Решение № 5111 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5111 гр. С., 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110149906 по описа за 2023 година

Предявени са следните искове от Й. С. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.

„С. .Т.“, бл. 315, вх. В, ет. 3, ап. 53, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: ******** и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК: ******, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“:

1. По чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ****** от 14.02.2022 г., сключен между ищеца и „К.“ ЕАД, и при условията на евентуалност на неговата клауза по чл. 4, ал. 1 относно задължението за сключване на договор за поръчителство;

2. По чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г. към горепосочения договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „А. Т.“ ЕООД;

3. По чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на „А. Т.“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 958,92 лв., представляващо недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г. (след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.02.2024 г.).

Ищецът твърди, че на 14.02.2022 г. между него и първия ответник бил сключен процесния договор за паричен заем по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 2 000 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от първия ответник гарант – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, какъвто бил сключен между ищеца и втория ответник, в резултат на което общото задължение по процесния договор за паричен заем съгласно обединен погасителен план възлизало на 3 044,15 лв. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство страда и от липса на 1 основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга. Излага подробни съображения за нищожност на двата процесни договора.

В срока за отговор ответниците „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД оспорват основателността на предявените искове по изложени съображения, правят искане по чл. 213 ГПК, а първият ответник отправя и искане за спиране на делото.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 14.02.2022 г. между Й. С. А., в качеството му на кредитополучател, и „К.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ****** по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на Й. С.

А. сумата в размер на 2 000 лв., коят о ищецът се задължил да върне на 5 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 18,33 %, годишен процент на разходите от 19,95 %, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Посочените обстоятелства са отделени с проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Отделно от това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е, че Й. С. А. е усвоил изцяло заемната сума.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.

Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 5 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва, първата от които на 10.04.2022 г., а последната – на 10.08.2022 г.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между Й. С. А. и „А. Т. “ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици 2 от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 950,53 лв., платимо на 5 месечни вноски, първата от които на 10.04.2022 г., а последната – на 10.08.2022 г. Клаузата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство предвижда, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че след сключването на договора за предоставяне на поръчителство ищецът е получил обединен погасителен план към договора за потребителски кредит, който отново включва 5 месечни вноски, първата от които на 10.04.2022 г., а последната – на 10.08.2022 г., като всяка вносна е в размер на 608,83 лв. и включва главница, лихва и гаранция.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит за срок от 5 месеца и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включено възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 291,55 %. Не се спори межди страните, а и от кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение по ССчЕ се установява, че „А. Т.“ ЕООД е получил сумата от 950,53 лв. като възнаграждение по сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже сключване на процесните договори и тяхната нищожност на съответните сочени от него основания по иска по чл. 26 ЗЗД и плащане на процесните суми във връзка със сключените договори.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – наличие на валидни клаузи на процесните договори, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, поради което да установи следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.

Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото договори, че между „К.“ ЕАД и Й. С. А. е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на ищеца кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 2 000 лв. за срок от 5 месеца. Установява се също така, че между Й. С. А. и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Й. С. А., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а 3 именно – 950,53 лв., платимо на 5 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

По своята правна същност договорът, сключен между Й. С. А. и „К.“ ЕАД, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на визирания договор за потребителски кредит е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита, са поставени в зависимост от предоставянето на поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице – в случая „А. Т.“ ЕООД. Съгласно публичните данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на одобрения поръчител „А. Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него. Предвид тези данни настоящият съдебен състав намира, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него юридическо лице, се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат съвместно и неразделно едни от други. Същевременно възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.