Решение № 7085 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7085 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100507909 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13470 от 03.08.2023 г. по гр.д. № 55270/2021 г. по описа на СРС, 69 с-в е признато за установено по отношение на ответника И. В. Д., с ЕГН **********, че в полза на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж, Франция /универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД/, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост IV”, Бизнес Парк София, бл. 14, с правоприемник Юробанк България АД, ЕИК ******* съществуват част от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2019г. по ч.гр.д. № 54201/2019г. съгласно описа на СРС, 69 състав, в размер на 71.37 лв., представляващи неизплатена и дължима главница по договор за потребителски кредит с № CREX11383392/01.08.2015г., ведно със законната лихва за периода от 25.09.2019г. до изплащане на вземането.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни, предявените от БНП П.П.Ф. С.А., Париж, Франция /универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД/, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост IV”, Бизнес Парк София, бл. 14 с правоприемник Юробанк България АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в ЧАСТТА относно 1 признаването за установено по отношение на ответника И. В. Д. с ЕГН **********, че в полза на ищцовото дружество, съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2019г. по ч.гр.д. № 54201/2019г. съгласно описа на СРС, 69 състав в размер от над 71,37 лв. до 263.37 лв.-главница по договор за потребителски кредит с № CREX- CREX- 113 83392/01.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от над 71,37 лв. до 263,37 лв. за периода от 25.09.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 9,93 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.07.2016г. до 20.01.2017г., и за сумата от 46,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 11.09.2019 г.

Срещу така постановеното решение, в частта на отхвърляне на претенциите, е подадена въззивна жалба от ищеца, като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно, според ищеца, съдът е приел, че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. Доколкото в производството е доказано, че кредитодателят е изпълнил указанията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, неправилен се явява извода на съда, че договора е недействителен и се дължи връщане само на чистата стойност на актива. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ******* в полза на Юробанк България АД, ЕИК ******* вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя.

В подадената въззивна жалба правоприемника Юробанк България АД заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна и ответник И. В. Д. не подава писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. на 24.01.2024 г. изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в 2 процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при сключване на процесния договор за кредит са нарушени императивните разпоредби на чл.11, ал.

1, т. 11 и т.12 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед това, съдът е приел, че чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, която се дължи на кредитора следва да бъде заплатена от кредитополучателя и същата възлиза на сумата общо 71.38 лв. С постановеното решение съдът е признал съществуването на това задължение, като е отхвърлил претенциите в останалата предявена част за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. Изложил е фактически и правни констатации, че от чистата стойност на актива възлизаща на сумата 263,37лева следва да бъдат приспаднати заплатените от ответника суми в размер на общо единадесет вноски от по 40,33лева /равняващо се на 443,63лева/. С оглед това дължимата сума възлиза на 71,37 лв., до който размер и следва да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като за разликата над този размер до пълния предявен размер на претенцията от 263,37лева за главница, и по отношение на акцесорните претенции за лихва исковете следва да бъдат отхвърлени.

Решението е правилно при допълнително изложени от настоящата инстанция фактически констатации и правни изводи.

Страните не спорят и чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /заемодател/ и И. В.

Д. /заемател/ е бил сключен процесния Договор за потребителски кредит № CREX11383392/01.08.2015г. По силата на него заемодателят е предоставил на ответника кредит за закупуване на стоки на обща стойност 515.00 лева. В договора страните посочили годишен процент на разходите /ГПР/ от 35,89%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 31,06% и общата стойност на плащанията от 725,94 лв. и застрахователна 3 премия в размер на 64.89 лв.

Ответникът поел задължение да възстанови заетата сума чрез 18 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 40,33 лв. В договора бил обективиран и погасителен план, в който били посочени падежните дати на всяка от вноските, размера на вноските и на оставащата главница. С подписването на договора ответникът удостоверил, че е получил финансираните стоки и услуги.

В производството е установено и не се спори, че ответникът е усвоил сумата 515.00 лева чрез закупуване на стока – компютър възлизаща на посочената стойност.

Установява се от събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, че ответникът е платил първите 11 броя месечни погасителни вноски, като е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.07.2016 г. След подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 25.09.2019 г. е извършил погасяване на 1 брой месечна погасителна вноска - в размер на 56,08 лева на дата 25.03.2021г.

При така изложеното се установява, че от получената в заем чиста сума в размер на 515.00 лева, непогасено е останало задължение за сумата 71,37 лв.-главница.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 35.89 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – сумата за застраховка по кредита възлизаща на сумата 64.89 лв., което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 4 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както правилно е отбелязал в своето решение СРС. Соченият извод се споделя и възприема напълно и от настоящия състав при разрешаване на процесния спор.

Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е посочен неправилно, съдът, намира че в случая е налице и нелоялна търговска практика от страна на кредитната институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство.

Поради това, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора.

Доводите на ищеца за необоснованост на постановеното от първата инстанция решение, съдът намира за неоснователни. Фактическата страна на спора е била установена от първата инстанция правилно и по идентичен начин се установява и пред настоящия състав. Съответно, изложените правни изводи са съответни на материалния закон и по идентичен начин настоящия състав ги възприема и излага в постановеното решение.

С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е прието, че предявения по реда на чл. 422 ГПК иск може да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Това становище се възприема от настоящия състав и е приложимо при разрешаване на спора по настоящето дело.