Определение № 428 от 23.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Разград, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500266 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“АД, представляван от Д.Шумаров и М.Ванева, против разпореждане № 2430/17.06.2026г. по ч.гр.д. № 1222/2026г. на РС Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Юробанк България“АД против А. В. С. за следните суми: 1419.20 евро главница, дължима за периода 15.06.2025 г.

04.06.2026 г. по договор за кредит № PLUS-18777543, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 362.69 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 215.24 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 90.96 евро застраховка, начислени за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 92.04 евро такса за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г. Жалбоподателят излага твърдения, че районният съд неправилно е А.лизирал представените доказателства, поради което разпореждането е незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови издаване на заповед по чл.417 ГПК и изппълнителен лист.

Съдът констатира следното: „Юробанк България“АД е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против А. В. С. за следните суми: 1 419.20 евро главница, дължима за периода 15.06.2025 г. 04.06.2026 г. по договор за кредит № PLUS18777543, сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 362.69 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 215.24 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 90.96 евро застраховка, начислени за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 92.04 евро такса за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, договор, общи условия, 1 застраховка за кредитополучатели, договор за застрахователно посредничество.

Районният съд е дал указания на заявителя да представи информация за извършените от длъжника плащания по дата, размер и за погасяване на какви задължения по договора са послужили. В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил информация за направените от длъжника плащания, като е посочил, че платените по договора суми са 5 764,90 евро.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Първостепенният съд е приел, че застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя, независимо дали се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е процесния случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му и е включен в погасителния план, поради което представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, а липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК.

Въззивният съд приема частната жалба за неоснователна.

Сключеният договор между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. От представения договор за потребителски кредит е видно, че кредиторът е предоставил кредит в размер на 6000 лв. и 2134,80 лв. застрахователна премия, при посочен 43,81%.

С нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи за допълнителни услуги, свързани с кредита, в т.ч. и застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. От представения договор за застрахователно посредничество, сключен между кредитора и длъжника, се установява, че застрахователната премия ще бъде платена от длъжника, съгласно условията на договор за кредит PLUS-18777543. В чл.2 от договора за кредит е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска”.

Фактът, че застраховката е сключена още със сключването на договора, както и че 2 възстановяването й е включено в цената на месечната вноска по кредита /без ясното й разграничаване по размер в погасителния план/, води до извод, че същата представлява разход по кредита. Съвкупността от горните факти, както и обстоятелството, че застраховката е посочена в опреД.ето на общия размер на кредита, а в същото време в договора е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка е 0лв., мотивират настоящия съд да приеме, че целта е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Разходът за застраховка следва да се включи при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му води до липсата на яснота относно действителния размер на ГПР. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з.

Обобщавайки изложеното, въззивният съд споделя изводите на районния съд, че претендираните в заявлението суми не се дължат на заявителя, съгл. чл.23 ЗПК, при отчетено плащане от длъжника в по-висок размер от усвоената кредитна сума. Подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Юробанк България“АД против разпореждане № 2430/17.06.2026г. по ч.гр.д. № 1222/2026г. на РС Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Юробанк България“АД против А. В. С. за следните суми:

1419.20 евро главница, дължима за периода 15.06.2025 г. 04.06.2026 г. по договор за кредит № PLUS-18777543, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 362.69 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 21.01.2026 г., мораторна лихва в размер на 215.24 евро, начислена за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 90.96 евро застраховка, начислени за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г., 92.04 евро такса за периода от 15.06.2025 г. - 04.06.2026 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3