Решение № 6669 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6669 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100507206 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 4836 от 28.03.2023 г., постановено по гр.дeло № 56911/2022 г. на СРС, Г.О., 33 състав, е осъдено ЗАД “Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на М.

Е. А., ЕГН ********** сумите, както следва: - 15533,14 лева на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените вреди на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег. № *******, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.06.2022 г., на бул.„Брюксел“, посока ул.„Мими Балканска“ в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева, считано от 20.10.2022 г. до погасяване на задължението и законна лихва върху сумата от 15433,14 лева, считано от 16.03.2023 г. до погасяване на задължението;

- 85 лева на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените вреди за разоборудването на лек автомобил „Ауди“, модел „А8“, с рег.№ ******* вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 14.06.2022 г., на бул.„Брюксел“ посока ул.„Мими Балканска“ в гр.София, ведно със законната лихва върху сумата от 20 лева, считано от 20.10.2022 г. до погасяване на задължението и законна лихва върху сумата от 65 лева, 1 считано от 16.03.2023 г. до погасяване на задължението; - 3138,09 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото. С определение № 17667 от 17.05.2023 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 56911/2022 г. на СРС, Г.О., 33 състав е отхвърлена молбата по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 109686/20.04.2023 г., подадена от М. Е. А., ЕГН ********** чрез адв.Й.А. за изменение в частта на разноските на решение № 4836 от 28.03.2023 г. по гр.дело № 56911/2022 г. по описа на СРС.

Срещу решението на СРС, Г.О., 33 с-в е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, гр.София, подадена чрез процесуалния представител юрк.И.Ц., с искане решението да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 11363,80 лв. до пълния уважен размер от 15533,14 лв. и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец М. Е. А., чрез пълномощника си адв.Й. А. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната от ответника част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от М. Е. А., подадена чрез пълномощника адв.Й.

А., срещу определение № 17667 от 17.05.2023 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 56911/2022 г. на СРС, Г.О., 33 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 109686/20.04.2023 г., подадена от М. Е. А., ЕГН ********** чрез адв.Й.А. за изменение в частта на разноските на решение № 4836 от 28.03.2023 г. по гр.дело № 56911/2022 г. по описа на СРС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че минималният размер на претендираното адвокатско възнаграждение е в общ размер на сумата от 2637,58 лв. с включен ДДС за предявените два иска, под който размер съдът не можело да намали следващото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита, въпреки направено възражение в срока, предвиден в чл.78, ал.5 от ГПК. В частната жалба е направено искане, съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да присъди на ищцата сторените от нея разноски в пълен размер на сумата от 3601,33 лв.

Ответникът по частната жалба „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.И.Ц., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли частната 2 жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата М. Е. А., срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.477 КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени 3 конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема за изцяло неоснователни изложените от ответника основни доводи във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. От друга страна, съдът намира, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая доказателствено искане е направено с въззивната жалба, но същото с определение постановено в публично съдебно заседание на 31.10.2024 г. е оставено без уважение, като неоснователно по съображения изложени в мотивите на същото. С оглед на което доводите на ответника за допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, досежно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза. Изготвената съдебноавтотехническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното 4 решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

На следващо място, като неоснователен следва да се прецени основния довод на ответника изложен във въззивната жалба, относно обстоятелството, че съдът е присъдил обезщетение за автомобила в размер на 15533,14 лв., като не е отчел наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. В процесния случай във въззивната жалба за първи път е изложен от ответника довод за наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Безспорно е обстоятелството, че възражение относно наличие на „тотална щета“ не е направено по делото от страна на ответника в надлежния срок/ с отговора на исковата молба/. Една от характерните особености на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства. Ответникът, съгласно чл.131, ал.2, т.5 ГПК е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж. т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл.146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва - с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения - как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Относимо възражение за наличие на „тотална щета“ на процесния автомобил, по което съдът дължи произнасяне не може да се прави след изтичане на преклузивните срокове по чл.133, във вр.чл.131 ГПК, след отделяне на спорното от безспорното по делото, след разпределение на доказателствената тежест, след изготвяне на доклада и приключване 5 събирането на доказателствата. Навеждането на нови факти във въззивната жалба, а именно относно наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ не са допустими във въззивната инстанция и не следва да бъдат разглеждани, като преклудирани. Същите не попадат в изключението- хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК.