Решение № 311 от 02.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110106781 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощник срещу Д. Д. Р., с постоянен и настоящ адрес: *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1199.32 лева, от които: 1026.26 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 31.01.2018 г., потребена в обект с аб. № *, находящ се в *; сумата от 149.35 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. – 22.05.2020 г.; сумата от 19.16 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.; сумата от 4.55 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2017 г. – 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.202 0 г. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 21364 по описа на Софийски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед от 02.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ . Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна 1 енергия за битови нужди от „Т. - С.“ ЕАД, одобрени с решение от 2016 год. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 год. Твърди се, че в изпълнение на чл. 138б от ЗЕ сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т. с.“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Т. с.“ ЕООД (извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Начислените за процесния период суми не са заплатени от абоната, независимо от настъпване на падежа на задълженията.

Ответникът – Д. Д. Р., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно: качеството на ответника – „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди; наличие на валидна облигационна връзка между страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна, т. е факта на доставка на твърдяните количества топлинна енергия и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума. В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

Съдът, след като съобрази отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът Д. Д. Р. е редовно уведомен при условията на чл. 45 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 19) и призовката (л. 24) са връчени на лично на адресата.

Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения се налага извод ът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

С оглед изхода на спора , на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и по арг. ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъждат и извършените в заповедното производство разноски, в общ размер на 75.00 лева, от които: сумата от 25.00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

2

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП , с оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство разноски, в общ размер на 650.00 лева, от които: сумата от 200.00 лева – заплатена държавна такса, сумата от 400.00 лева – депозит за КСТИЕ и сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Д.

Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, дължи на "Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 1199.32 (хиляда сто деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лева, от които: 1026.26 (хиляда двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 31.01.2018 г., потребена в обект с аб. № *, находящ се в *; сумата от 149.35 (сто четиридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. – 22.05.2020 г.; сумата от 19.16 (деветнадесет лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2018 г.; сумата от 4.55 (четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2017 г. – 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.202 0 г. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 21364 по описа на Софийски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед от 02.07.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * , сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски, сторени в производството по ч. гр. д. № 21364/2020 год. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * , сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:

- по следната банкова сметка с IBAN: *, ВIC *, „* *“ АД;

- по следния начин: на каса на „Т. С.” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4