Решение № 14974 от 13.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34838/2021
- Вид
- Решение № 14974
- Подписан
- 13.09.2023
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270, ал.3, изречение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 14974 гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110134838 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с Решение № 260513/25.1.2021 година, влязло в сила на 6.3.2021 година, постановено по в.гр.дело № 11395/2019 година по описа на Софийски градски съд е обезсилено изцяло на основание чл.270, ал.3, изречение трето от ГПК – Решение № 141264/13.6.2019 година, постановено по гр.дело № 44039/2017 година по описа на Софийски районен съд и е върнато делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск.
С исковата молба е заявена искова претенция от Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С против П
Ищецът твърди, че между него и банката е бил налице спор по гр.дело № 21112/2015г. по описа на 45 с-в на СРС.
Твърди се, че предмет на иска пред съда по гр.дело № 21112/2015 година е връщането на неоснователно инкасирани от банката суми, постъпили по сметката на ищеца след изтичане срока на договора за кредит с „Първа инвестиционна банка“ във връзка с неравноправни клаузи на договор за банков кредит.
Твърди се, че в хода на производството по гр.дело № 21112/2015 година банката е предявила насрещен иск, с който е претендирала сума в размер на 909.14 лева по сключения договор за банков кредит от 07.07.2008година, от които 639,17лв. просрочена главница и 269,97 лихва за периода от 07.06.201 Зг. до 16.06.2015г.
Твърди се, че гр.дело № 21112/2015 година е било обявено за решаване.
Ищецът твърди, че на 03.11.2016 година, в качеството си на продавач, заедно със съпругата си е сключил предварителен договор за покупко- продажба на съсобствения им недвижим имот с купувача по предварителния договор - Н за сумата от 75 000,00 евро.
Твърди се, че по смисъла на чл.4 от предварителния договор за покупко- продажба на 1 недвижимия имот е била уговорена цена и начин на плащане, а именно: задатък в размер на 5000,00 /пет хиляди/ евро, платими при подписване на договора и остатък в размер на 70 000,00 евро - в деня на сключване на договора в нотариална форма. Твърди се, че страните по предварителния договор за покупко – продажба са постигнали съгласие сделката по прехвърлянето да се реализира не по-късно от 03.02.2017г.
Описва се от ищеца, че на 07.12.2016 година, П като трето задължено лице, в което дружество се твърди, че ищецът е член на Съвета на директорите, е получено запорно съобщение по изп. дело № 963/2016г. на ЧСИ С по издаден ИЛ по гр.д. № 46334/2016г. на 35 с-в на СРС на основание чл. 417 от Г'ПК, за налагане на запор върху възнаграждението на ищеца като член на СД.
Твърди се, че след справка по изпълнителното делото, че ищецът е установил, че банката - кредитор е предприела реализиране на правата си в заповедно производство, за същите суми, които са били предмет на предявения насрещен иск, приет за разглеждане по гр.д. № 21112/2015г. на 45 с-в по описа на Софийски районен съд.
Сочи се, че заявлението по чл. 417 е депозирано на 18.08.2016 година, с 4-ри месеца по-късно от предявяването на насрещния иск и се твърди, че на 14.09.2016 година е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение - за главница в размер на 639,17 лева по договор за кредит от 07.07.2008 година, ведно със законната лихва от 17.08.2016г., а също и за останалите акцесорни искове - законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че на 08.12.2016 година е депозирал молба СРС за издаване на съдебно удостоверение за да установи идентичността на двете претенции на банката по две различни дела, а също и във връзка с искане пред заповедния съд за спиране на делото при наличие на предпоставките по чл. 126, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че на 19.12.2016 година, лично на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение /с приложената заповед за изпълнение на парично задължение/ по образуваното при ЧСИ С изпълнително дело, с наложен запор и в дружествените дялове в капитала на Е.
Твърди се, че ищецът е депозирал пред заповедния съд възражение и частна жалба по издадената Заповед по чл. 417 от ГПК.
Описва се, че на 13.01.2017 година по искане на ЧСИ С по посоченото ИД е била вписана на възбрана върху поземлен имот в местността „Саманли баир“, област Кюстендил и върху 1/2/една втора/ идеална част от апартамент, находящ се в гр. С, предмет на сключения предварителен договор за покупко продажба от 03.11.2016г.
Твърди се, че ищецът е започнал преговори с купувача по предварителния договор за отлагане на уговорената дата за изповядване на сделката, с обещания, че е станало недоразумение, и че случилото се е поради проява на група небрежност от страна на банката.
Ищецът сочи, че с влязло в сила Определение от 23.01.2017г. по гр.д. № 46334/2016г. на 35 с-в на СРС, получено на 13.02.2017г., молбата му за спиране на незабавното изпълнение е била оставена без уважение. Описва се, че с влязло в сила Определение от 10.03.2017г. по ч.гр.д. № 2622/2017г. на СГС частната жалба срещу Разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист също е била оставена без уважение.
Твърди се от ищеца, че на 22.02.2017 година му е била връчена Нотариална покана чрез Нотариус С и р-н на действие СРС, с която купувачът по предварителния договор и на основание чл. 12.2. е развалил същия. Твърди се, че със същата покана купувачът е претендирал заплащането на неустойка в двоен размер на заплатеното капаро, а именно 10 000 /десет хиляди/ евро.
2
Твърди се, че банката е предявила и иск на основание чл. 415 от ГПК, като се сочи, че на 09.05.2017 година ищецът, чрез процесуален представител е получил Определение от 20.04.2017г. на 35 с-в на СРС, с което съда на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр.д. 12280/2017г. на 35 с-в и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, станала основание за налагането на възбраната на имота предмет на предварителния договор.
Твърди се, че поради извършените неправомерни действия от страна на банката и наложената върху предмета на предварителния договор възбрана, предварителният договор е бил прекратен и за да се избегне допълнително натоварване със съдебни такси и разноски ищецът е заплатил договорената неустойка в двоен размер, с платежно нареждане от 11.05.2017 година.
Твърди се, че платената договорна неустойка минус полученото капаро представлява претърпяна загуба от ищеца и се твърди, че същата е пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Пда заплати на Б.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С - сумата от 5000 евро /пет хиляди/ или левовата им равностойност в размер на 9780,00 лева (девет хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за действително претърпените имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката, а именно - платена договорна неустойка по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот между ищеца Б. Г. Г., ЕГН **********, и Н от 03.11.2016 година, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.7.2017 година до окончателното плащане на присъдените суми, както и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявения иск, като твърди, че същият е неоснователен.
Ответникът оспорва достоверността на датата на предварителния договор за покупко – продажба и твърди, че същият е подписан след образуване на изпълнителното дело и след налагане на възбраната на имота.
Оспорва се от ответника претендираната като платена неустойка да е била дължима по смисъла на сочения от ищеца предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Твърди се от ответника, че образуваното изпълнително дело при ЧСИ Я е образувано надлежно такова, а ищецът е могъл да заяви възраженията си пред претендиращия неустойка купувач, като и в този смисъл се оспорва дължимостта на претендираната неустойка.
С оглед на заявените възражения с отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли заявения иск и присъди на ответника разноски за производството по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа заявения иск, сочи доказателства и претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответника се явява в съдебно заседание надлежно упълномощен процесуален представител, като поддържа заявените възражения, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че между страните е проведено съдебно производство по гр.дело № 21112/2015г. по описа на 45 с-в на СРС, което е приключило с Решение № 237592/9.10.2017 година, влязло в сила на 2.11.2017 3 година.
Доказва се, че в хода на производството по гр.дело № 21112/2015 година банката е предявила насрещен иск, с който е претендирала сума в размер на 909.14 лева по сключения договор за банков кредит от 07.07.2008година, от които 639,17лв. просрочена главница и 269,97 лихва за периода от 07.06.201 Зг. до 16.06.2015г., който с влязлото в сила решение е бил отхвърлен изцяло.
Установява се, че между ищецът е сключил, заедно със съпругата си, и двамата като продавачи - Предварителен договор за покупко- продажба на съсобствения им недвижим имот с купувача по предварителния договор - Н за сумата от 75 000,00 евро, който имот представлява апартамент № 5, находящ се на втори жилищен етаж с административен адрес – град С.
Доказва се, че страните по предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот са уговорили – така по смисъла на чл.4 цена и начин на плащане по сделката.
От съдържанието на предварителния договор е видно, че е било уговорено купувачът да плати задатък в размер на 5000,00 /пет хиляди/ евро, платими при подписване на договора и остатък в размер на 70 000,00 евро - в деня на сключване на договора в нотариална форма, като страните са уговорили, че окончателното прехвърляне на собствеността на имота ще се осъществи не по-късно от 03.02.2017 година – така видно от чл.13 от предварителния договор.
Установява се от съдържанието на предварителния договор, че страните по него са уговорили, че ако към датата на сключване на договора в нотариална форма, т.е. не по-късно от 3.2.2017 година, се окаже, че имота има вписани искови молби съгласно чл.114 от Закона за задълженията и договорите или каквито и да било вещни тежести или облигационни права в полза на трети лица, то продавачът – ищецът ще дължи и ще плати на купувача неустойка в размер на платеното от него капаро в двоен размер.
Доказва се, че по заявление на банката ответник с вх.№ 3054163/17.8.2016 година е било образувано ч.гр.дело № 46334/2016 година по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК – на 14.9.2016 година, с която е било допуснато незабавно изпълнение и разпоредено длъжникът – ищецът да плати на банката – същите суми, като тези, за които по гр.дело № 21112/2015 година е бил предявен насрещен иск. С издаването на заповедта е бил издаден и изпълнителен лист на 14.9.2016 година.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 46334/2016 година по молба на банката е било образувано изпълнително дело № 20168440403963 по описа на ЧСИ С, рег.№ 844 на КЧСИ.
В хода на изпълнителното производство се доказва, че е съдебния изпълнител е наложил възбрана и същата е била вписана в Агенцията по вписванията – на 17.1.2017 година относно 1/2/една втора/ идеална част от правото на собственост върху апартамент № 5, за който е и сключения предварителен договор за покупко – продажба.