Определение № 677 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500549 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ш. К. Б. ЕГН **********, живуща в Г.

,чрез пълномощника адв.В. В. от САК срещу определение № 15439/10.12.2024г. по гр.д. №8611/2023г., по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по гражданско дело №8611 по описа за 2023г. на Районен съд- Пловдив, ІV брачен състав поради отказ от иска, направен от ищеца М. Г. Б. ЕГН ********** по предявения иск срещу Ш. К. Б. ЕГН ********** с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Сочи се, че определението е неправилно, защото пълномощника на страната по делото е нямал изрично пълномощно да прави отказ от иска по чл.233 във вр. с чл.34 ал.2 и ал.3 от ГПК. Възразява се, че бъдещо потвърждаване на извършените процесуални действия по отказ от иска е недопустимо. Сочи се, че отказа от иска е злоупотреба с право от страна на ищеца по чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ, защото ищеца е завел бракоразводно дело в Г. и целта на ищеца е била ответницата да вложи целия си финансов ресурс по това дело в България, а цената за защита по процеса в Г. е финансово непосилно за ответницата. Сочи се че това е финансов и психически тормоз. Сочи се че делото пред РС Пловдив е в напреднала фаза, като адвокатите са положили голям труд за изясняване на меродавното в случая право. Сочи се и нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ, защото се злоупотребява с права. Иска се отмяна на обжалваното определение или алтернативно присъждане на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

В срок е постъпил отговор на жалбата от М. Г. Б., чрез адв.С. М. от гр.Пловдив, с която жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и се иска неговото потвърждаване. Към отговора е приложена и декларация на М. Г. Б., с която той потвърждава извършените от адв.С. М. процесуални действия изразяващи се в отказ от предявения иск.

1

Неоснователно е възражението на Ш. К. Б., че пълномощника на страната по делото е нямал изрично пълномощно да прави отказ от иска по чл.233 във вр. с чл.34 ал.2 и ал.3 от ГПК. Този процесуален пропуск при направеното искане за отказ от иска е саниран от ищеца по делото М. Г. Б., който с изрична декларация в настоящата инстанция /л.43/ е потвърдил това извършено процесуално действие от страна на своя пълномощник.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че това потвърждение не може да бъде сторено в тази фаза на съдебния процес. Доколкото процеса е висящ и все още не е приключил ищецът винаги може да потвърди процесуално действие на своя пълномощник по правилото на чл.101 от ГПК.

Недоказано е възражението на Ш. К. Б., че отказа от иска е злоупотреба с право от страна на ищеца по чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ, защото ищеца е завел бракоразводно дело в Г. и целта на ищеца е била ответницата да вложи целия си финансов ресурс по това дело в България, а цената за защита по процеса в Г. е финансово непосилно за ответницата. Това твърдение е недоказано по делото, защото не е доказано, че финансовите средства на ищеца М. Б. са несравнимо по-големи от тези на ответницата Ш. Б. и целта на отказа от иска в България е да се изтощава финансово и психически последната. По делото няма никакви доказателства ищеца М. Б. да е несравнимо по-богат от съпругата си Ш. Б. и да използва този факт за натиск върху нея. От развитието на делото до този момент не може да се направи извод, че същото е в напреднала фаза. Делото е започнало на 13.06.2023г., а е прекратено на 10.12.2024г. Същото е спирано и възобновявано, като са били решавани множество правни проблеми свързани с компетентния съд и приложимото право. Делото обаче изобщо не е в напреднала фаза. По делото още не е проведено дори първото заседание изискуемо по силата чл.143 от ГПК. Което е напълно разбираемо, защото по него до този процесуален момент се е изяснявал само въпроса, кое е приложимото право в случая българското или германското. И като се е стигнало от страна на РС Пловдив до извода, че е приложимо германското право е започнало неговото издирване и доказване. Едва в този процесуален момент ищецът е искал да оттегли, а покъсно и да се откаже от иска си. Което е напълно разбираемо, защото германския съд, много по-добре от българския съд познава своето право и ще го приложи по бързо и безпроблемно, а и съпрузите живеят в тази страна. Това според настоящият съд е напълно разбираемо основание за възникване на желание у ищеца по бракоразводното дело, последното да се прекрати пред българския съд, за да се реши от германски съд по неговото вътрешно право.

Поради което настоящият съд приема, че не е налице злоупотреба с право от страна на ищеца по чл.57 ал.2 от Конституцията на РБ.

Разноски за воденото дело на основание чл.78 ал.4 от ГПК жалбоподателката може да иска но пред първата инстанция по реда на чл.248 от ГПК, а не пред въззивния съд за пръв път. Ето защо по това искане за присъждане на разноски направени пред първата инстанция въззивния съд не може да се произнесе. Водим от горното, съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА определение № 15439/10.12.2024г. по гр.д.

№8611/2023г., по описа на РС Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3