Решение № 447 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Пазарджик, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500548 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №618 от 02.06.2022г. постановено по гр.д.№20225220100142 по описа на съда за 2022г., са отхвърлени исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр, предявени от ищеца Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание ***, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, за установяване, че в периода 14.04.2014г.-18.09.2020г. администрацията на ***, която е подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в сравнение с лишените от свобода в затворите в гр.София, гр.Стара Загора, гр.Ловеч и гр.Бобов дол, тъй като за разлика от тях, на него не му е разрешено да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове в MP3 формат /MP3 player/ и файлове в МР4 формат, устройства за съхраняване на информация в електронна форма - 2 бр. флаш памет с музика и филми, както и слушалки без микрофон, което нарушение е основано на 1 признака лично положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Със същото решение е осъден ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80лв. юрисконсултско възнаграждение.

С определение №1690 от 16.08.2022г. постановено по гр.д.

№20225220100142 по описа на съда за 2022г. е оставена без уважение молбата на ищеца Н. Н. А. с ЕГН ********** /в момента с адрес: ***/ и на неговия повереник адв. В. Н. от АК - Пазарджик за изменение на решение №618 от 02.06.2022 г. по гр. д. № 142/2022г. на Районен съд-гр.Пазарджик в частта за разноските.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена от ищеца Н. Н.

А., изтърпяващ наказание *** чрез адв. В. Н. от АК-Пазарджик, с вх.№13044 от 23.06.2022г. с доводи като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се мотивите на първоинстанционния съд като неправилни и несъответни на закона. Твърди се, че правилата и списъкът утвърден от зам.-министъра на правосъдието за разрешените лични вещи в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите е приложим еднакво за всички затвори в държавата, списъкът с личните вещи е еднакъв както за лишените от свобода с по-леки присъди, така и за лишените от свобода с потежки присъди; че личното положение на жалбоподателя е сходно с положението на лицата лишени от свобода и спрямо тях следва да се прилагат еднакви правила когато са поискали да притежават вещи, утвърдени в списък на министъра на правосъдието. Поддържа, че независимо от различните условия на живот в отделните затвори, всеки от тях е длъжен да прилага еднакво заповедта на зам.министъра за разрешените лични вещи в затворите и другите домове, общежития, и арести, съгласно чл.5 ал.2 и чл.7 т.1,б.“а“ от ППЗИНЗС. Повтарят се фактите, изложи в исковата молба относно исканията на ищеца да му бъдат предоставени за ползване 2 флашки памет-една с музика и една с филми както и слушалки МП 4 и е посочил причината за това-за да ги свърже към радиото защото притеснявал другите с високо ниво на звука и че е бил дискриминиран поради непредставяне от ръководството на затвора да ползва МР3 плеър със слот за SD карта памет.

Твърди се още, че с оглед на събраните по делото доказателства, на лишените 2 от свобода е позволено да ползват портативен радиоприемник и аудиоплеър без записващо устройство, и само със слушалки с жица, с батерии и адаптор за зареждане от електрическата мрежа; че същите могат да работят и да възпроизвеждат единствено аудиокасети и СД дискове, във фабрична опаковка с налична марка на производителя; допускани са електронни игри 30/30ст. които не поддържат безжична връзка. Коментира се писмо на Затвора гр.Стара Загора, че лишените от свобода в този затвор могат да получават плейъри възпроизвеждащи МР3 формат и че според началника на затвора не съществуват нормативни ограничения относно формата на възпроизвежданите аудиофайлове, включително и за МР3 формат. Навежда се извода, че неоснователно е отказано от ръководството на *** получаването на МР3 флашпамет с музика, че по отношение на флашпамет с музика и аудиоплейър с четец МР3 няма нормативно ограничение когато са във фабрична опаковка и да имат марка на производителя при ограничение само за записващото устройство в МР3 формат и за четци на МР3 видеоформат и видеоносител в МР3 формат. Предвид отказа на ръководството на *** по молбата от 12.07.2017г. ищецът счита, че е дискриминиран спрямо другите лишени от свобода в затворите в Р България след като му е отказано да получи МР3 флашпамет с музика, като се признава, че флашпамет с филми е недопустима според правилата и списъкът утвърден от зам. министъра на правосъдието. Поддържа още, че с втората молба от 25.07.2017г. ищецът е дискриминиран по същия начин защото му е отказано да ползва слушалки МП4 според същия списък и че той имал право да получи само слушалки с жица, като това обстоятелство не му е било обяснено в отказа. Навежда се извода, че ищецът е жертва на дискриминация по определен признак-лично положение, като е налице неравно третиране на ищеца с оглед личното му качество предвид наложеното му наказание доживотен затвор в сравнение с останалите лишени от свобода за периода 14.04.2014г. до 18.09.2020г. Като допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила се сочи отказ на исковия съд да събере поискани писмени доказателства по въпроса дали лишените от свобода с доживотни присъди ползват същите вещи, които са цитирани в исковата молба, флашки памет, слушалки МР4, МР3 плейър със спот за SD карта памет. Счита, че неоснователно е отказано събиране на писмени доказателства за конкретни лица лишени от свобода, ползващи вещите 3 цитирани в исковата молба. доказателствата подробно са описани във въззивната жалба. Оспорва се размера на разноските присъдени за юрисконсулт в размер на 80лв.

Постъпила е и втора въззивна жалба срещу същото решение подадена лично от жалбоподателя лишеният от свобода Н. Н. А., с вх.№13206 от 27.06.2022г. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено е в нарушение на Конституцията на РБ, ХОПЕС и материалния закон. Оспорват се мотивите на съда, че за изследване на въпроса дали е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца, трябва да се направи сравнение на неговото лишено положение само и единствено с лица, осъдени на доживотен затвор в ***, настанени в зоната с повишена сигурност и охрана в затвора, което според жалбоподателя е в нарушение на нормата на чл.6 ал.2 от Конституцията на РБ прогласяваща равенство на всички граждани пред закона, и недопускане на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Цитира се и чл.1 ал.1 и ал.2 от КРБ относно държавното управление на страната и недопускане на автономни териториални образования, териториална цялост. Цитират се и нормите на чл.4 ал.1, чл.5 ал.1, ал.2 и 4 от Конституцията и че нейните разпоредби имат непосредствено действие, както и кои международни актове са част от вътрешното право на страната и примата им над националното право. Твърди се, че ГДИН осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за ***, както и методическо ръководство и контрол относно спазването на правата и задълженията на лишените от свобода, колко пъти да се проверяват на лишените от свобода техниката и кои техники се разрешават за ползване. Счита, че в тази връзка ГДИН-София и ГД на ГДИН следвало да издадат методики и указания с които да въведат общи стандарти по отношение изтърпяването на наказанията и осъществяват контрол за тяхното спазване, като се прилагат по отношение на всички затворнически общежития и затвори; че липсата на такива методики води до поставянето на жалбоподателя в по-неблагоприятно положение в сравнение с лицата изтърпяващи наказание доживотен затвор в затворите в Стара 4

Загора, София, Враца, Бобов дол, Ловеч, Пловдив, Плевен, Варна и други.

Твърди, че според съдебната практика както и в ЗЗДискр. е прието, че липсата на правила които да изравняват положението на различни лица или групи се смята за форма на непряка дискриминация. Счита, че неоснователно съдът е отказал събирането на поискани от ищеца доказателства, като моли същите да бъдат събрани от въззивната инстанция, като относими към предмета и периода на спора. Счита, че първоинстанционният съд е постановил незаконното решение доколкото е постановил акта си без да е събрал всички относими доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове срещу ГДИНМП за приемане на установено по отношение на ответника за осъществена спрямо ищеца пряка и непряка дискриминация и неравноправно третиране по лично положение в сравнение с други осъдени на доживотен затвор в местата за *** относно ползването на техника и да преустанови нарушението. Моли и да се отмени присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИНМП в размер на 80лв като противоречащо на чл.80 от ГПК, поради непредставяне на списък с разноските. Направени са същите доказателствени искания по реда на основание чл.266 ал.3 от ГПК отказани за бъдат събрани от първоинстанционния съд.

Постъпила е частна жалба от Н. Н. А. с вх.№17616 от 02.09.2022г. против съдебно определение №1690 от 16.08.2022г. постановено по реда на чл.248 от ГПК с която моли да се отмени присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно защото възнаграждението е присъдено в нарушение на чл.80 от ГПК тъй като липсва списък на разноските както изисква законодателя, както и да се представи платежен документ за заплатено юрисконсултско възнаграждение-цитира т.2 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС-цитира и решение на СЕС-т.59 от решението по делото на Станков срещу България и че съдебните разноски за отговорността на държавата да бъдат под специален режим за да се гарантира ефективен на заинтересованите достъп до процедурата. Моли да се отмени определението и се остави без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Частна жалба е постъпила и от назначения на жалбоподателя Н. А.

5 особен представител адв. В. Н. с вх.№17697 от 05.09.2022г. подадена срещу същото определение на РС-Пазарджик №1690 от 16.08.2022г. постановено по гр.д.№142/2022г. постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца А. за изменение на решението №618 от 02.06.2022г. по гр.д.№142/2022г. в частта за разноските. Оспорват се изводите на съда за липса на задължение за ответника да представя списък по чл.80 от ГПК като юрисконсултско възнаграждение, доколкото това не представлява предварително направен разход за който страната може да представи писмени доказателства и опише в списък. Твърди се, че в производството по ЗЗДискр. не може да се присъждат суми за сторени разноски за процесуално представителство на страната, в чиято полза е решен спора като се сочи съдебна практика-решение на ВКС №871 от 20.01.2011г. по гр.д.№1`452/2009г. ІV г.о. според което по този закон държавни такси не се събират и разноските са за сметка на бюджета на съда, поради което разноски за страна не се присъждат. Моли да се отмени определението като неправилно и се уважи искането на ищеца по оспорването на разноските в производството.

Постъпили са отговори от насрещната страна ГДИНМП на подадените въззивни и въззивни частни жалби, като се акцентира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороците посочени в жалбата, че е издадена заповед от министъра на правосъдието от 2018г. утвърждаваща списък на разрешените лични вещи и предмети, които лишените от свобода могат да получават, като в заповедта няма записано допускането на МР3-плеъри, а само радиоприемник и аудиоплеър без записващо устройство, аудиокасети и музикални СД /компакт дискове/ плюс електронни игри без видеоформати и безжична комуникация. В отговора подробно се посочва какво представляват отделните вещи с подобен произход, и каква информация могат да предоставят на лишения от свобода, коментира се и причината за ограничаване на видеовъзпроизвеждането и видеоформатите в затворите, доколкото чрез тях се внасят, гледат и прехвърлят видеофайлове с различни видове порно файлове, забранено съгласно чл.97 т.7 от ЗИНЗС. Счита, че правилно първоинстанционния съд е приел факта, че затворническата администрация при *** не разполага с възможност да преценява какви вещи могат да притежават лицата, като в 6 случая стриктно е спазена процесната заповед, издадена от министъра на правосъдието №ЛС-04-642 от 28.11.2018г., с което се утвърждава списък на разрешените лични вещи и предмети, които лишените от свобода могат да получават, да ползват и държат при себе си, което не представлява виновно поведение от страна на администрацията. Освен това не били открити молби от ищеца до началника на затвора за получаване на МР3-плеър за периода 14.04.2014г. до 18.09.2020г. и че е получил отказ за получаване на 2бр. флашпамет и слушалки за МР4-видеоплеър тъй като исканите вещи също не са включени в списъка на разрешените вещи и предмети съгласно посочената заповед на министъра. Счита, че в случая не е имало предявена претенция от лишения от свобода А. за да се влезе в хипотезата на изричен отказ от страна на администрацията на ***. Поддържа, че началникът на *** не може да влияе върху личното положение на лишените от свобода извън *** поради което тези лица не са в сравними сходни обстоятелства спрямо лишеният от свобода А. по отношение правилата в *** както и че наличието на сравними сходни обстоятелства следва да се преценява конкретното лично положение на ищеца, тоест лицата, с които той се сравнява следва да бъдат в идентично положение и че в подобно идентично или сходно положение с ищеца по отношение на личното си положение определено от актовете на управление на *** са само лицата, намиращи се под юрисдикцията на началника на този затвор, но не и лицата които изтърпяват наказание в друг затвор. Моли да се потвърди обжалваното решение поради липса на наличие на пряка или непряка форма на дискриминация.