин както и отменената Наредба №1, доколкото пряко определя възнаграждение, в чието договаряне не участва и при съобразяване на критерии, които нямат пряко отношение към производството, за което то се претендира (например съгласно чл.36, ал. 3, т. 3 ЗАдв се взема предвид времето за извършването и спешността на правната помощ, които зависят от поведението на страната, която се ползва от същата, т.е. къса се причинно-следствената връзка с неправомерното поведението на насрещната страна), и/или са откровено дискриминационни (разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 4 ЗАдв. дискриминира отделните членове на адвокатската колеги по образователен ценз, опит и специализация, давайки предимство на едни за сметка на други при сходно положени усилия за изграждане и провеждане на линията на защита, когато опитът, образованието и специализацията би следва да способстват за намаляване на времето и усилията на адвоката за извършването им). Не без значение е и 3 обстоятелството, че новият ред за определяне на възнаграждението, предвижда то да се извършва от несъдебен орган, но с обвързваща бюджета на съдебната власт сила, което законодателно решение е и със спорен конституционосъобразен ефект (дава право на небюджетна организация сама да определя как да се разходва публичен ресурс, което е без аналог в обективното ни право). Следователно единственият орган, който е компетентен да определи размера на възнаграждението на особения представител в производството по чл.155, т. 3 ТЗ е съдът, а относно критериите, по които това определяне следва да се извърши, то те са само: фактическата и правна сложност на делото, и то да е справедливо и обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС).

Фактическата и правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска, респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е. съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания, респективно помалко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък размер на възнаграждението.

В производството по чл.155, т. 3 ТЗ на доказване подлежат обстоятелствата дали има или не вписан управител на дружеството и дали е изтекъл тримесечния срок от настъпване на обстоятелствата довели до заличаването на предходния. Тези два факта, подлежащи на доказване са лесно установими, от вписванията в търговския регистър, които са публични, респ. настъпването на смъртта на управителя, както в процесния случай.

Следователно изначално производството по тези искове не е предвидено да разкрива признаци на фактическа и правна сложност, тъй като то не предполага нито упражняване на насрещни права, нито конституиране на други лица, то се развива и приключва в едно открито съдебно заседание.

В случая конкретното производство също не разкрива фактическа и правна сложност, по-голяма от типичната. Следователно положените от процесуалния представител усилия за подаване на отговор, с който се 4 признават и всички факти, от подлежащите на доказване от фактическия състав на иска, предполага определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер на сумата от 100,00 евро, която според настоящия състав е достатъчна да покрие справедливо времето, вложено/изразходвано от особения представител за изготвяне на отговора и за явяването му в откритото съдебно заседание и която сума съответства на приложените от особения представител пазарни аналози за средната цена на един час правна консултация (само за сравнение, възнаграждението на окръжен съдия за един час труд възлиза на 21,46 евро, която сума е 5-кратно увеличена с присъденото възнаграждение). При определяне на възнаграждението съдът не може да вземе предвид други обстоятелства и в частност такива относно платените от адвоката данъци, осигуровки, наеми за кантора, консумативи, членски внос, други разходи за издръжка на семейството му, т.к. освен че нямат никакво пряко отношение към производството, за всеки адвокат те са различни (не са константна величина) и са със строго личен, а не обективен характер (няма нормативен стандарт нито за големината на офиса на адвоката, нито за наемната цена, при която да го ползва, нито за броя и възнаграждението на помощния персонал, който назначава, нито какъв стандарт на живот да поддържа)). Същото така не може да се очаква, че от едно дело, процесуалния представител следва покрие всичките си екзистенциални нужди за месеца и/или за цялата година, а те следва да се разпределят пропорционално между всичките му дела и консултации (аргументът следва от начина, по който се заплащат данъците и осигуровките в страната), което прави съобразяването им още по-малко възможно по всяко дело, доколкото към настоящия момент не е ясно нито бройката на делата и консултациите, които вече е предоставил (преди настоящото дело), нито делата/консултациите до края на годината, по които ще бъде ангажиран. Не могат да се вземат предвид и пазарните аналози на възнагражденията на адвокатските услуги в други държави от ЕС, т.к. реда и начина за определянето им за вяска държава-членка е различен, както и стандартът на живот във всяка една от тях.

С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да се осъди да заплати разноски по делото в размер на сумата от 40,90 евро ДТ и сумата от 100,00 евро, възнаграждение на назначения особен представител.

При тези мотиви, съдът

5

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „БРЕСТАР“ ЕООД, ЕИК 202260148, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Яворов, бл. 38, вх. А, ет. 4, ап. 11.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47, ал. 6 ГПК вр. чл.36, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за особения представител адв. А. Д. в размер на сумата от 100,00 евро, платима от бюджета на съда, за което да се издаде РКО.

ОСЪЖДА „БРЕСТАР“ ЕООД, ЕИК 202260148 да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 40,90 евро и сумата от 100,00 евро, възнаграждение на назначения му особен представител.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване в ТР след влизането му в сила, за да се извърши ликвидация на дружеството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6